Дан Симънс
Кухият човек (25)

Тук няма очи

Бремън се изкачи по хълма в тъмното, мина покрай джипа, паркиран на няколко метра от мястото, където го бе оставил, покрай кучкарника с лаещите ротвайлери — нощем никога не стояха затворени — и през отворената врата на хасиендата.

Вътре бе сумрачно, но не тъмно; пред спалнята на мис Морган гореше месингова лампа във формата на свещник и осветяваше коридора. Долови присъствието й и топлите вълни на белия шум, нарастващ като звука на постепенно усилвано радио. Зави му се свят и му се догади. Но изпита и странно вълнение. Тръгна по коридора. Като насън. Отвън кучетата млъкнаха.

В спалнята на мис Морган светеше единствено двайсет и петватовата крушка на настолната лампа, покрита с някакъв плат, който пропускаше слабо мътнорозово сияние. Спря се на прага за миг и едва не изгуби равновесие, сякаш бе застанал на ръба на дълбока кръгла пропаст. После пристъпи напред и се остави да бъде погълнат от белия шум.

Тя лежеше на креват с балдахин от прозрачен тюл, отразяващ розовото в копринени отблясъци. Светлината струеше около прозиращото й под разтворените дантели тяло в далечния му край.

— Влез — прошепна.

Бремън пристъпи в стаята предпазливо, загубил сякаш и зрението, и равновесието си. Понечи да заобиколи леглото, когато гласът на мис Морган отново се раздаде откъм сенките.

— Не, остани там за секунда.

Поколеба се и се смути, почти пробуден. И видя движението й — тя разгърна тюлените завеси, наведе се над някаква чаша или кутия върху нощното шкафче, посегна към устата си и бързо се отдръпна. Сенките по лицето й изглеждаха променени.

Носи изкуствени зъби, помисли си той с отвращение. Забравила е да си ги сложи.

Даде му знак да се приближи, повече с китка, отколкото с пръсти. Отиде до далечния край на леглото и се спря, неспособен да продължи или да се върне; тялото му хвърли още една сянка върху нейното. Жената като че каза нещо, но сетивата му бяха изпълнени с нажеженото бучене на мислите й. То го заля като топла кръв, бликнала от невидим кран, и той напълно изгуби ориентация.

Посегна към завесите, но дългите й силни пръсти пернаха ръцете му. Тя се плъзна напред на лакти грациозно като котка и доближи лицето си до бедрата му. Раменете й разтвориха завесите и Бремън видя изскочилите от нощницата гърди, но не и лицето, скрито от сенките и косата й.

Да става каквото ще, каза си и затвори очи. Опита се да мисли за Гейл, да си я припомни, но вълната на белия шум отнесе всичките му мисли, освен тези за умората и подчинението. В мига преди да спусне клепачи, му се стори, че сенките в стаята се раздвижват.

Мис Морган сложи едната си длан на корема му, а другата — на бедрото му. Той потръпна като неспокоен чистокръвен жребец, преглеждан от невнимателен ветеринар.

Разкопча колана му и дръпна ципа на панталоните.

Помръдна, понечи да се наведе над нея, но лявата й ръка се върна на корема му и го спря. Шумът се превърна в ураган от бяло електричество, който го блъскаше от всички страни. Олюля се.

С едно-единствено, почти ядосано движение мис Морган смъкна панталоните му до коленете. Той усети по-хладния въздух и после топлия й дъх, но не отвори очи. Белият шум бъхтеше мозъка му като с невидими юмруци.

Тя го погали, взе тестисите му в шепа и ги повдигна, сякаш за да ги целуне, после прокара топла ръка със студени нокти нагоре и надолу по все още отпуснатия му пенис. Това го възбуди съвсем слабо, макар че скротумът му се сви нагоре към тялото. Движенията й ставаха все по-плавни и бързи, не толкова поради неговата, колкото поради собствената й възбуда. Усети я как свежда глава, почувствува допира на бузата й върху бедрото си, на копринената коса и топлото чело върху долната част на корема си, и тогава шумът заглъхна, изчезна, и той бе в окото на урагана.

И видя.

Кървавочервена плът и ребра, окачени на куки. Озъбени усмивки и замръзнали очи под белия скреж. Децата на семейството имигранти, поклащащи се всяко на отделна кука в смразяващия студ…

— Господи!

Отскочи назад и отвори очи в мига, в който устата й щракна с металически звук. Мярна му се проблясването на стомана между червените устни, и продължи да отстъпва заднишком, като се блъсна в нощното шкафче и събори покритата лампа; из стаята се разлетяха сенки.

Мис Морган отвори въоръжените си с наточени остриета челюсти и отново се хвърли напред с извити от напрежение рамене; приличаше на някаква прастара костенурка, която се мъчи да излезе от черупката си.

Бремън се метна надясно, удари се в стената и с последни усилия успя да избегне широко отворената уста, която пропусна пениса, но отхапа къс от лявото му бедро, точно над бедрената артерия. В розовата светлина видя как кръвта изпръсква завесите и извърнатото нагоре лице на мис Морган.

Тя изви шия като в оргазъм или някакъв екстаз с широко отворени, но невиждащи очи и с уста, образуваща почти идеален кръг, и той зърна блестящите розови венци на протезата, също и ножчетата за бръснене, прикрепени в пластмасата им. Капки кръв падаха върху червените й устни и синкавата стомана. Като разтвори устата си още по-широко, готвейки се за нова атака, видя, че ножчетата са подредени в концентрични редове, като зъбите на акула.

Скочи на крака, ослепял от образите, които сега бушуваха в окото на урагана, отново връхлетя върху масата и лампата и се сви, когато стоманените зъби се забиха в крайчеца на ризата му, в кожения колан и нежната плът на хълбока му и остъргаха костта, преди тя да се отдръпне, разтърсвайки глава като куче, захапало плъх.

Почувства смразяващ шок, но не и болка; вдигна джинсите си и отново скочи, но не встрани, където тя със сигурност щеше да го достигне, а право към нея — с дясното си стъпало върху кръста й като турист, намерил устойчив камък в коварен бързей, дръпна завесите зад себе си, прелетя през дантелите от другата страна, приземи се тежко на лакти оттатък и запълзя към вратата, докато тя се извиваше и гърчеше в стремежа си да докопа крака му.

Тогава го връхлетя болката в бедрото и слабините, остра като от електрически ток, пропуснат през нервите на гръбначния стълб.

Без да й обръща внимание, продължи да пълзи към вратата, поглеждайки назад.

Мис Морган бе прегризала тюлените завеси и пълзеше по пода, дращейки голите дъски с лакираните си нокти. Протезата придаваше на устата й вида на хищна вълча муцуна.

Бремън оставяше диря от кръв, която тя сякаш душеше и следваше.

Той стана на крака и хукна, блъскайки се в стените на коридора и мебелите във всекидневната. Претърколи се през канапето, изцапа го с кръв, изправи се и се устреми към вратата. Измъкна се в нощта, вдъхна хладния въздух, като с една ръка придържаше джинсите, а с другата притискаше кървящата рана на бедрото си, и хукна надолу по хълма.

Ротвайлерите лудешки се мятаха и ръмжаха в телената си клетка. Чу смях и се обърна, без да спира да тича. Мис Морган стоеше на смътно осветения праг в прозрачната си нощница, изпод която тялото й изглеждаше стройно и силно.

Смееше се, а ножчетата в устата й проблясваха.

Видя я да държи продълговат предмет; после чу смразяващото прищракване от зареждането на ловджийска пушка. Опита се да тича на зиг-заг, но раната го бавеше и не се получи нищо, освен няколко схванати залитания насам-натам — сякаш ръждясалото Тенекиено човече се опитваше да спринтира. Доплака му се и в същото време го напуши смях, но не направи нито едното, нито другото.

Обърна се назад и я видя да се навежда; откъм хладилника изрева генератор и внезапно зловеща светлина окъпа алеята под къщата, пристройката, хамбара и първите триста метра от нивите; огромни лампи превърнаха нощта в ден.

Правила го е и преди. Бремън тичаше към пристройката и джипа, но си спомни, че автомобилът е преместен и бе сигурен, че мис Морган е свалила дистрибуторната капачка или нещо друго от мотора, за да го направи неизползваем. Опита се да прочете мислите й — колкото и отблъскващо да бе това хрумване — но белият шум се бе завърнал, по-силен от всякога. Отново бе попаднал сред урагана.

Правила го е и преди. Много пъти. Знаеше, че ако се насочи към реката или шосето, тя лесно ще го настигне с джипа или тойотата. Пристройката също бе явен капан.

Спря се на ярко осветения чакъл, за да закопчее джинсите си. Наведе се да погледне раните на хълбока и бедрото си и едва не припадна; сърцето му биеше така силно, че чу ударите му като догонващи го стъпки. Задиша дълбоко и бавно и черните петна пред очите му поизбледняха.

Джинсите му бяха пропити с кръв — и двете рани продължаваха да кървят, но не буйно, както от прекъсната артерия. Ако беше разкъсала артерията, досега да беше мъртъв. Пребори се със световъртежа, изправи се и хвърли поглед към хасиендата на петдесет метра зад себе си.

Мис Морган бе обула джинси и високите си работни ботуши и стоеше на верандата. Горната част на тялото й бе покрита единствено с кървавата нощница. Устата и челюстите й изглеждаха по-различно, но той бе твърде далеч, за да е сигурен, че е махнала протезата.

Тя отвори някакво електрическо табло в южния край на верандата и покрай потока и алеята блеснаха още лампи.

Имаше чувството, че стои на празна арена, осветена за началото на нощни гладиаторски игри.

Мис Морган вдигна пушката и стреля към него. Отскочи встрани, макар да знаеше, че е извън обсега на оръжието. По чакъла изчаткаха сачми.

Огледа се, едва овладявайки паниката, която се прибави към бучащия бял шум и замъгли мисленето му, после тръгна наляво, към големите камъни зад хасиендата.

Откъм скалите грейнаха други лампи, но той продължи да се изкачва; раната на хълбока започна отново да кърви. Имаше чувството, че някой е гребнал плът от бедрото му с лъжица за сладолед с наточени като бръснач ръбове.

Зад гърба му се разнесе втори изстрел, а после ръмжене и вой — мис Морган бе пуснала кучетата.