Включено в книгите:
Оригинално заглавие
The Tragedy of Romeo and Juliet, (Обществено достояние)
Превод от английски
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 68 гласа)

Пета сцена

В стаята на Жулиета.

Влиза Дойката.

 

ДОЙКАТА

Хей, господарко! Жулиета! Жули!

И как дълбоко е заспала само!

Да ти е жал да я събудиш просто!…

Хей, агънце! Сънливке! Хайде, ставай,

че сватбата те чака!… Нито дума!

Ха, запасяваш се! И умно правиш,

защото гарантирам ти, че графът

решил е — хе, и бас държа, че твърдо! —

минутка да не ти даде за сън

през идващата нощ!… Прости ми, Боже!

Уста греховна!… Колко здраво спи!

Но трябва да я будя… Жулиета!

Хей, Жулиета! Е, щом искаш, нека

да те завари графът, както спиш.

Внимавай само да не ти… О, Боже!

Облечена! И с дрехите в леглото!

Макар насила, но ще я събудя…

Хей, ставай! Жулиета! Жулиета!

О, Боже! Помощ! Мъртва! Помощ! Мъртва!

О, да не бях се раждала! О, малко

да сръбна! Господарю! Господарко!

 

Влиза Синьора Капулети.

 

СИНЬОРА КАПУЛЕТИ

Защо крещиш така?

 

ДОЙКАТА

                        О, черен ден!

 

СИНЬОРА КАПУЛЕТИ

Какво е станало?

 

ДОЙКАТА

                        О, вижте, вижте!

 

СИНЬОРА КАПУЛЕТИ

Детето ми! Животът ми! О, Боже!

О, събуди се! Отвори очи!

Върни се към живота или аз

ще дойда с тебе! Помощ!… Викай помощ!

 

Влиза Капулети.

 

КАПУЛЕТИ

Къде е дъщеря ти? Графът чака!

 

ДОЙКАТА

Отиде си! Предала дух, горката!

 

СИНЬОРА КАПУЛЕТИ

Умряла е! Умряла е! О, Боже!

 

КАПУЛЕТИ

Какво говорите, бе? Я да видя!

О, Господи! Студена като лед!

Вдървила се е! Пулсът й не бие!

Животът е напуснал тези устни!

Смъртта студена като ранен скреж

попарила е скъпото ни цвете!

 

ДОЙКАТА

О, черен ден!

 

СИНЬОРА КАПУЛЕТИ

                О, неизмерна скръб!

 

КАПУЛЕТИ

О, скръб, която караш ме да викам,

а стисваш гърлото ми да немее!

 

Влизат Брат Лоренцо, Граф Парис и свирачи.

 

БРАТ ЛОРЕНЦО

Готова ли е булката за черква?

 

КАПУЛЕТИ

Да иде — да, но не и да се върне!

О, сине мой, в предсватбената нощ

Смъртта преспа със твоята невеста!

Да, оня, костеливият с косата,

те изпревари и отне цвета

на годеницата ти и ми стана

омразен зет, ненавистен наследник!

Да, той сега празнува сватба с нея,

а аз умирам и ще завещая

живот, имот, каквото имах — нему!

 

ПАРИС

Затуй ли тъй жадувах тази утрин,

та тази гледка тя да ми дари?

 

СИНЬОРА КАПУЛЕТИ

Проклет, злочест, омразен, пъклен ден!

Час, най-злочест от всички часове,

които времето е извървяло

във морния си друм! Едно ми беше,

единствено за радост и разтуха,

и ето че смъртта ми го отне!

 

ДОЙКАТА

О, мъка, мъка! О, ужасна мъка!

О, черен ден! Най-черният от всички,

които виждала съм досега!

Отде се взе, о, зъл, омразен, грозен,

невиждан до ден-днешен черен ден!

 

ПАРИС

О, аз — презрян, оплют, разбит, отритнат!

Омразна смърт, от тебе изпреварен,

ограбен подло! Моя невъзвратна!

Без теб, живот, животът ми е смърт!

 

КАПУЛЕТИ

О, аз — осмян, сломен, убит, погребан!

О, злополучен миг, защо дойде

да хвърлиш в мрак сияйния ни празник?

О, чедо мое! О, нещастна моя!

О, няма го детето ми! О, с него

погреба Бог последната ми радост!

 

БРАТ ЛОРЕНЦО

Достатъчно! Скръбта ви става срамна!

Не воля давайки на шумни вопли,

неволя се лекува! Таз девойка

принадлежеше вам и на небето.

Сега небето има я изцяло —

и по-добре за нея. От смъртта

вий свойто не увардихте, а горе

небето свойта част от нея пази

за вечни времена. За вас бе рай

да се издига тя все по-високо,

а ето ви, че плачете, когато

е литнала над облаците в рая!

Зле любите я, щом от скръб сте луди,

защото тя е във блаженство. Знайте,

щастливи са не тез, които дълго

живеят на света, а тез, които

напускат го в предчувствие на радост.

Изтрийте сълзите си, поръсете

със розмарин прекрасното й тяло

и нека — както иска обичаят, —

я отнесем облечена най-скъпо

във храма Божи! Пред такава смърт

природата сълзи обилни лее,

но на плача й разумът се смее!

 

КАПУЛЕТИ

Което бе за обреда венчален

за обред ще послужи погребален —

свирачите ще свирят скръбни химни,

гощавката ще стане тъжен помен,

смехът ще се превърне в горки вопли,

венците ще закичат гробен камък,

наопаки ще се обърне всичко!

 

БРАТ ЛОРЕНЦО

Синьоре, влезте си! И вий, синьора!

Вий, графе, също! Всички сбрани тука

да се приготвят, за да изпроводят

покойната до вечния й дом —

и тъй небето ви обръща гръб,

не го гневете с неразумна скръб!

 

Излизат всички освен Дойката и Свирачите.

 

ПЪРВИ СВИРАЧ

Май трябва да се вдигаме оттука.

 

ДОЙКАТА

Да, да, вървете си — сами видяхте,

че сватбата завърши злополучно!

 

Излиза.

 

ПЪРВИ СВИРАЧ

Ами зло е, като нищо не бе получено!

 

Влиза Пиетро.

 

ПИЕТРО

Свирачи! Хей, свирачи! „Весело сърце“! Ако ми желаете доброто, изсвирете ми „Весело сърце“!

 

ПЪРВИ СВИРАЧ

Защо „Весело сърце“?

 

ПИЕТРО

Защото всичко в мен пее „Сърцето ми е скръбно!“. О, изсвирете ми някоя игривичка елегия, да ме развесели!

 

ПЪРВИ СВИРАЧ

Никакви елегии! Сега не е време за музика.

 

ПИЕТРО

Значи, няма да свирите, а?

 

ПЪРВИ СВИРАЧ

Няма.

 

ПИЕТРО

Тогава ще ви дам, което ви се полага.

 

ПЪРВИ СВИРАЧ

Колко?

 

ПИЕТРО

Всичко без остатък, само че не в жълтици, а в ритници. Защото досега не съм чувал такова невярно свирене!

 

ПЪРВИ СВИРАЧ

Пък аз не съм виждал такова лакейско носовирене!

 

ПИЕТРО

Тогава ще почувстваш лакейския ми нож върху кожата си! Ще те направя само на четвъртинки и осминки! Ще ти свиря „до-ре-ми“, до-като ре-внеш: ми-лост!

 

ПЪРВИ СВИРАЧ

Пък аз ще ти изпея такова „сол-си-ла“, че да ти излезе сол-ено, си-не ла-кейски!

 

ВТОРИ СВИРАЧ

Я си скрий острия нож и измъкни острия си ум! Почвай, да те видим!

 

ПИЕТРО

Добре! И без нож ще ви направя на тънки резенчета! Дръжте се!

 

„Когато мъка тягостна и скучна

обхване ни във своя тъжен плен,

едничка музиката среброзвучна…“

 

Ха сега де! Кой ще каже защо е „среброзвучна“? Защо точно „сребро…“, а не друго? Какво ще кажеш ти, Симон — Котешко черво?

 

ПЪРВИ СВИРАЧ

Ами че защото звукът на среброто е добър за ухото.

 

ПИЕТРО

Не е лошо! А ти какво ще кажеш, Хю — Конски косъм?

 

ВТОРИ СВИРАЧ

„Среброзвучна“, защото звучи зарад среброто.

 

ПИЕТРО

И това не беше лошо! А ти какво ще кажеш, Джеймс — Кучи вой?

 

ТРЕТИ СВИРАЧ

Ами не знам какво да кажа.

 

ПИЕТРО

О, прощавай, забравих, че ти си певецът! Добре, ще кажа аз отговора вместо теб. Казва се така, защото някои музиканти, като не получат сребро, да им звучи в джобовете, и тогава мъка тягостна и скучна обхване ги във своя тъжен плен…

 

„… едничка музиката среброзвучна

повдига им духа опечален!“

 

Излиза.

 

ПЪРВИ МУЗИКАНТ

Пустият му хитрец, да пукне макар!

 

ВТОРИ МУЗИКАНТ

Зарежи го! Хайде да влезем! Ще изчакаме опечалените и ще си хапнем за Бог да прости!

 

Излизат.