Включено в книгите:
Оригинално заглавие
The Tragedy of Romeo and Juliet, (Обществено достояние)
Превод от английски
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 68 гласа)

Първо действие

Първа сцена

Верона. Площад.

Влизат Самсон и Грегорио, въоръжени с щитове и мечове.

 

САМСОН

Казвам ти, Грегорио, няма да им цепим басма!

 

ГРЕГОРИО

Разбира се! Да не сме им шивачи!

 

САМСОН

Искам да кажа, че трябва да се пазят от всяко нещо, което би ме вбесило!

 

ГРЕГОРИО

Да, от бесилото трябва да се пазиш.

 

САМСОН

Ха, аз, като кипна, меча бързо го вадя!

 

ГРЕГОРИО

Бързо го вадиш, бавно кипваш.

 

САМСОН

Щом видя някое псе от дома на Монтеки, веднага се раздразвам!

 

ГРЕГОРИО

Искаш да кажеш: „Раз, и драсвам“?

 

САМСОН

Когото да срещна от тези кучета — жена, мъж, все едно, — ще мина откъм стената!

 

ГРЕГОРИО

Защото си кекав. Само слабите ги притискат до стената.

 

САМСОН

И затова слабия пол ние си го притискаме към стените. Тези от прислугата на Монтеки, ако са мъже — далеч от стената, а ако са жени — хайде към нея!

 

ГРЕГОРИО

Кавгата е мъжка — само на господарите и на слугите им.

 

САМСОН

Няма значение. Аз ще бъда безжалостен! Като свърша с мъжете, ще се заема с момите. До една ще ги изпребия!

 

ГРЕГОРИО

Ще изпребиеш момите?

 

САМСОН

Пребия или пробия. Разбирай го по свой вкус.

 

ГРЕГОРИО

Тези, дето ще го вкусват, те трябва да разберат нещо.

 

САМСОН

Ще разберат много, докато им ставам, щом минат, не се бой! Ти ме знаеш, че съм добро парче месо.

 

ГРЕГОРИО

Добре че не си риба — щеше да бъдеш маринована хамсийка. Хайде, вади сечивото си! Двамина Монтекиевци пристигат.

 

Влизат Абрам и Балтазар.

 

САМСОН

Ето го измъкнато. Предизвикай ги! Аз съм зад теб.

 

ГРЕГОРИО

За да се криеш зад гърба ми, а?

 

САМСОН

Не се бой за мен!

 

ГРЕГОРИО

За себе си се боя, че ще офейкаш, докато се обърна.

 

САМСОН

По-добре законът да бъде на наша страна. Да ги оставим те да почнат.

 

ГРЕГОРИО

Като минем край оня, ще го изгледам зверски. Нека го вземе, както иска.

 

САМСОН

Не както иска, а както му стиска. Аз пък ще им покажа пръст — ако го изтърпят, ще е срам за тях.

 

АБРАМ

На нас ли показвате пръст, господине?

 

САМСОН

Аз си показвам пръст, господине.

 

АБРАМ

На нас ли показвате пръст, питам?

 

САМСОН (настрани, към Грегорио)

Ако кажа „да“, законът откъм нас ли ще е?

 

ГРЕГОРИО (настрани, към Самсон)

Не.

 

САМСОН

Не, не показвам пръст на вас, господине. Просто си показвам пръст.

 

ГРЕГОРИО

Кавга ли търсите, господине?

 

АБРАМ

Кавга ли? Не, господине.

 

САМСОН

Защото, ако търсите кавга, господине, аз съм насреща! Моят господар не е по-лош от вашия!

 

АБРАМ

Но не е и по-добър!

 

САМСОН

Може.

 

Влиза Бенволио.

 

ГРЕГОРИО

Кажи, че е по-добър! Един роднина на господаря иде насам!

 

САМСОН

Да, по-добър е, господине!

 

АБРАМ

Лъжеш!

 

САМСОН

Вън мечовете, ако сте мъже! Грегорио, не забравяй страшния си удар!

 

Бият се.

 

БЕНВОЛИО

Веднага спрете! Шпаги настрани!

Глупци, незнаещи защо се бият!

 

Влиза Тибалт.

 

ТИБАЛТ

И ти със гола шпага сред слугите?

Бенволио, насам се обърни

и виж смъртта си!

 

БЕНВОЛИО

                                Аз ги разтървавам!

Скрий шпагата, Тибалт, или със нея

ми помогни да въдворим мира!

 

ТИБАЛТ

Извадил шпага, а за мир говори?

Аз мразя тази дума, както мразя

Лукавия, Монтеките и теб!

Брани се, пъзльо!

 

Бият се.

Влизат неколцина Граждани с тояги и алебарди.

 

ГРАЖДАНИ

С тояги! С алебарди! Удряй! Бий!

Монтеки, Капулети — както дойде!

 

Влиза Капулети — по роба — заедно със Синьора Капулети.

 

КАПУЛЕТИ

Ха! Бой? Донесте дългия ми меч[1]!

 

СИНЬОРА КАПУЛЕТИ

Не меч, а патерица ти е нужна!

 

КАПУЛЕТИ

Аз казах — меч! Виж стария Монтеки

как дръзко маха своя срещу мен!

 

Влизат Монтеки и Синьора Монтеки.

 

МОНТЕКИ

Ах, капулетска смет!… Недей ме дръж!

 

СИНЬОРА МОНТЕКИ

Ще ме послушаш, ако си ми мъж!

 

Влиза Княз Ескал[2], следван от свитата си.

 

КНЯЗЪТ

Размирици! Врази на тишината,

със кръв съседска осквернили шпаги!…

Кому говоря?… Хора-зверове,

които огъня на свойта разпра

гасите със потоци кръв, шуртящи

от жилите ви!… Чувате ли, хей!

Под страх от тежки мъки, незабавно

махнете от ръце окървавени

позорното оръжие и чуйте

заповедта на гневния ви княз!

Трикратно вече в три безумни свади,

възникнали от думичка въздушна,

все вие, Капулети и Монтеки,

разтърсвате стъгдите на града ми

и карате достойните веронци,

съблекли тежки роби, с алебарди,

разядени от мирната ръжда,

враждата, вас разяла, да смиряват.

Ако отново причините смут

из тези улици, ще го платите

с цената на живота си! За днеска

по домовете да си идат всички!

Вървете вие е мене, Капулети,

а вий, Монтеки ще ми се явите

следобед във двореца Вилафранка[3],

където правосъдие раздавам,

за да узнаете какво е мойто

решение по случката. Повтарям,

под страх от смърт, разпръсвайте се всички!

 

Излизат всички освен Монтеки, Синьора Монтеки и Бенволио.

 

МОНТЕКИ

Кой пак раздуха старата ни ежба?

Вий, племеннико, бяхте ли, когато

започна всичко?

 

БЕНВОЛИО

                        Не. Като пристигнах,

слугите — вашите и на врага ви —

се вече биеха. Измъкнах шпага,

за да ги разтърва. Но в този миг

се появи горещият Тибалт

и шпагата си, сипейки обиди,

размаха над главата си, така че

накара ветровете невредими

подигравателно да го освиркат.

Докато ний разменяхме атаки,

прииждаха все нови помагачи,

но, слава Богу, князът най-подир

възстанови разкъсания мир.

 

СИНЬОРА МОНТЕКИ

О, де е син ми? Радвам се, че той

не е участвал в този кървав бой.

 

БЕНВОЛИО

Госпожо, тази сутрин, час преди

божественото слънце да надзърне

на изтока през златния прозорец,

от лошо настроение подтикнат,

навън излязох и като минавах

през старите смокинови градини

на запад от града, видях Ромео

да се разхожда в сумрака самичък.

Запътих се към него, ала той

ме забеляза и се скри в гъстака.

За чувствата му съдейки по своите,

аз, който — сам на себе си дотегнал —

най-много исках да намеря кътче,

където друг най-малко ще ме търси,

последвах собствената си тъга,

наместо неговата да изследвам

и с тайно удоволствие избягнах

тоз, който явно бягаше от мен.

 

МОНТЕКИ

Нерядко той е бивал виждан там

да умножава със горчиви сълзи

росата утринна и да прибавя

към парите й своите въздишки;

а слънцето щом почне да разтваря

завесите, които затъмняват

леглото на Аврора, моят син,

странейки от деня, се връща вкъщи,

усамотява се във свойта стая,

капаци и врати затваря плътно

и си създава втора дневна нощ.

Тез навици ще му докарат гибел,

ако съвет разумен от страни

причината за тях не отстрани.

 

БЕНВОЛИО

А тя коя е, благородни вуйчо?

 

МОНТЕКИ

Уви, не зная. Той я пази в тайна.

 

БЕНВОЛИО

Самия него питахте ли?

 

МОНТЕКИ

                                Питах

и лично, и посредством близки хора,

но той за свой съветник е избрал

единствен себе си — съветник, който

не знам доколко заслужава вяра, —

а към останалите е потаен

и недостъпен като млада пъпка,

която подъл червей е загризал,

преди листенца нежни да разтвори

за пролетния лъх и да приветства

светлика слънчев с първата си прелест.

Недъга му да можех да отгатна,

церил го бих с охота като тая,

с която диря днес да го узная.

 

Влиза Ромео.

 

БЕНВОЛИО

Той иде тук. Отивайте си, моля!

След малко, вярвам, нещичко ще знам.

 

МОНТЕКИ

Дано успеете във тази роля

на изповедник. Тръгвайте, мадам!

 

Излиза заедно със Синьора Монтеки.

 

БЕНВОЛИО

Добрутро, братовчеде!

 

РОМЕО

                                Как, нима е

все още в пелените си денят?

 

БЕНВОЛИО

Сега би девет!

 

РОМЕО

                Времето се мае,

когато черни мисли ни гнетят…

Не беше ли баща ми тук сега

и где така внезапно той избяга?

 

БЕНВОЛИО

Отиде си. Кажи: каква тъга

Ромеовите часове разтяга?

 

РОМЕО

Тъга по туй, което съкращава —

щом имам го — тез същи часове.

 

БЕНВОЛИО

Любов?

 

РОМЕО

        Обратното!

 

БЕНВОЛИО

                        Вражда тогава?

 

РОМЕО

Любов, която без ответ зове!

 

БЕНВОЛИО

Уви, Амур, тъй прелестен на вид,

нерядко бива злобен и сърдит!

 

РОМЕО

Уви, Амур и с вързани очи,

към нас успява път да различи…

Къде ще хапнем?… Ха, следи от бой!

Не говори! До мене стигна той.

Омразата, аз виждам, действа вещо.

Но любовта и тя е страшно нещо:

любов — жестока ласка, нежен яд,

от хаоса новосъздаден свят,

пух тежък, леден пламък, болно здраве

невярваща си вяра, сън наяве —

такваз е в мене, братовчеде, тази

любов, която своя пламък мрази!

Извиквам смях, нали?

 

БЕНВОЛИО

                                По-скоро сълзи.

 

РОМЕО

Защо?

 

БЕНВОЛИО

        Защото виждам, че дошъл си

по пътя на страстта до край суров.

 

РОМЕО

Това ще е излишък от любов:

до мъката, що тегне в мойта гръд,

щом твойта легне, ще се разплодят

без бавене! Приятелю злодей,

да размножаваш мойта скръб недей!

С въздишки страстни свода ний кадим;

опитай се да пръснеш този дим —

в миг пламъци ще лумнат от очи;

но хайде на пожара попречи —

в море от плач ще потопиш света.

Това, приятелю, е любовта.

И още: зорка лудост, тъжна радост,

горчилка адска и небесна сладост!…

Прощавай, драги!

 

БЕНВОЛИО

                        Не, Ромео! Стой!

Не ме обиждай с този отказ свой!

 

РОМЕО

Да, откъс! Аз откъснат съм оттук!

Какво е туй „Ромео“? Празен звук!

 

БЕНВОЛИО

Кажи ми искрено, коя е тя?

 

РОМЕО

А мога ли без искри да пламтя?

 

БЕНВОЛИО

Не, без шега!

 

РОМЕО

                Ти казваш на болника

„не, без шега“ свещеника да вика!

Една жена аз любя с огнен плам!

 

БЕНВОЛИО

Това, че е жена, улучих сам!

 

РОМЕО

Дали улучи колко е прекрасна?

 

БЕНВОЛИО

По-лесно се улучва цел по-ясна.

 

РОМЕО

Тук не улучи: тя като Диана[4]

е в ризница от девственост изляна,

в която малкият Амур, уви,

напразно все стрелите си криви.

За нежни речи тя преграда има,

за жарък взор не е възпламенима

и безнадеждно скутът й закрит е

за златото, подкупващо светците.

Да, тя богата откъм красота е,

но на земята ще я завещае!

 

БЕНВОЛИО

Обет е дала за моминство строго?

 

РОМЕО

И тъй, пестейки се, прахосва много,

защото своя чар като сковава,

от този чар потомците лишава.

Красива, скромна — мен тя хвърли в ада,

за да спечели рая си в награда,

и ей ме: жив, но по безкръвен начин

убит от нейния обет безбрачен!

 

БЕНВОЛИО

Послушай мене: забрави за нея!

 

РОМЕО

Ти искаш да забравя да живея?

 

БЕНВОЛИО

Огледай се за други красоти

наоколо!

 

РОМЕО

                Не, тъй насочваш ти

към нея дваж по-силно мисълта ми:

нали под маски прелестните дами

към себе си по-силно ни влекат,

защото, скрит зад черното, ликът

е в спомена ни с двойна красота;

не помни ли дваж по-красив света

тоз, който е останал без очи?

И най-красивата ми посочи —

ликът й чуден ще ми спомня само

за мойто чудо, двойно по-голямо!

Прости! За мен не ще намериш лек!

 

БЕНВОЛИО

Ще го намеря, да не съм човек!

 

Излизат.

Бележки

[1] „… дългия ми меч…“ — По времето на Шекспир дългите средновековни мечове били излезли вече от употреба. Детайлът намеква за старостта на Капулети.

[2] Княз Ескал — описваните събития са се случили, според легендата, в началото на XIV в., когато Верона била управлявана от Бартоломео дела Скала. Оттук измененото име Ескал.

[3] Вилафранка — град близо до Верона.

[4] Диана (мит.) — римска богиня на лова. Покровителка на девствениците.