Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Стен (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Wolf Worlds, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 27 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Mandor (2009)

Издание:

ИК „Бард“, 2002

ISBN 954-585-321-2

Поредица: „Избрана световна фантастика“ №92

Редактор: Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица: Петър Христов, „Megachrom“

История

  1. — Добавяне

Глава 51

Теодомир току-що беше привършил вечерната молитва на Единението. Затича по прохода, без дори да изчака слугите и стражите си. Имаше адска нужда от здраво питие. Озърна се към хората по пейките в храма и се изсмя наум. Овце! После изхвърча през дверите на храма.

Затрополи по стъпалата леко замаян. След като Паррал вече го нямаше, той беше най-важният във Вълчите светове. Осветен дори от Вечния император. Нищо невъзможно нямаше за него. Най-безобидният му намек ставаше закон на хиляда светлинни години околовръст.

Но това, което най-много искаше точно сега, беше пиячка. А после щеше да помисли и за нощните забавления. Кого да си избере? Кое дете да вземе в ложето си? Танцуващото момче? Или пеещото момиче?

„А бе, и двете“ — реши той.

И тогава пред него изникна синът му. Теодомир му се усмихна набързо и понечи да го подмине.

— Татко — каза Матиас.

Теодомир спря на стъпалата и нетърпеливо се зачуди какво ли иска тоя тъпак, синът му.

Младежът извади кама и Теодомир отстъпи назад. И чак сега забеляза, че Матиас е с неколцина мъже в кървавочервените униформи на сподвижниците.

— Не може ли друг път? — изхленчи той. — Сега бързам.

Беше много странно — защото разбираше за какво е извадена камата. Но всичко беше като насън.

После забеляза, че другите мъже също са извадили камите си.

Синът му заби камата в гърдите му и Теодомир изпищя. Пищя и пищя, и пищя, докато другите също го мушкаха с ножовете.

Стражите на Теодомир дотичаха с извадени оръжия. Матиас гледаше баща си отгоре. Последен вопъл, гърч и Пророкът беше мъртъв.

— Той е мъртъв — уведоми Матиас бащината си гвардия.

Миг колебание, след което се разнесе трополене — мъжете захвърлиха оръжията си и нададоха възторжени викове.

Матиас беше Истинският пророк.