Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Hollow Man, 1992 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Юрий Лучев, 1996 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,1 (× 17 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Дан Симънс. Кухият човек
Роман
Издателска къща „Галактика“ — Варна, 1996
Библиотека „Галактика“, №120
Преведе от английски: Юрий Лучев
Редактор: Жана Кръстева
Художник: Илко Бърдаров
Американска, първо издание
Излязла от печат март 1996
Формат 70/100/32. Изд. №2439
Печатни коли 21. Цена 190 лв.
ISBN — 954–418–081–8
Издателска къща „Галактика“
ДФ „Абагар“ — Велико Търново
© Юрий Лучев, преводач, 1996
© Илко Бърдаров, художник, 1996
© ИК „Галактика“, 1996
Dan Simmons. The Hollow Man
Copyright © 1992 by Dan Simmons
All Rights Reserved. Bantam Books, 1992
История
- — Добавяне
Очи
В този същия момент, на повече от хиляда мили на изток, тринайсетгодишното сляпо, глухо и бавноразвиващо се момче на име Роби Бъстъмънт яде пердах от „вуйчо“, който живее с майка му вече четири месеца. „Вуйчото“ спи с майка му и й доставя дрога срещу различни услуги.
Провинението на Роби е, че на тринайсетгодишна възраст още не знае как да ходи в тоалетната и е изцапал панталоните си в момент когато „вуйчото“ и момчето са сами у дома. Вуйчото, прибрал се от среща с някакъв хитър колумбиец, изпада в ярост, като вижда и помирисва Роби, дръпва го от възглавниците в ъгъла на стаята, където момчето се люлее в съня си назад-напред с мечето си в ръце и клати глава, и започва да бъхти лицето му с юмрук.
Роби надава пронизителен писък и вдига скованите си от паралича ръце, за да се предпази от невидимите юмруци.
Това вбесява вуйчото още повече и той сериозно се заема за работа — блъсва встрани сакатите, изкривени крайници и започва да нанася удари по устата на момчето; изпотрошава прогнилите предни зъби, разплеснатия нос и скулите, размазва олигавените устни и затварящите се очи.
Роби пада на пода, кръвта му изпръсква плесенясалите тапети, но не спира да пищи и да пляска с длани по изпокъсания балатум. Вуйчото не знае, че детето се опитва да намери мечето си.
Нечовешките писъци карат мъжа да прекрачи и последния милиметър, делящ го от убийството, и той започва да рита тялото със стоманените бомбета на ботушите си — първо в ребрата, после в шията и накрая, когато Роби се е свил в ъгъла и е спрял да пищи — в лицето.
Когато яростта преминава, той поглежда към сляпото и глухо момче, все още сгушено в ъгъла в невъзможна поза — с извити неестествено китки и колене, със стърчащ изкривен назад пръст, с подпухнала шия на морави петна, усукана странно върху пълното подуто тяло в подгизналата от урина пижама с костенурките нинджа — и спира. Убивал е хора и преди.
Хваща Роби за рошавата черна коса и го тегли по балатума, по коридора и през малката всекидневна, където на екрана на трийсет и дваинчовия телевизор все още върви програмата на МТУ.
Вече няма писъци. От подпухналите устни на Роби по пода се проточва следа от лиги и кръв. Едното от невиждащите му очи е широко отворено, а другото — подуто и затворено под разкървавената вежда. Пръстите му хлабаво трополят по неравностите на прага и правят светли бразди през червените петна, оставяни от лицето му.
Вуйчото отваря задната врата, излиза навън, оглежда се, връща се вътре и с крак избутва Роби надолу. По шестте дървени стъпала сякаш се търкулва чувал от зебло, пълен с желе и камъни.
Вуйчото пипва Роби за реверите на отеснялата пижама и го тегли през мократа трева на двора. Копчетата се откъсват, платът се раздира, вуйчото изругава, улавя неподстриганата коса на Роби и продължава да го дърпа.
Зад прогнилия гараж, отвъд падналата ограда и пустия парцел зад нея, под мокрите листа на брястовете в тъмното, оттатък осветеното пространство, където сред високата трева на времето е имало колиба, недалеч от реката, все още стои килнат на една страна нужник. Никой не го използва. Върху парче картон, заковано на вратата, се чете избледнял надпис: „Флизането забрънену“. Парче прогнило въже е омотано около дръжките на вратата, за да не влизат дечурлига.
Вуйчото къса въжето, пристъпва във вонящия мрак, отпаря дъските около дупката, примъква Роби вътре, нагласява го в седнало положение, после с пъшкане повдига отпуснатото тежко тяло, за да го прехвърли през гредата покрай ръба на ямата. Пижамата с костенурките нинджа се закача на един пирон и остава там, а тялото на момчето се търкулва в тъмния ров. Голите му ходила се размахват във въздуха, преди да изчезнат в дупката. Три метра по-надолу се разнася лепкав плясък.
Вуйчото излиза навън в мрака и с облекчение поема свежия въздух, озърта се, не забелязва нищо, чува само далечен кучешки лай, намира голям камък в краката си, после се връща вътре, избърсва ръцете и почиства ризата си с парчето от пижамата. Накрая пуска дрипата в зловонната правоъгълна дупка и с камъка криво-ляво заковава дъските обратно на местата им.
Вуйчото не чува никакъв шум откъм нужника, докато в продължение на един час чака в къщата майката, която накрая се прибира с колата.
Роби, естествено, не чува гласовете, които преминават в крясъци, нито плача, нито пък суетнята и събирането на багажа и затръшването на вратите на колата.
Той не вижда как светлините в къщата и на верандата угасват.
Не чува изреваването на мотора, нито шумоленето на гумите по чакъла на алеята, когато майка му го оставя сам за последен път.
Роби не може да чуе как лаят на съседското куче накрая замира, сякаш някой най-после се е сетил да махне стържещата на едно място вилка от надрасканата грамофонна плоча, нито да долови спускането на тишината наоколо и кроткото шумолене на капките дъжд по листата на дърветата, които след малко започват да се стичат в нужника през дупките на покрива като сълзи.
Всичко, което ви разказах, е истина. И всичко, което ще ви разкажа, е истина.