Включено в книгите:
Оригинално заглавие
The Tragedy of Romeo and Juliet, (Обществено достояние)
Превод от английски
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 68 гласа)

Трета сцена

Стая в дома на Капулети.

Влизат Синьора Капулети и Дойката.

 

СИНЬОРА КАПУЛЕТИ

Къде е дъщеря ми? Нека дойде!

 

ДОЙКАТА

Извиках я. Това е вярно, както

че на дванайсет още бях мома!

Хей, агънце! Хей, пиле! Где се дяна

това девойче? Де си, Жулиета?

 

Влиза Жулиета.

 

ЖУЛИЕТА

Защо ти трябвам?

 

ДОЙКАТА

                        Майка ти те вика.

 

ЖУЛИЕТА

Какво ще заповядате, мадам?

 

СИНЬОРА КАПУЛЕТИ

Ела насам!… Ти, дойке, остави ни

да поговорим… Или не! Постой!

Като размисля, май е по-добре

и ти да слушаш. Дъщеря ми, знаеш,

е вече стигнала известна възраст…

 

ДОЙКАТА

Известна я! На мен ако не е

известна до минутка! Аз, която…

 

СИНЬОРА КАПУЛЕТИ

Да. Тя навършва скоро четирнайсет…

 

ДОЙКАТА

От тези зъби четирнайсетте —

макар че само четри май са те —

залагам, че на четирнайсет точно

ще стане не след много! Още колко

остава до Петровден?

 

СИНЬОРА КАПУЛЕТИ

                        Две недели.

 

ДОЙКАТА

След две недели, значи, през нощта

срещу Петровден тя ще стане точно

на четирнайсет. С моето Сузанче —

мир на праха й! — двете нали бяха

връстнички с нея. Бедното ми чедо,

не съм го заслужавала! Та, казвам,

в нощта срещу Петровден тя ще стане

на четирнайсет. Толкоз, няма грешка!

Сега сме единайстата година

от земетръса, а добре си спомням,

че я отбих на него точно ден.

С пелин си бях намазала зърното

и бях я взела в скути до зида

на гълъбарника; седим на припек —

вий двамата със господаря бяхте

отишли в Мантуа — и изведнъж,

като й догорча, че като писна,

глупачето, и точно в този миг

се люшна оня ми ти гълъбарник,

така че не разбрах сама кога

съм хукнала да бягам! Единайсет

години са изтекли оттогава.

Тя вече бе проходила — какво ти

проходила! — търчеше като зайче

и даже ден преди това й беше

изскочила цицина на челцето;

а мъж ми — царство му небесно, той

обичаше шегите! — я повдигна

и вика: „Сега падай по очи;

когато порастеш, по гръб ще падаш.

Ще падаш ли? А, Жули?“ и, ей Богу,

това фъндъче спря да се дере

и каза: „Да!“ Като помислиш само:

случайни думички, а пък се сбъдват!

Ще си го спомням, докато съм жива!

„Ще падаш ли? А, Жули?“ А то: „Да!“

 

СИНЬОРА КАПУЛЕТИ

Добре, разбрахме го. Сега мълчи!

 

ДОЙКАТА

Мълча, госпожо. Само че отвътре

надува ме, като си спомня само

как млъкна изведнъж и каза: „Да!“

А, честна дума, буцата й беше

като яйце на млад ерген. Огромна

цицина, казвам ви! А пък мъжът ми:

„Когато порастеш, по гръб ще падаш.

Ще падаш ли? А, Жули?“ А пък то

веднага млъкна и му казва: „Да!“

 

ЖУЛИЕТА

И ти млъкни, бъбривке без юзда!

 

ДОЙКАТА

Добре, ще млъкна. Бог да ти помага!

Ти стана най-чудесната от всички,

които съм откърмила. Дано

дочакам щастието да те видя

омъжена, не искам нищо друго!

 

СИНЬОРА КАПУЛЕТИ

„Омъжена.“ По тоз въпрос те викнах

да ти говоря. Как си мислиш, дъще:

не е ли вече време за венчило?

 

ЖУЛИЕТА

Не съм мечтала за подобна чест.

 

ДОЙКАТА

Да, точно чест! Ако не бях ти дойка,

бих казала, че цицала си мъдрост!

 

СИНЬОРА КАПУЛЕТИ

А време е за сватба да помислиш.

По-млади и от теб девойки знатни

са вече задомени и със рожби.

Самата аз бях вече твоя майка

на възрастта, в която ти, Жулиета,

все още се момееш. Но накратко:

граф Парис иска твоята ръка.

 

ДОЙКАТА

Ах, Жуленце, това се казва мъж!

Красив и нежен. Сякаш е от восък!

 

СИНЬОРА КАПУЛЕТИ

По-чуден цвят Верона не познава!

 

ДОЙКАТА

Да, точно цвят! Да, честна дума, цвят!

 

СИНЬОРА КАПУЛЕТИ

Но ти кажи: на тоз красив младеж

желаеш ли ръка да подадеш?

Той днес ще е на гости у дома —

във тома на лицето му сама

ти ред по ред усърдно прочети

на красотата нежните черти

и ако яснота не ти достига

във някой ред на тази ценна книга,

търси разгадката за всеки спор

в тълковника на бистрия му взор.

На този сборник, дъще, чист и скъп,

му липсват две корици, един гръб —

ти ценността му, скъпа, опази я

във своята изящна подвързия!

Цени се двойно книгата, когато

и разказът, и скобките са злато,

а Парис теб ще те обогати,

без нещо свое да загубиш ти.

 

ДОЙКАТА

Какво? Да губи тя? О, Боже прави!

Напротив, много скоро ще прибави!

 

СИНЬОРА КАПУЛЕТИ

Кажи, ще го погледнеш ли с любов?

 

ЖУЛИЕТА

Ако почувствам във сърцето зов.

Но волност на очите си ще дам

дотам, додето е угодно вам.

 

Влиза Слуга.

 

СЛУГАТА

Господарко, гостите са посрещнати, трапезата — сложена, ваша милост — очаквана, госпожицата дирена, дойката — попържана; изобщо вкъщи е пъкъл същи. Слизайте, моля ви!

 

Излиза.

 

СИНЬОРА КАПУЛЕТИ

Върви! Ще те последваме веднага.

Граф Парис чака. Тръгвай с мене, драга!

 

ДОЙКАТА

Върви, дете, и свойто графче дръж!

Жената — денем, нощем — иска мъж!

 

Излизат.