Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Hollow Man, 1992 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Юрий Лучев, 1996 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,1 (× 17 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Дан Симънс. Кухият човек
Роман
Издателска къща „Галактика“ — Варна, 1996
Библиотека „Галактика“, №120
Преведе от английски: Юрий Лучев
Редактор: Жана Кръстева
Художник: Илко Бърдаров
Американска, първо издание
Излязла от печат март 1996
Формат 70/100/32. Изд. №2439
Печатни коли 21. Цена 190 лв.
ISBN — 954–418–081–8
Издателска къща „Галактика“
ДФ „Абагар“ — Велико Търново
© Юрий Лучев, преводач, 1996
© Илко Бърдаров, художник, 1996
© ИК „Галактика“, 1996
Dan Simmons. The Hollow Man
Copyright © 1992 by Dan Simmons
All Rights Reserved. Bantam Books, 1992
История
- — Добавяне
Очи
Няколко седмици преди главоболието на Гейл да бъде диагностицирано като мозъчен тумор, Джереми получава писмо от Джейкъб Голдмън:
Скъпи Джереми,
Не мога да забравя последното ви посещение с Гейл и резултатите от предложението ви да бъдете „морски свинчета“ в дълбочинното проучване на мозъчната кора. Резултатите продължават да са — както говорихме лично и по телефона миналия четвъртък — поразителни. Няма друга дума.
Съобразявайки се с вашето уединение и желания, няма да правя повече опити да ви убеждавам да се присъедините към изследването ми на тази така наречена телепатична способност, която казвате, че притежавате от годините на пубертета. Ако простите й проявления не са достатъчно убедителни, то данните, които продължавам да получавам, биха накарали всекиго да повярва. Аз повярвах. Изпитвам известно облекчение, че няма да се отклоняваме в тази посока в нашата работа, макар да разбирате каква бомба е това разкритие за един застаряващ невролог, превърнал се във физик.
Междувременно, математическите анализи, които ми изпрати по пощата, не съвсем понятни за мен, се превръщат в още по-мощна бомба. В сравнение с тях Манхатънският проект ще се окаже пълна глупост.
Ако правилно разбирам анализите ти на неправилните повърхнини и хаоса (а както казваш, данните не оставят място за алтернативни хипотези), то тогава човешкото съзнание е нещо далеч по-сложно, отколкото сме си представяли.
Ако на твоята двуизмерна графика на холографското човешко съзнание по метода на Пакард-Тейкънс може да се вярва — повтарям още веднъж, че аз й вярвам, — това означава, че човешкият разум е не просто органът, чрез който вселената се самосъзнава, а (извини ме за опростителството) неин пълен господар и съдник. Разбирам защо, когато говориш за хаоса, използваш термина „неопределен притегател“ за описание на ролята на разума в създаването на „резонансни острови“ в хаотичното море на сриващи се вероятностни вълни, но все пак ми е трудно да мисля за вселената като изначално лишена от всякаква форма, с изключение на тази, която й налага човешкото наблюдение.
Сценарият на алтернативните вероятности, който излагаш в края на писмото си, ме изкара от релсите. (До такава степен, че зарязах експериментите по дълбочинното картиране на кората и седнах да размишлявам над тавтологическите намеци, съдържащи се в тази толкова вероятна правдоподобност.)
Джереми, размишлявам също и върху вашата телепатична способност: колко често се среща, какви са нивата й и какво би било значението й за човешкия опит.
Навярно си спомняш, че когато пиехме моето двайсетгодишно уиски, след като бяхме получили първите резултати от дълбочинното картиране на кората на твоя мозък и този на Гейл, и ти обясняваше произхода на аномалиите, аз изказах предположението — не още след първата чашка, доколкото си спомням, — че вероятно някои от великите умове в човешката история са притежавали подобен „вселенски интерферометър“ и че Ганди и Айнщайн, Исус и Нютон, Галилео и моят стар приятел Джони Фон Нюмън са били надарени с подобна (но очевидно с известни разлики) форма на телепатия, даваща им възможност да долавят различни страни на битието: физическите основи на вселената, психологическите и морални устои на човечеството — тази прашинка във вселената — и ред други неща.
Спомням си, че ти се смути. Но аз нямах това за цел тогава, нито пък сега, когато повтарям тази хипотеза.
Ние — всички ние — сме очите на вселената. Хората, които като вас са надарени с тази невероятна способност — избраните да проникват в глъбините на човешката душа или в сърцето на самата вселена, — са механизмът, чрез който ние, останалите, фокусираме и насочваме погледа си.
Помисли, Джереми: Айнщайн осъществи своя „Gendanken експеримент“ и вселената сътвори цял нов клон на вероятности, който да съответствува на подобреното ни зрение. Вероятностни вълни, които се разбиват в сухия бряг на вечността.
Мойсей и Исус долавят, че звездите, които управляват моралния ни живот, поемат по нов път, и вселената моментално сътворява алтернативни реалности, за да ратифицира това наблюдение. Сриващи се вероятностни вълни. Нито частици, нито вълни, докато наблюдателят не стане част от уравнението.
Невероятно. А още по-невероятна е твоята интерпретация на изследванията на Еверет, Уийлър и Де Уит. Всеки миг от едно такова „проникновено вглеждане“ поражда отделни и еднакви вероятностни вселени. Вселени, които ние никога няма да посетим, но можем да извикаме на живот в моменти на велики решения по време на собственото си битие в този континуум.
Някъде, Джереми, не е имало холокост. Някъде първата ми жена и семейството ми вероятно все още живеят.
Трябва да помисля върху това. Ще ви се обадя в най-скоро време. Трябва да помисля върху това.
Пет дни след пристигането на писмото Ребека, дъщерята на Джейкъб, им се обажда по телефона късно през нощта. Джейкъб Голдмън е вечерял с нея рано същата вечер и се оттеглил в кабинета си „за да довърши обработката на данните“. Ребека е излязла и се е прибрала около полунощ.
Джейкъб Голдмън се бил застрелял с „Люгера“, който държал в най-долното чекмедже на писалището си.