Включено в книгите:
Оригинално заглавие
The Tragedy of Romeo and Juliet, (Обществено достояние)
Превод от английски
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 68 гласа)

Пета сцена

В градината на Капулети.

Горе на прозореца се показват Ромео и Жулиета.

 

ЖУЛИЕТА

Нима си тръгваш? Има още време

до утрото! Не беше чучулига,

а славей, вярвай, славей туй, което

прониза боязливия ти слух.

Той пее нощем в клонките на нара.

Повярвай, беше славей, мили мой!

 

РОМЕО

Не, беше чучулигата. Така

звъни вестителката на зората.

Не беше славей. Погледни, любов,

как злобните лъчи поръбват вече

редеещите облаци на изток.

Нощта гаси свещите си и, румен,

денят наднича, вдигнал се на пръсти,

зад планините. Трябва да вървя.

Смърт чака ме, ако остана тук!

 

ЖУЛИЕТА

Не, туй не е денят. Това е друг,

отделен плам, от слънцето излъхнат,

да те предшества като факлоносец

във пътя ти към Мантуа таз нощ.

Затуй не бързай! Имаш много време!

 

РОМЕО

Така да бъде! Нека смърт ме вземе!

Щастлив я чакам, щом я искаш ти!

Оназ дрезгавина не е окото

на утрото, а някакъв отблясък

от лунния светлик; тоз вик в небето

чуй! Чу ли го? — не е от чучулига,

не, то е славей. Нека той възслави

смъртта, която е добре дошла!…

Да си побъбрим, ангел мой, ела!

Какво ти е? Денят е тъй далече!

 

ЖУЛИЕТА

Не е! Не е! Върви си! Ден е вече!

И чучулига зла е туй, което

с нестройни крясъци дере небето!

Уж сладкопойна, а какво горчиво

страдание ни носи песента й!

Очи със жабата била сменила[1]

да беше разменила и гласа си,

понеже той със своя утрин звук

жестоко ни дели един от друг!

Върви, върви, любими! Вече съмва!

 

РОМЕО

За други съмва, а за нас се стъмва!

 

Влиза — откъм стаята — Дойката.

 

ДОЙКАТА

Жулиета! Ей, Жулиета?

 

ЖУЛИЕТА

                                Какво има?

 

ДОЙКАТА

След малко майка ти ще бъде тук!

Навън е светло! Миличка, внимавай!

 

Излиза.

 

ЖУЛИЕТА

Тогава: ден, ела! Живот, прощавай!

 

РОМЕО

Една целувка и се спускам, мила!

 

ЖУЛИЕТА

И тъй да ме напуснеш имаш сила,

о, мой любовнико, съпруже мой!

Пиши ми всеки ден от всеки час!

Да, тъй го казвам, тъй като без тебе

в минутката ще има много дни!

По тази сметка аз ще съм старица,

когато се завърнеш!

 

РОМЕО

                        Сбогом, скъпа!

При всеки сгоден случай занапред

от мен ще имаш вести и привет!

 

ЖУЛИЕТА

Ах, вярваш ли, че ще се видим пак?

 

РОМЕО

Разбира се! И някой ден с усмивка

ще си припомняме за тези сълзи.

 

ЖУЛИЕТА

О, Господи! Предчувствувам беда!

Като те гледам в тъмното там долу,

приличаш на мъртвец във черен гроб!

Изглеждаш ли ми тъй или си бледен?

 

РОМЕО

И ти си бледна. Мъката ни пие,

затуй приличаме на мъртви ние.

Прощавай!

 

Излиза.

 

ЖУЛИЕТА

Съдба, наричат те непостоянна —

защо тогава постоянно мъчиш

тоз, който ми се кле във постоянство?

Бъди непостоянна и когато

при тебе постои ден-два, пусни го

за постоянно тук!

 

СИНЬОРА КАПУЛЕТИ (отвън)

                        Не спиш ли, дъще?

 

ЖУЛИЕТА

Кой вика? Боже! Майка ми! Дали

не си е още легнала, или

е вече станала? Защо ли иде?

 

Влиза Синьора Капулети.

 

СИНЬОРА КАПУЛЕТИ

Какво ти има, дъще?

 

ЖУЛИЕТА

                        Зле съм, майко.

 

СИНЬОРА КАПУЛЕТИ

За братовчед си още лееш сълзи?

С тях гроба му ти няма да размиеш.

Спри! Малко плач е знак за много обич

но много плач е знак за малко ум.

 

ЖУЛИЕТА

Бе близък мой тоз, който ме напусна;

затуй аз плача!

 

СИНЬОРА КАПУЛЕТИ

                        Няма с плач да върнеш

напусналия те!

 

ЖУЛИЕТА

                        И затова

плачът не ме напуска!

 

СИНЬОРА КАПУЛЕТИ

                                        Знам те, плачеш

не толкоз за Тибалт, а затова, че

злодеят, който го уби, е жив!

 

ЖУЛИЕТА

Какъв злодей?

 

СИНЬОРА КАПУЛЕТИ

                Ромео! Как „какъв“!

 

ЖУЛИЕТА (настрани)

„Ромео“ и „злодей“ са разделени

от цяла бездна!… Бог да му прости!

Прощавам му от все сърце. И все пак

друг никой тъй сърцето ми не мъчи!

 

СИНЬОРА КАПУЛЕТИ

Защото знаеш, че живее нейде!

 

ЖУЛИЕТА

А е далеч от моите ръце!

Да трябваше аз само да му плащам!

 

СИНЬОРА КАПУЛЕТИ

Ще му платим, бъди спокойна, дъще!

Сега във Мантуа живее той —

аз там ще пратя свой доверен, който

с такова питие ще го почерпи,

че той ще иде сигурно и бързо

на гости на Тибалт; а туй, аз вярвам,

ще те задоволи.

 

ЖУЛИЕТА

                        Да, аз не мога

да се почувствувам задоволена,

преди да съм видяла тук до мен

Ромео… Мъртъв!… Мъртъв е духът ми,

заради близкия ми, майко моя!

Вий намерете ми човека само,

пък аз отровата ще му приготвя

такава, че когато я приеме,

Ромео да заспи спокоен сън!

Как мразя да дочувам това име

и да не мога да излея тази

любов, която на Тибалт дължа,

върху едва разцъфналото тяло

на този, който го е умъртвил!

 

СИНЬОРА КАПУЛЕТИ

От тебе средството, от мен човека.

Но аз ти нося радост, дъще моя!

 

ЖУЛИЕТА

Навреме ще е тя сред толкоз скръб.

Каква е? Съобщете ми я, майко!

 

СИНЬОРА КАПУЛЕТИ

Какъв грижлив родител имаш, дъще!

Скръбта ти за да пръсне, той ти готви

нечакан празник, за какъвто, вярвай,

не сме мечтали нито ти, ни аз!

 

ЖУЛИЕТА

Наистина ли? И какъв е той?

 

СИНЬОРА КАПУЛЕТИ

В четвъртък сутрин знатният и хубав

граф Парис ще те придружи във храма

на Свети Петър, за да те направи

във него своя радостна съпруга!

 

ЖУЛИЕТА

Пък аз кълна се в храма и в светеца,

че ще се радвам да си вземе друга!

Защо е нужно да се бърза толкоз?

Не е отворил дума за годеж,

а вече ще ме води пред олтара!

Кажете на баща ми, скъпа майко,

че аз не ща да се омъжвам още

и че, повярвайте, бих предпочела

Ромео — към когото аз си зная

какво изпитвам! — пред един такъв

граф Парис! Няма що, чудесен празник

 

СИНЬОРА КАПУЛЕТИ

Баща ти иде! Нека сам те чуе!

Ще те научи той да се опъваш!

 

Влизат Капулети и Дойката.

 

КАПУЛЕТИ

При залез-слънце чести и понятни

са капките роса, но — Боже мой! —

откак залезе слънцето на брат ни,

проля ти, дъще моя, дъжд-порой!

Е, стига вече! Сякаш водоскок!

Преставай, хайде! Уж такава дребна,

а в теб се крие цяла морска буря:

очите ти море са, непрестанно

във приливи и отливи на сълзи;

прилично на злочеста платноходка

е тялото ти, плаващо сред тях;

а — вихри сякаш — твоите въздишки

ведно с вълните ще те съкрушат,

ако във кратко време не настъпи

спасително затишие!… Ти, майко,

предаде ли й волята ни, а?

 

СИНЬОРА КАПУЛЕТИ

Предадох я, но тя не ще да знае!

За гроба си дано да се венчае!

 

КАПУЛЕТИ

Какво? Какво? Я, повтори го пак?

Не ще да знае ли? Не се гордее?

Не ни е благодарна за това, че

на недостойна като нейна милост

намерили сме тъй достоен мъж?

 

ЖУЛИЕТА

Не, горда — не, но благодарна — да.

Със лошото не мога да съм горда,

но благодарна съм ви, като зная,

че с него сте ми мислили доброто.

 

КАПУЛЕТИ

Я, пак да чуя! Как? Я, как го рече!

Ще ми предава логики на мене!

Била ни благодарна, но не горда!

„Не мога — мога!“ Хубостница недна!

Тез твои „благодарни-млагодарни“

и „горди-морди“ да ги прекратиш,

красавице, и тез краченца виж

да са готови, за да те докарат

четвъртък в черква, че ако не,

ще те закарам в клетката, в която

развеждат курвите! Вън, мършо бледа!

Марш, вощеницо!

 

СИНЬОРА КАПУЛЕТИ

                        Стига! Полудял сте!

 

ЖУЛИЕТА

На колене ви умолявам, татко!

Изслушайте ме! Само една дума!

 

КАПУЛЕТИ

Развратница! Върви да се обесиш,

пачавра със пачавра! И повтарям:

за черквата готви се или хич

недей ми се явява пред очите!

Мълчи! Не говори! Не възразявай!

Че както ме сърбят ръцете!… Жено,

оплаквахме се, че с едничка рожба

небето беше ни благословило,

а то излезе, че и тя е много

и че били сме прокълнати с нея!

Марш, кучка с кучка!

 

ДОЙКАТА

                                Грехота е, дето

така наричате я, господарю!

Да я закриля Господ!

 

КАПУЛЕТИ

                                Виж я ти,

Синьора Мъдрост! Бягай да клюкарстваш

със сватите си!

 

ДОЙКАТА

                        Че какво съм рекла?

 

КАПУЛЕТИ

Ах, Господи!…

 

ДОЙКАТА

                Човек да не продума!

 

КАПУЛЕТИ

Тук ще мълчиш! Раздавай ум на чашка

със стринките си!

 

СИНЬОРА КАПУЛЕТИ

                        Мъжо, прекалихте!

 

КАПУЛЕТИ

Свето причастие! Ще полудея!

По всяко време — час, минутка, миг —

на работа, сред отдих, денем, нощем,

във общество и сам, едно съм мислил:

да я омъжа! И сега, когато

съм й намерил благородник, знатен,

заможен, млад и който, освен туй,

е пълен — нещо повече — натъпкан

със качества, изобщо мъж-мечта,

да вземе тази кукла, тази цивра

да вика: „Не го искам за съпруг“,

„Не ми харесва“, „Още ми е рано“,

„Простете ми.“ Аз ще ти дам едно

„Простете ми“, ако не се оправиш!

Ще те изпратя тебе да пасеш,

където щеш, но не във моя дом!

Ти ме познаваш, аз не се шегувам!

Опичай си ума! Четвъртък ей го:

ако желаеш да те имам своя,

ще бъдеш тъй добра да вземеш тоя,

когото съм избрал; ако ли не,

ще съм без жал, дори на колене

да ми се молиш! Не! Кради, проси,

пукни сред път или се обеси —

аз няма никога да те призная

за своя дъщеря и няма толкоз

от моите имоти да ти дам!

Помни ми думата и размисли си,

защото аз ще знам да я сдържа!

 

Излиза.

 

ЖУЛИЕТА

О, няма ли над облаците милост,

която да надникне в мойта скръб?

Не ме отблъсквайте, о, майко моя!

Поотложете сватбата за месец,

за седмица! Ако това не може,

то застелете брачното ми ложе

във гробницата, дето спи Тибалт!

 

СИНЬОРА КАПУЛЕТИ

Недей ми говори! Не те познавам!

Прави каквото щеш! Аз скъсвам с теб!

 

Излиза.

 

ЖУЛИЕТА

О, Боже! Дойчице, какво да правя?

Съвет ми дай: мъжът ми е тук долу,

а мойта клетва — горе. Само той,

оставяйки земята, би могъл

оттам да ми я спусне, не дай Боже!

Ах, посъветвай ме! Защо небето

прилага толкова ужасни клопки

за същества тъй слаби като мен!

Кажи ми нещо! Нямаш ли една

утеха малка?

 

ДОЙКАТА

                Имам! Как да нямам!

Ромео е в изгнание и аз

главата си залагам, ако той

посмее да се върне да те иска!

Най-много да довтаса тука скришом.

И тъй като понеже е така,

то, мене ако питаш, взимай графа!

Мъж и оттатък! Тоя твой Ромео

пред него е парцал! Как само стреля

със погледа, ще кажеш: млад орел!

Да пукна, ако тоя втори брак

не е късмет за теб, защото графът

къде-къде е по-добър от твоя

предишен мъж! И после той е мъртъв,

или ако не е — все туй, защото

не върши работа, макар и жив!

 

ЖУЛИЕТА

Кажи ми, от сърце ли ми говориш?

 

ДОЙКАТА

И от душа! Ако те лъжа, нека

отида в ада!

 

ЖУЛИЕТА

                Чул те Господ!

 

ДОЙКАТА

                                        Как?

 

ЖУЛИЕТА

Ти даде ми надежда и аз искам

небето да се вслуша в твойте думи.

Върви при майка ми и й кажи,

че съм отишла да се изповядам

при брат Лоренцо за това, че днеска

ядосах татко.

 

ДОЙКАТА

                Хубаво! Отивам!

 

Излиза.

 

ЖУЛИЕТА

Проклета врачка! Дяволица гнъсна!

Кое е по-греховно: че ме кара

да изменя на брачната си клетва

или че хули моя мъж с езика,

със който го разхвалваше преди?

Ще ме съветва! Отсега нататък

далеч от мен! Отивам при отеца.

Без цяр ако се върна и оттам,

да си отида от света ще знам!

 

Излиза.

Бележки

[1] „… Очи със жабата била сменила…“ — Понеже жабата има големи очи, а чучулигата — малки, народното поверие казвало, че те са се разменили. Жулиета би желала да чуе вечерното квакане на жабите вместо песента на утринната чучулига.