Включено в книгите:
Оригинално заглавие
The Tragedy of Romeo and Juliet, (Обществено достояние)
Превод от английски
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 68 гласа)

Трета сцена

В гробището, пред гробницата на Капулетите.

Влизат Граф Парис и Пажът, носещ факел и цветя.

 

ПАРИС

Дай факела, момче, и остави ме!

Не, тъй ще ме съгледат. Загаси го

и се просни под оня кипарис

с ухо, опряно о земята. Тука

тя куха е — копана и дълбана

за хиляди гробове, — тъй че ти

ще чуеш отдалече да кънти

кракът на идещия; и тогава

свирни с уста да ме предупредиш!

Подай цветята! Хайде! Изпълнявай!

 

ПАЖЪТ (настрани)

Самичък сред гробовете и в мрак!

Ужасно ме е страх, но няма как!

 

Отдалечава се.

 

ПАРИС

Невясто моя, цвят прекрасен, който

в предсватбен ден от вихър бе убит,

цветя и сълзи ръся върху твойто

легло от мрамор с навес от гранит.

На нощ със теб не се нарадвах аз —

сега ще те оплаквам в нощен час!

Пажът изсвирва.

Чий крак проклет ми пречи да излея

в последен обред свойта скръб по нея?

И с факла? Загърни ме, тъмнина!

 

Скрива се.

Влизат Ромео и Балтазар, носещ факел, кирка и пр.

 

РОМЕО

Дай кирката и лоста! Туй писмо

връчи го на баща ми утре рано!

Подай ми факлата и запомни:

каквото и да видиш или чуеш,

стой настрани, недей да ми се пречкаш!

Ще вляза в таз обител на смъртта

не само за да зърна във лицето

покойната, но още за да смъкна

от мъртвия й пръст един особен

безценен пръстен, който ми е нужен

за спомен скъп! Така че — да те няма!

И хубаво си знай — ако се върнеш

от любопитство, за да проследиш

какво ще правя, аз ще те накъсам

на късчета и с тях ще утоля

таз пръст, все още алчуща за мърша!

Подбудите ми и часът среднощен

ме правят по-свиреп и кръвожаден

от гладен тигър и от бясна буря!

 

БАЛТАЗАР

Отивам си веднага, господарю!

 

РОМЕО

И тъй ще ми докажеш свойта дружба.

Дръж туй от мен! Бъди щастлив! Пътувай!

 

БАЛТАЗАР (настрани)

Все пак ще се укрия недалеч.

Съмнява ме със своя вид и реч.

 

Отдалечава се.

 

РОМЕО

Презряна паст, погълнала без жал

най-сладостното късче на света,

аз гнилата ти челюст ще разчекна

и с още плът ще те натъпча силом!

 

Отваря гробницата.

 

ПАРИС (настрани)

Това е наглият Монтеки, който

уби Тибалт и със това докара

смъртта на моята невеста! Ей го,

сега дошъл е, за да поругае

телата им за своя скверна цел!

Но аз ще го изоблича и хвана!…

Кощунството си прекрати веднага,

изгнанико! Тъй значи, твойта мъст

преследва свойте жертви и във гроба?

Задържам те! Готви се да умреш!

 

РОМЕО

Готов съм вече и затуй съм тук.

Младежо смел, недей да предизвикваш

отчаяния! Бягай! Остави ме!

Побой се от безброй мъртъвци

наоколо ни! Моля ти се, момко,

не ме вбесявай и недей въвлича

нов грях върху главата ми! Върви си!

Аз повече от себе си те любя,

щом себе си — не тебе — ще погубя!

Върви си и повтаряй всеки ден,

че бил си от безумец пощаден!

 

ПАРИС

Не ща да слушам твоите молби!

Задържам те като престъпник! Стой!

 

РОМЕО

Тогава защитавай се, хлапе!

 

Сражават се.

 

ПАЖЪТ

Сражават се! Ще викна караула!

 

Излиза.

Граф Парис пада.

 

ПАРИС

Умирам! Имай милост, положи ме

във гробницата, редом с Жулиета!

 

Умира.

 

РОМЕО

Ще го направя. Но да видя кой е.

Меркуциовият роднина, Парис?

Какво ми беше казал Балтазар,

когато яздехме, а аз във свойто

объркване дори не го дочух?

Че Парис трябвало да се венчае

за Жулиета? Тъй ли ми го каза

или сънувал съм? Или сега

въобразявам си, че съм го чул,

понеже бедният я спомена?

Подай ръка, ти, вписан редом с мене

във страницата черна на съдбата!

О, аз ще те положа в дивна крипта!

Каква ти крипта! Във прозирен купол,

защото Жулиета спи под него

и нейното присъствие излъчва

сияния такива, че превръща

и гроба мрачен в празничен чертог!

Мъртвецо, спи, от друг мъртвец погребан!

Полага тялото на Парис в гробницата.

Говорят, че умиращите често

изпитвали необяснима радост.

Болногледачите наричат туй

„предсмъртна мълния“. Но не, това е

не мълния, а радостна заря!

О, моя обич! О, любима моя!

Смъртта, на твоя дъх меда изпила,

все пак се е оказала без сила

пред хубостта ти и не е могла

да те превземе! Стягът на живота

пламти по твойте устни и страни!

По тях врагът не е развял все още

студеното си пепеляво знаме!

А ето те и теб, Тибалт, във твоя

ръждив от кръв саван! Каква услуга

бих могъл да ти сторя освен тази,

с ръката, тебе хвърлила във мрак,

да хвърля в мрака, който бе твой враг?

Прости ми, братовчеде! Жулиета,

защо тъй дивна си? Нима да вярвам,

че оня костелив старик с косата

държи те жива тук, за да му бъдеш

любовница? От страх, че е така,

аз ще остана в мрачния му замък

завинаги със теб и твойта свита

от червеи! Да, този кът избирам

за вечния си отдих! Тука аз

от морното си тяло ще отхвърля

ярема на злокобните звезди!

Очи, за сетен път я погледнете!

Ръце, за сетен път я прегърнете!

Вий, двери на дъха, във нежност свята

скрепете на целувката с печата

безсрочната спогодба между мене

и вечно алчната за плячка смърт!

Водачо мой горчив, кормчио гаден,

насочвай към зъбатите скали

съсипаната ми от бури лодка!

За теб, Любов!

Пие.

                        О, честни аптекарю,

лекарствата ти действат, както трябва!

Целувайки, умирам!

 

Пада.

Влиза Брат Лоренцо с фенер, лост и кирка в ръце.

 

БРАТ ЛОРЕНЦО

Закриляй ме, свети Франциск! Лош знак:

сто пъти се препънах в тоя мрак!

Хей, кой си ти?

 

БАЛТАЗАР

                        Човек във плът и кръв,

и ваш приятел, отче!

 

БРАТ ЛОРЕНЦО

                        Бог със теб!

Кажи, каква е тази факла там,

която дава светлина ненужна

на червеи и черепи безоки?

Изглежда да мъждука вътре в склепа

на Капулетите?

 

БАЛТАЗАР

                        Да, точно в него.

И в него е и моят господар

и ваш приятел!

 

БРАТ ЛОРЕНЦО

                        Кой е той?

 

БАЛТАЗАР

                                        Ромео!

 

БРАТ ЛОРЕНЦО

Отдавна ли е долу?

 

БАЛТАЗАР

                        От най-малко

полвина час!

 

БРАТ ЛОРЕНЦО

                Тогава тръгвай с мен!

 

БАЛТАЗАР

Не смея! Господарят ми не знае,

че аз съм още тука. Той ми каза,

че щял да ме убие, ако видел,

че съм останал да го наблюдавам!

 

БРАТ ЛОРЕНЦО

Стой тук тогава! Аз ще вляза сам!

Боя се, че е станала беда!

 

БАЛТАЗАР

Когато спях ей там, под кипариса,

видях насън, че моят господар

се сби със някого пред тоя вход

и го уби.

 

БРАТ ЛОРЕНЦО

                Ромео? Боже мой!

Какви са тез петна по стъпалата

на този мавзолей? И тези шпаги,

обагрени от кръв, тъй не на място

в туй място, отредено на мира?

Влиза в гробницата.

Ромео! Блед! А този? Парис! В кърви!

О, небеса, каква прокоба черна

виновна е за тази двойна гибел?

Девойката помръдна!

 

Жулиета се събужда.

 

ЖУЛИЕТА

О, благи отче! Де е моят мъж?

Аз спомням си где трябваше да бъда.

И ето ме. Ала Ромео где е?

 

БРАТ ЛОРЕНЦО

Ела! Дочувам шум! Ела, девойко!

Вън, вън от туй гнездо на смърт, зараза

и неестествен сън! По-висша власт,

която ний не можем да оспорим,

разбърка замислите ни! Ела!

Съпругът ти почива бездиханен

до твойта гръд. И Парис е мъртвец.

Ела, ела! Ще ти намеря място

в обител на смирени монахини!

Недей разпитва! Стражата е близко!

Ела! Жулиета! Трябва да вървим!

 

ЖУЛИЕТА

Върви самичък! Аз оставам тук!

Брат Лоренцо излиза.

Какво е туй в ръката му? Отрова?

Защо избърза с нея, мой любими?

Какъв си лош — изпил до капка всичко!

А аз какво да правя? Ще целуна

тез твои устни — капчица отрова

по тях ще има! Те ще ме приспят

със своята целувка!

Целува го.

                        Още топли!

 

НАЧАЛНИК НА СТРАЖАТА (отвън)

Води, момче! Къде са?

 

ЖУЛИЕТА

Пристигат вече. Трябва да побързам!

Благословен кинжал!

Измъква кинжала на Ромео.

                                Влез леко тука,

във ножницата си, и дай ми смърт!

 

Пробожда се и пада.

Влизат Пажът и стражата.

 

ПАЖЪТ

Тук беше! Дето факлата гори!

 

НАЧАЛНИК НА СТРАЖАТА

Таз локва е от кръв! Да се претърси

веднага гробището! Който бъде

открит във него, да се задържи!

Неколцина Стражи излизат.

Ужасно зрелище! Трупът на графа!

Жулиета — още топла и кървяща,

убита току-що, макар да беше

погребана преди два дни!… Ти бързай,

извикай княза! Ти върви, буди

роднините им! Нека дойдат всички —

Монтеки, Капулети! А пък вие

претърсвайте!

Излизат още неколцина Стражи.

Ний виждаме ги где лежат, но где

лежи причината, за да лежат —

туй нужно е да видим най-подробно!

 

Влизат неколцина Стражи, водещи Балтазар.

 

ВТОРИ СТРАЖ

Слугата на Ромео заловихме!

Във гробището беше! Ето там!

 

НАЧАЛНИК НА СТРАЖАТА

Задръжте го, додето дойде князът!

 

Влиза Брат Лоренцо, следван от Страж.

 

ТРЕТИ СТРАЖ

Един монах — трепери и въздиша!

Открихме го да иде откъм вас

със този лост и кирка във ръка!

 

НАЧАЛНИК НА СТРАЖАТА

Съмнителен е. Да се задържи!

 

Влиза Князът със свитата си.

 

КНЯЗЪТ

Каква беда, събудена тъй рано,

събуди ни от утринния сън?

 

Влизат Капулети и Синьора Капулети.

 

КАПУЛЕТИ

Какво е станало, та всички тичат

и викат из града? Какво крещят?

 

СИНЬОРА КАПУЛЕТИ

Едни: „Ромео!“, други: „Жулиета!“,

а трети: „Парис!“ И се стичат вкупом

към нашта гробница.

 

КНЯЗЪТ

                                Отново питам:

каква ужасна вест слуха ни плаши?

 

НАЧАЛНИК НА СТРАЖАТА

Владетелю, тоз труп е на граф Парис.

А този — на Ромео. Там лежи

покойната Жулиета, още топла

и с нож в гръдта!

 

КНЯЗЪТ

                        Да се открие кой е

извършил туй чудовищно злодейство!

 

НАЧАЛНИК НА СТРАЖАТА

Открихме тука тоз монах и този

служител на покойния Ромео,

със сечива в ръцете, със които

отваряли са гробницата, явно!

 

КАПУЛЕТИ

О, небеса! О, гледай, гледай, жено,

от чедото ни още блика кръв!

О, тоз кинжал объркал е дома си —

напуснал ножницата на Монтеки

той влязъл е в гръдта на дъщеря ни!

 

СИНЬОРА КАПУЛЕТИ

О, тази гледка е камбанен звън,

подканващ старата ми плът към гроба!

 

Влизат Монтеки и други.

 

КНЯЗЪТ

Ела, Монтеки! Рано си се вдигнал,

да видиш своя син по-рано легнал!

 

МОНТЕКИ

Жена ми, княже, тази нощ почина

от мъка по изгнаното ни чадо.

Какво ми готви още злата орис?

 

КНЯЗЪТ

Виж там и сам ще разбереш какво!

 

МОНТЕКИ

О, синко невъзпитан! Да избързаш

и влезеш пред родителя си в гроба!

 

КНЯЗЪТ

За кратко сдръжте горестния вопъл,

додето изясним на този ужас

причината, развитието, края!

След туй във мъката ще ви предвождам

дори и до смъртта. Но дотогава

носете свойта болка търпеливо!

Заподозрените да се явят!

 

БРАТ ЛОРЕНЦО

От тях съм аз най-главният: най-малко

способен за туй дело, но най-много

от уликите сочен за виновен.

Защитник-обвинител, тук заставам

пред вас да се виня и оправдавам!

 

КНЯЗЪТ

Тогава говори, каквото знаеш!

 

БРАТ ЛОРЕНЦО

Ще бъда кратък, тъй като е кратък

за дълги речи моят жизнен срок.

Ромео — този тук — бе мъж на тази

девойка — Жулиета, а пък тя

бе негова жена. Аз сам венчах ги,

ала денят на тайната им сватба

бе ден и за Тибалтовата гибел,

която прати младия съпруг

в изгнание. По него Жулиета

бе скръбна — не по своя братовчед;

а вий, за да отмахнете скръбта й,

я обещахте и насила щяхте

да я омъжите за графа Парис.

Нещастницата! С ужас във очите

при мен дотича тя и ме закле

да я спася от този втори брак,

заплашвайки ме, че в противен случай

ще се убие в моята килия.

Тогава аз — от опита си воден —

й дадох приспивателна настойка

и тя подейства, както и очаквах,

придавайки й външен вид на мъртва.

В туй време аз написах на Ромео

да дойде тука, за да я измъкнем

от временния гроб — сега, в таз нощ,

когато силата на мойта смес

бе длъжна да престане. Но монахът,

когото бях изпратил към Ромео,

бе задържан случайно и ми върна

писмото едва снощи. Нямах как

и във часа, когато Жулиета

би трябвало да се събуди, аз

дойдох да я измъкна сам от склепа

на нейните деди, като си мислех

да я укрия в своята килия

и да извикам втори път Ромео

да си я вземе. Но когато дойдох —

минути преди времето, — видях

граф Парис и Ромео бездиханни.

Жулиета се пробуди в този миг

и, молейки я да се примири

със волята Господня, аз опитах

да я измъкна вън, но шум от стража

изплаши ме, а тя не пожела

да ме последва — и с отчаян жест

посегнала е — явно — върху своя

тъй млад живот! Това е моят разказ.

За брака таен дойката й знае.

И ако вий намерите, че има

за случилото се вина във мен,

приложили закона си най-строго,

скъсете, моля, с някой ден и два

тоз стар живот, на път и без това!

 

КНЯЗЪТ

Ний знаем те за праведен човек.

Да чуем и слугата на Ромео!

 

БАЛТАЗАР

Аз съобщих на своя господар

вестта за Жулиетината смърт.

Препуснахме от Мантуа дотука

и тук, пред гробницата, той ми даде

това писмо от него за баща му

и ме заплаши, че ще ме убие,

ако не го оставя сам във гроба.

 

КНЯЗЪТ

Подай това писмо! Ще го прегледам.

Къде е пажът на граф Парис, който

е викнал стражата?… Момче, кажи ни

какво е дирил твоят господар

из тез места?

 

ПАЖЪТ

                Той носеше цветя

на мъртвата. Отпрати ме встрани,

ала един със факла се опита

да влезе в гробницата. Господарят

измъкна шпагата си срещу него,

а аз побягнах да извикам помощ.

 

КНЯЗЪТ

С писмото си Ромео потвърждава

словата на монаха. Той разказва

за тяхната любов и за това

как той, узнал за нейната кончина,

от беден аптекар отрова купил

и с нея тук дошъл, за да умре

под този свод до свойта Жулиета.

Къде са тези кръвни врагове?

Монтеки? Капулети? Вижте как

наказана бе вашата вражда:

чрез любовта небето умъртви

едничките ви радости! Уви,

и аз, задето гледал бях през пръсти

на крамолите ви, загубих двама

от своите близки. Да, платихме всички.

 

КАПУЛЕТИ

Ръката си ми дай, Монтеки, братко!

Едничка нея аз ти искам в откуп

за свойта Жулиета!

 

МОНТЕКИ

                        Не, ще имаш

по-щедър дар. На нея аз ще вдигна

прекрасен паметник от чисто злато,

тъй дивен, че Верона, докогато

се казва тъй, ликът й ще блести,

най-пръв от всички градски красоти!

 

КАПУЛЕТИ

А аз Ромео в злато ще излея,

та той навеки да стои до нея

и да се помнят две дечица мили,

враждите на бащите си платили!

 

КНЯЗЪТ

На съд печален тръгвайте след мен!

На дрязгите ви дойде мирен край,

но в облаци е идващият ден,

защото досега светът не знай

любов по-чиста и съдба по-клета

от тези на Ромео и Жулиета!

 

Излизат.

Край
Читателите на „Ромео и Жулиета“ са прочели и: