П. Г. Удхаус
Пълнолуние в Бландингс (35)

III

Стаята на Прудънс беше в задната част на Замъка, в съседство с тази на Типтън Плимсол. Балконът й гледаше към поляни и дървета, а след няколко минути същото правеше вече и самата Прудънс. Защото след като напусна гостната, тя се прибра в спалнята си, облегна се на парапета на балкона и зарея взор над ширналите се гори. Нараненият й дух търсеше успокоение в горския покой. С други думи, тя оглеждаше гъсталаците със същата цел, която в оня паметен ден бе отвела Типтън да гледа патиците на Сърпънтайн. Но когато един дух е толкова наранен колкото нейния, зяпането по пейзажи не върши кой знае каква работа. Затова след малко тя се върна в стаята си с тежка въздишка, която изведнъж премина в остър писък. Беше видяла човешка фигура във фотьойла си и това я накара да подскочи.

— Здравей, скъпа — каза нежно чичо й Галахад. — Видях те на балкона, но не исках да те безпокоя. Изглеждаше дълбоко замислена. Да не ме помисли за крадец?

— Взех те за Фреди.

— Приличам ли ти на Фреди? — засегна се Гали.

— Помислих си, че Фреди е дошъл да си вземе огърлицата.

Лицето на Гали придоби сериозен вид, докато наместваше монокъла си и го фокусираше върху нея.

— И слава богу, че не беше той, като се има предвид, че си оставила бижуто на тоалетната си масичка достъпно за всяка вражеска ръка. Можеше да оплескаш работата. Но всичко е наред. Прибрах го в джоба си. Не разбираш ли, скъпо дете, какво означава за теб притежанието на тази огърлица?

Прудънс направи уморен жест като християнски мъченик, на когото му е дошло до гуша от лъвове.

— Не означава нищо. На тоя свят няма вещ, която да струва и пукнат грош, ако не мога да имам Бил.

Гали стана и я погали по главата. С други думи, трябваше да стане от креслото, което беше особено удобно, но той го стори. Човек с голямо сърце колкото неговото винаги е готов да понесе несгодите, когато се стигне до спокойствието на любимата племенница. В същото време той я изгледа с чистосърдечна почуда. Мислеше я за по-схватлива.

— Ще имаш Бил. Надявам се да танцувам на сватбата ти в най-скоро време. Все още ли не си осъзнала положението на нещата? Хей, ти да не си Вероника!

— Какво искаш да кажеш?

— Тази огърлица е талисманът, който ще отвори дверите на щастието пред теб. Залепни за нея като мухоловка за муха и не я давай под въздействието на никакви заплахи и ласкателства. Тогава единственото, за което ще трябва да се тревожиш, е къде да прекараш медения си месец. Не виждаш ли, че имаш на тепсия съвършеното разрешение на проблема? Какво ще стане когато откажеш да се разделиш с огърлицата? Опозицията ще трябва да преговаря и ние ще определяме условията.

Почитаемият Галахад махна монокъла си, дъхна върху него, излъска го с кърпичката си и го постави отново на мястото му.

— Нека да ти кажа какво стана, след като ти излезе от гостната. Плимсол изведе Вероника на разходка и ни остави да подновим съвещанието. Пръв взе думата Фреди. Той ни разказа доста живописно какво ще направи с него Аги, ако не си получи огърлицата. Речта му срещна твърде хладен прием. Леля ти Хърмион изглежда мислеше, че въпросната катастрофа си е проблем на Фреди. Моята съобразителност беше спасила положението, Плимсол отново е доволен и честит и това е всичко, което я интересуваше. Що се отнася до нея, въпросът беше приключен.

— Е, и не беше ли?

— Би могъл, ако Фреди не го беше зачекнал отново. Америка е направила чудеса с това момче. Научила го е да мисли светкавично и да стига до конструктивни идеи. Този път той остави публиката втрещена.

— Какво каза?

— Чакай малко. Заплаши, че ако огърлицата не бъде в ръцете му до довечера, ще издаде тайната. Каза, че ще осведоми Типтън колко струва наистина и че я е дал на Вероника като подарък за рождения ден, а останалото ще остави на него. Каза, че това може да означава загубата на някаква си концесия, която Плимсол му обещал, но ако ще има главоболия, защо пък и другите да не се включат. Ако знаеш каква сензация предизвика това изявление! Не си спомням да съм виждал Хърмион толкова морава. Тя е убедена, че ако Плимсол разкрие, че огърлицата е истинска, ще разтури годежа и ще изчезне завинаги от живота на Вероника. Това момче май ревнува до полуда от Фреди.

Прудънс ахна възхитена.

— Господи! Сега вече разбирам!

— Така си и знаех. Страданието на Хърмион не може да се опише, а Кларънс, който се появи с чичо ти Егбърт точно навреме, за да се включи в съвещанието, сложи капака, като разкри, че е казал на младия Плимсол как някога Фреди и Вероника са били сгодени. Егбърт му бил поръчал, така се изрази. Егбърт пък възрази, че му поръчал точно обратното. Тук ги оставих да спорят.

Очите на Прудънс шареха по тавана. Тя като че ли отправяше безмълвни благодарности към Господа за тази така очевидна проява на благосклонност към една девойка в беда.

— Но, чичо Гали, това е прекрасно!

— Край на проблемите.

— Ще трябва да ме оставят да се омъжа за Бил.

— Именно. Това е нашата цена. Ще се придържаме към нея.

— Без никакво колебание.

— Без да отстъпваме. Ако дойдат да те безпокоят, прати ги при своя агент. Кажи им, че бижуто е у мен.

— Но тогава ще безпокоят теб.

— Скъпо дете, вече съм живял достатъчно дълго и често съм бил безпокоен от майстори в тази област. И винаги без резултат. Безпокойството минава покрай мен като лек ветрец, на който не обръщам внимание.

— Това да не е Шекспир?

— Нищо чудно. Той е казал голяма част от мъдростите на тоя свят.

Прудънс пое дълбоко дъх.

— Ти си велик човек и страхотен съюзник, чичо Гали.

— Обичам да съм верен на приятелите си.

— Какъв късмет, че си станал кръстник на Бил.

— И аз така казвах навремето. Макар че съществуваше и едно друго виждане. Е, отивам в стаята си да скрия плячката.

— Скрий я внимателно.

— Ще я сложа на едно място, където никой няма и да помисли да я търси. След това смятам да изляза на разходка в прохладната привечер. Искаш ли да ме придружиш?

— С удоволствие, но трябва да пиша на Бил. Я чакай, чичо Гали — Прудънс беше осенена от една мисъл, — всичко това трябва да е труден момент за Фреди, нали?

Същата мисъл беше осенила и Почитаемия Галахад.

— Предполагам малко. Навярно само дреболия. Но не можеш да направиш омлет, без да счупиш яйцата, нали. Тази не е на Шекспир, а лично моя. Или може да съм я чул някъде. Освен това мъките на Фреди ще са само временни. Хърмион ще трябва да вдигне бял байрак. Няма избор. Казах й го много ясно и я оставих да помисли.