Включено в книгите:
Оригинално заглавие
The Tragedy of Romeo and Juliet, (Обществено достояние)
Превод от английски
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 68 гласа)

Четвърта сцена

Улица.

Влизат Ромео, Меркуцио, Бенволио с неколцина младежи, маскирани и носещи факли.

 

РОМЕО

Какво решаваме? Дали да почнем

с приготвената реч, или да влезем

без много извинения, направо?

 

БЕНВОЛИО

Брътвежите излязоха от мода.

Ще минем без Амур, очи превързал

и глупаво към дамите насочил

татарски лък от шарено дърво

като хлапе, поставено да пази

от гарги лозето; и без да бъдем

предшествани от пролог, издърдорен

с ухо към подсказвана. Ние нека

му тропнем една джига[1], а пък те

да ни жигосват, както им се ще

за грубостта!

 

РОМЕО

                Не ми е днес до танци.

На мене дайте ми да нося факла.

Понеже мрачен съм, ще ви посветя.

 

МЕРКУЦИО

А, не, Ромео, ще танцуваш с нас!

 

РОМЕО

На вас е леко в тез обувки бални,

а мен ми тегнат мисли погребални

надолу към земята.

 

МЕРКУЦИО

                        А крилцата

на Купидон? Нали си влюбен ти —

вържи си ги и леко полети

насам-натам!

 

РОМЕО

                        Но там е, че той сам

с крилата си наместо да ме вдигне,

свали ме със стрелата си на място!

Любов, теглото ти едва издържам,

така съм хлътнал в тебе!

 

МЕРКУЦИО

                                А я караш

тя да издържа твоето тегло,

когато хлътваш в нея, толкоз нежна!

 

РОМЕО

Кой? Любовта? Не, тя към мен е груба

Боде ме тя жестоко като трън!

 

МЕРКУЦИО

Щом тя за теб е трън, ти глог бъди!

Щом тя боде и ти я набоди!…

Подайте ми калъфка за лицето!

Муцуна връз муцуната! Сега

на грозотата ми и да се смеят,

таз маска вместо мен ще се черви!

 

БЕНВОЛИО

Напред! Похлопайте на този вход

и влезем ли, веднага всеки в танца!

 

РОМЕО

Аз искам факла. Радостните нека

рогозките с пети да гъделичкат —

аз следвам мъдростта от старини:

„Тоз, който свети, гледа отстрани.“

Играта е добра, но аз съм вънка!

 

МЕРКУЦИО

Не вънка си, а вътре до ушите

в бездънното тресавище на свойта —

със извинение — любов, отдето

ний за опашката ще те измъкнем!

Върви, върви! Хабим по светло факли!

 

РОМЕО

Сега е нощ.

 

МЕРКУЦИО

                Аз казвам, господине,

че от умуване нощта ще мине.

Най-умното накрая си остава:

по-малко ум и повече забава!

 

РОМЕО

Тоз път не ми се вижда умно то.

 

МЕРКУЦИО

А можеш ли ни обясни защо?

 

РОМЕО

Сънувах сън.

 

МЕРКУЦИО

                И аз!

 

РОМЕО

                        Какъв? Кажи!

 

МЕРКУЦИО

Такъв: че сънищата са лъжи!

 

РОМЕО

Не, те предсказват истински неща.

 

МЕРКУЦИО

Разбрах — при теб била е през нощта

Кралица Маб[2]. Това е таз, която

бабува на останалите феи.

На ръст е като фигурката дребна,

изрязана в ахатовия пръстен

на някой член на общински съвет;

понесена от впряг прашинки, тя

препуска всяка нощ по носовете

на хъркащите. Нейната каляска

е лешник, издълбан от чичо Червей

и майстор Катеричко, открай време

доставчици придворни на коли

за феите; отгоре вместо сенник

тя има две крилца на водно конче,

за спици служат й крака на паяк,

а паяжинни нишки — за юзди;

хамутите й са от лунен блясък,

а пък камшикът й — от кост на бръмбар

с привързан звезден лъч; едно комарче

на капрата седи в ливрея сива,

по-дребничко от кръглите живинки,

които между пръстите се въдят

на мързеланите. Тъй всяка нощ

Кралица Маб препуска, без да спира,

през мозъци на влюбени — и те

сънуват нежности; по колена

на царедворци — и насън те виждат

отличия; по пръсти на юристи —

и те броят в съня си хонорари;

по устни на моми — и те бълнуват

целувки цяла нощ (и туй не стига,

но пришки им издува Маб, задето

са лакоми за сладки); някой път

Кралицата препусва по носа

на дърт сановник и на него в миг

му се присънва подкупче богато;

след туй с опашка на прасе-сукалче

носа на пастора погъделичква

и нему се привиждат нови служби;

а други път по гърлото минава

на спящ войник и той сънува в миг

велико колене на враговете,

засади, пробиви, испански шпаги,

наздравици направо от ведрото,

бой барабанен… и от него стреснат,

набързо изругава две молитви,

обръща се на другата страна

и пак захърква; Маб е таз, която

играе си да счепква конски гриви

и нощем прави възли във косите

на рошлите, та те да си докарват

нещастия, когато ги развържат;

и тя натиска в тъмното момите,

щом те заспят по гръб, и тъй ги учи

да носят онуй бреме, от което

се бременее; Маб е тази…

 

РОМЕО

                                Стига!

Меркуцио, говориш празни думи!

 

МЕРКУЦИО

А как да бъдат пълни те, когато

говоря ви за сънищата, тези

чада на празна леност, оплодена

от празната фантазия, която

е по състав от въздуха по-тънка,

а по менливост — по-непостоянна

от този вятър, който преди малко

е милвал хладно-мраморната гръд

на Севера, но охладял към нея,

с презрение в миг казва: „Фу!“ и хуква

към тънещия в росна нега Юг!

 

БЕНВОЛИО

Тоз вятър май отвлече ни далече

и за вечеря закъсняхме вече.

 

РОМЕО

Пък аз боя се, че сме подранили.

Душата ми предчувства, че там горе

звездите готвят ми неясна участ,

която тази нощ ми дава в заем

тъй весела забава, за да може

след туй във кратък срок да ми измъкне

като жестока неустойка този

немил живот, заключен във гръдта ми.

Но нека води ме по своя воля

кормчията на моята съдба!

Да влизаме без страх, макар незвани!

 

БЕНВОЛИО

Това се иска! Бийте, барабани!

 

Излизат.

Бележки

[1] джига — бърз танц, популярен по Шекспирово време.

[2] Кралица Маб — царица на феите; фантастичен персонаж от келтските народни поверия. Тя бабувала на феите, тоест помагала за раждането на сънищата.