Включено в книгите:
Оригинално заглавие
The Tragedy of Romeo and Juliet, (Обществено достояние)
Превод от английски
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 68 гласа)

Трето действие

Първа сцена

Площад.

Влизат Меркуцио, Бенволио, Паж и слуги.

 

БЕНВОЛИО

Меркуцио, да си вървим оттук!

Горещо е. Гъмжи от Капулети.

Ако се срещнем, ще избухне свада —

във тази жега лесно ври кръвта!

 

МЕРКУЦИО

Ти си от онези приятели, дето, щом влязат в кръчмата, плясват върху масата шпагата си и казват: „Дай Боже да не ми влезеш в работа!“, а още необърнали две чашки, вече са я обърнали срещу слугата за нищо и никакво и го гонят между масите. От тези, дето първо налитат, после питат!

 

БЕНВОЛИО

Кой, аз ли ти приличам на такъв?

 

МЕРКУЦИО

Хайде, хайде! Нали те знам — малко ти трябва, когато си кипнал, и още по-малко — за да кипнеш. Ти си един от най-избухливите младежи в цяла Италия. Просто рядко явление.

 

БЕНВОЛИО

Друго да има?

 

МЕРКУЦИО

Друго явление като тебе? Не! Защото, ако имаше две, вече нямаше да има нито едно; щяхте да сте се заклали взаимно! Ами че ти си готов да се сдавиш с първия срещнат, защото брадата му имала един косъм повече или по-малко от твоята! Готов си да извикаш на дуел някой, който яде кестени, само защото и твоите очи били кестеняви. Твоите очи! Те виждат причини за обиди, дето други не могат ги види. Главата ти е пълна с предлози, както яйцето е пълно със съдържание. А колко пъти са ти я чупили като яйце от много петльовско налитане! Не се ли сби с едного, задето се беше изкашлял и беше стреснал кучето ти, което дремеше на слънце? А кой нападна онзи шивач, защото се беше показал в новата си дреха преди Великден? А оня, другия, не искаше ли да го нанижеш, понеже беше нанизал стари панделки в новите си обувки? И тъкмо ти ще ме предпазваш от свади!

 

БЕНВОЛИО

Ако аз бях склонен към свадите като теб, бих си написал завещанието с валидност за час и четвърт!

 

МЕРКУЦИО

И кому би завещал безценната си глупост?

 

Влизат Тибалт и други.

 

БЕНВОЛИО

Залагам главата си, Капулетите идат!

 

МЕРКУЦИО

Залагам краката си, не мърдам оттук!

 

ТИБАЛТ

Вървете с мен! Ще ги запитам нещо…

Здравейте, господа! Две думи само.

 

МЕРКУЦИО

Две думи само? Защо не прибавите към тях още нещо. Нека бъдат две думи и един удар!

 

ТИБАЛТ

Стига да искате, господине! Само ми дайте причина!

 

МЕРКУЦИО

Защо трябва да ви я давам аз? Не смеете ли да си я вземете сам?

 

ТИБАЛТ

Меркуцио, вие се въртите в кръга на Ромео…

 

МЕРКУЦИО

Аз се въртя в кръг? Ти за акробати ли ни взимаш? Или за пътуващи музиканти? Ако е така, музиката ни ще подраска ухото ти. Ето моя лък, ето нещо, което ще те накара да потанцуваш! Виж го ти, въртял съм се в кръг!

 

БЕНВОЛИО

Прекъсвайте таз свада сред площада!

Или да идем настрана, или

да се разделяме! Очи ни гледат!

 

МЕРКУЦИО

Очи защо са — нека гледат! Ха!

За чуждо удоволствие не мърдам!

 

Влиза Ромео.

 

ТИБАЛТ

Пътувай! Ей го моето момче!

 

МЕРКУЦИО

Момче ще ти е той, щом облече

ливреята ти! Виж, ако ти трябва

да те изпрати в рая, честна дума,

той ще ти каже, че е твой слуга!

 

ТИБАЛТ

Ромео, обичта, която чувствам,

като те видя, не допуска друго

название за теб освен „подлец“!

 

РОМЕО

Тибалт, причината, която имам,

да те обичам, усмирява в мен

гнева, уместен при такава дума.

Не съм подлец. Не ме познаваш. Сбогом!

 

ТИБАЛТ

Обидата не се измива с думи!

Хлапе, обръщай се и шпага вън!

 

РОМЕО

Тибалт, не помня да съм те обидил.

Към теб, кълна се, ме изпълва обич,

в която ти едва ли ще повярваш,

преди да чуеш нейната причина.

Затуй те моля, драги Капулети —

чието име не ценя по-ниско

от туй на моя род, — не се гневи!

 

МЕРКУЦИО

О, срамно, подло, хрисимо покорство!

Едно „стокато“ ще го изличи!

Измъква шпага.

Страшилище за мишките, насам!

Кураж, Тибалт!

 

ТИБАЛТ

                        Какво от мене искаш?

 

МЕРКУЦИО

Дребна работа, ваше величество, кралю на мачките! Само един от деветте ви живота. Ще си поиграя с него като котка с мишка, а после, според това как се държите, може и да ви избия от тялото останалите осем. Ще издърпаш ли шпагата си за ушлетата й? Побързай, че може, преди да си я измъкнал, моята да свирне край твоите уши!

 

ТИБАЛТ

На твоите услуги!

 

Измъква шпага.

 

РОМЕО

Меркуцио, скрий шпагата си!

 

МЕРКУЦИО

Хайде!

Започвайте! „Пасадото“-то е ваше!

 

РОМЕО

Бенволио, измъквай шпага! Бързо!

Да ги заставим да се разделят!

Меркуцио, Тибалт, позор и срам!

Спомнете си забраната на княза!

Тибалт, недей! Меркуцио!

 

Тибалт пробожда Меркуцио изпод ръката на Ромео.

 

ЕДИН ОТ КАПУЛЕТИТЕ

Тибалт, изчезвай!

 

Тибалт избягва заедно с другите Капулети.

 

МЕРКУЦИО

                        Дявол да ги вземе

и двете ви семейства! Аз съм свършен!

А оня се измъкна тъй, без нищо?

 

РОМЕО

Ранен ли си, Меркуцио?

 

МЕРКУЦИО

                                        Тук малко.

Одраскване. Одраска ме котакът.

Но ще ми стигне. Пажът ми къде е?

Магаре, тичай бързо за хирург!

 

Пажът излиза.

 

РОМЕО

Не се страхувай! Раната няма да е тежка.

 

МЕРКУЦИО

Разбира се. Не е дълбока като кладенец, нито широка като черковна врата. Но и такава ми стига. Ще ми свърши работа. Потърсете ме утре и ще намерите бъбривия Меркуцио мълчалив като гроб. Вече съм подреден за оня свят, честна дума! По дяволите двете ви семейства! Да пукне макар това куче, тоя плъх, тоя котарак, който ме одраска така! Самохвалко, негодник, мръсник, който се бие като по книга! А ти за какъв дявол се завря между двама ни? Той ме мушна изпод ръката ти!

 

РОМЕО

Аз исках да ви разтърва!

 

МЕРКУЦИО

Бенволио, води ме в някой дом!

Крепи ме, че ще падна! Ах, мръсника!

По дяволите двете ви семейства!

Те ме превърнаха в добра храна

за червеите! Двете ви семейства!…

 

Излиза заедно с Бенволио.

 

РОМЕО

Заради мен получи смъртна рана

приятелят ми, сродникът на княза,

а аз мълчах със име, опетнено

от оскърблението на Тибалт;

Тибалт, с когото сме от час роднини!

О, сладка Жулиета, ти размекна

любимия си, твоят чар отвърна

закалката на мъжкия ми дух!

 

Влиза отново Бенволио.

 

БЕНВОЛИО

Ромео, о, Ромео, страшна вест!

Меркуцио е мъртъв! Възкачи се

по облачните стъпала духът му,

тъй преждевременно презрял земята!

 

РОМЕО

Туй черно утро черни дни чертай.

Начало то е на печален край.

 

Влиза отново Тибалт.

 

БЕНВОЛИО

Тибалт се връща!

 

РОМЕО

                        С тържествуващ вид,

а там Меркуцио лежи убит!

Върви си в небесата, кротък нрав!

Водач бъди ми, огнедишащ гняв!…

Тибалт, вземи си думата „подлец“,

с която ме нарече преди малко!

Душата на Меркуцио витае

все още над главите ни; тя чака,

за да пътува заедно със твойта!

Ти или аз! Един от нас ще трябва

да тръгне с него!

 

ТИБАЛТ

                        Ти си му приятел —

ти ще вървиш!

 

РОМЕО

                Това ще каже кой!

 

Сражават се. Тибалт пада.

 

БЕНВОЛИО

Ромео, идат хора! Той е мъртъв!

Не стой като вкопан! Ако те хванат,

присъдата на княза ще е смърт!

Не стой така, ти казвам! Бягай, бягай!

 

РОМЕО

О, аз съм шут в ръцете на Съдбата!

 

БЕНВОЛИО

Все още тук? Ще бягаш или не?

 

Ромео излиза.

Влизат Граждани.

 

ГРАЖДАНИ

Къде е този, който е убил

Меркуцио? Тибалт? Къде е той?

 

БЕНВОЛИО

Пред вас. Това е вашият Тибалт!

 

ГРАЖДАНИН

Задържам ви във името на княза!

Ще отговаряте за тази кръв!

 

Влизат Князът, Монтеки, Капулети, Синьора Монтеки, Синьора Капулети и други.

 

КНЯЗЪТ

Отново свада? Кой е почнал пръв?

 

БЕНВОЛИО

Аз мога да разкажа, княже мой,

злочестия развой на този бой.

Пред вас е тоз, от чийто бяс загина

Меркуцио, добрият ви роднина,

Тибалт на име. Него пък, уви,

във равен бой Ромео умъртви.

 

СИНЬОРА КАПУЛЕТИ

Тибалт! Тибалт! Мой племеннико скъп!

Съпруже! Братов синко! Черна скръб!

О, княже справедлив, пред твоя съд

за тази кръв кръв трябва да внесат

Монтеките! О, племеннико мой!

 

КНЯЗЪТ

Бенволио, свидетелствувай: кой

разпали тази кървава кавга?

 

БЕНВОЛИО

Тибалт, мъртвешки сън заспал сега.

Ръката на Ромео го срази,

но преди туй устата на Ромео

не малко стори, за да му припомни

нищожността на пламналата свада

и вашето високо недоволство

от тези сблъсквания. Всичко туй,

макар изречено със кротък глас,

благ поглед и препънато коляно,

уви, не спря Тибалтовата ярост

и той насочи острата стомана

в гърдите на Меркуцио. И ето,

нападнатият, не по-малко огнен,

изтегля срещу шпагата му шпага

и отклонил презрително смъртта

с една ръка, със другата я връща

обратно на Тибалт, чиято ловкост

спасява го по чудо. „Стойте! Спрете“ —

отчаяно извика им Ромео

и със ръка, по-бърза от езика,

им блъсна остриетата надолу

и между тях се втурна. Ала в миг

един изпълнен с гняв Тибалтов удар,

изпод ръката му, срази живота

на храбрия Меркуцио. Тибалт

побягна, но след малко пак се върна

към зажаднелия за мъст Ромео

и като две светкавици те двама

се оплетоха във битка. И додето

измъкна шпага, да ги разтърва,

безстрашният Тибалт бе вече мъртъв,

а пък Ромео — впуснал се да бяга.

Ако ви лъжа, да умра веднага!

 

СИНЬОРА КАПУЛЕТИ

И той е от проклетия им род —

на кръвна обич тази реч е плод!

За да убият моя братов син,

те двайсет са били, а той — един!

За неговата смърт аз моля, княже,

убиецът със смърт да се накаже!

 

КНЯЗЪТ

Ала убитият убил е пръв,

а кой ще плаща тази първа кръв?

 

МОНТЕКИ

Не моят син! Меркуцио и той

другари бяха. За другаря свой

Ромео е отнел онуй, което

и по закона би било отнето —

живота на Тибалт!

 

КНЯЗЪТ

                        Затуй тозчас

изгнан да бъде го осъждам аз!

Дотам достигна дивата ви стръв,

че да пролее моя сродна кръв,

но ще ви струва тя такава глоба,

че вий ще я запомните до гроба!

И без молби! Ще бъдат празен звук

Ромео да се маха вън оттук,

че след часа, във който бъде хванат

не много часове ще му останат!

Трупа вдигнете! Указът ми строг

да се изпълни в еднодневен срок!

Съдът, простил убиеца, убива

и милостта му е немилостива.

 

Излизат.