Стивън Кинг
Таен прозорец, тайна градина (23)

22

Морт подкара обратно към Ташморското езеро. Караше с ръце, залепнали за кормилото, с изпънат гръб и очи, втренчени в пътя. Беше пуснал радиото силно и яростно се съсредоточаваше върху музиката всеки път, когато усещаше издайнически признаци на мозъчна активност зад центъра на челото си. Преди да беше изминал четирийсет мили, почувства силно напрежение в пикочния си мехур. Реши, че това е добре дошло, и дори и не помисли да спира в крайпътна тоалетна. Нуждата да се облекчи беше още една отлична възможност за отвличане на вниманието.

Стигна до къщата към четири и половина и паркира буика на обичайното място отстрани. Ерик Клептън тъкмо беше стигнал до кулминацията на своето соло на китара, когато Морт изгаси мотора и върху него падна тишина — като товар камъни, обвити в пореста гума. Нямаше нито една лодка в езерото, нито една буболечка в тревата.

„Пикаенето и мисленето имат много общо помежду си — помисли си той, докато излизаше от колата и дърпаше ципа си. — И двете можеш да ги отлагаш… но не вечно.“

Морт Рейни стоеше и уринираше, мислейки за тайни прозорци и тайни градини — мислеше за тези, които са собственици на вторите, и тези, които могат да гледат през първите. Мислеше за факта, че списанието, което му трябва, за да докаже, че някакъв човек е или луд, или измамник, по случайност беше изгоряло точно тази вечер, когато се опитваше да го вземе. Помисли си за факта, че любовникът на бившата му жена — човек, когото ненавиждаше с цялата си душа, беше роден в град, наречен Шутърс Ноб, и че Шутър по случайност беше псевдонимът на гореспоменатия луд или измамник, който беше влязъл в живота на Морт Рейни точно в момента, когато гореспоменатият Морт Рейни беше започнал да осъзнава развода си не само като академично понятие, а и като прост факт, определящ целия му живот оттук насетне. Дори мислеше за факта, че „Джон Шутър“ беше обявил, че е открил акта на плагиатство на Морт Рейни горе-долу по същото време, когато Морт Рейни се беше разделил с жена си.

Въпрос: Всички тези неща съвпадения ли са?

Отговор: Това е технически възможно.

Въпрос: Вярва ли той, че са съвпадения?

Отговор: Не.

Въпрос: Тогава смята ли той, че полудява?

— Отговорът е „не“ — каза Морт. — Не смятам. Поне не още. — Той вдигна ципа си и се отправи обратно зад ъгъла към вратата.