П. Г. Удхаус
Пълнолуние в Бландингс (33)

I

Един племенник с цял взвод от лели, който от невръстна възраст е свикнал да изпълнява бързо и съвестно желанията им, автоматично се спуска в действие при команда от тяхна страна, дори и след като вече е станал солиден женен мъж с важен пост в една от водещите американски фирми за производство на кучешки бисквитки. Пратен от леля си Хърмион да намери Бийч, Фреди не й се изстъпи с ръце на кръста и не й отвърна, че ако й се иска да влезе във връзка с персонала, може и сама да им позвъни — не, нищо подобно; той направо хукна презглава да изпълни заръката и едва когато стигна до вратата на кухненския килер, му мина през ума, че ролята на момче за всичко е под достойнството на един вицепрезидент и тази мисъл го накара да спре. А след като спря, осъзна, че мястото му е обратно в гостната, която изобщо не трябваше да напуска, а дългът му — да съкруши с медени слова съпротивата на своята родственица срещу бедния Мазол. Трудна задача, разбира се, но не и извън силите на човека, който съвсем наскоро успя да засвири по сърцата на майор Р. Б. и лейди Емили Финч като по две гъдулки.

Когато стигна до гостната, той установи, че в краткия интервал докато отсъстваше, Бил се е изнесъл, вероятно с наведена глава, през френския прозорец. Но квотата на влюбените оставаше непроменена, тъй като междувременно се бе появила Прудънс и видът й показваше безпогрешно, че е била запозната със състоянието на нещата. В очите й се четеше болка и може би затова тя дъвчеше една препечена филийка с масло твърде съкрушено за човек с апетит.

Лейди Хърмион продължаваше да се пъчи зад чайника, все така скована и неподвижна, като че ли някой скулптор я беше убедил да му позира за Статуята на Лелята. През всичките тези години, в които са се познавали, Фреди никога не я беше виждал да представя така убедително събирателния образ на Лелята, цялата Леля и нищо друго, освен Лелята, и сърцето му направо слезе в петите. Дори и лейди Емили Финч беше по-податлив обект, макар че по ум приличаше на твърдоглаво муле — едно животно, с което освен друго я свързваше и прилика в лицето.

— Мазола отиде ли си? — попита той и си повтори наум няколко фрази, които да употреби по-късно.

— Отиде си — отвърна Прудънс, преглъщайки поредната горчива хапка препечена филийка с масло. — Отиде си без да промълви и дума. Потъна преди да мога да го погледна. О, Господи, ако някои хора тук имаха сърца, Замъкът Бландингс щеше да бъде по-красиво кътче.

— Добре казано, фъстъче — кимна одобрително Фреди. — Напълно подкрепям. Това, от което се нуждае старата барака, е няколко капки човешка топлина. Ако искаш моя съвет, лельо Хърмион, време е да запееш друга песен.

Лейди Хърмион, без да обръща внимание на този апел, го попита дали е видял Бийч, а Фреди отвърна, че не го е виждал, че не иска да го види и ще й каже защо. А именно, защото се е надявал, че по-добрата й страна ще надделее и ако тя му отдели няколко минути от ценното си време, той би желал да изтъкне някои аргументи, които да я накарат да погледне с по-благо око на двамата влюбени, които така безсърдечно са разлъчени един от друг.

Лейди Хърмион, която имаше пристрастие към простите фрази, рече: „Дрън, дрън, та пляс“. Фреди, клатейки глава, отвърна, че не този дух е очаквал да срещне у нея. А Прудънс, която въздишаше изтежко и на интервали, включи в разговора имената на Саймън Легри^[1] и Торкемада^[2], размишлявайки защо се разтягат такива локуми за тяхната брутална и нечовешка жестокост, когато има други (които е готова да назове, ако трябва), които направо могат да ги натикат в миша дупка.

Лейди Хърмион отсече: „Стига толкоз, Прудънс“, а Фреди оспори това изявление.

— Съвсем не, лельо Хърмион. Сега ще направим едно закрито заседание и ще обсъдим проблема в детайли. Ти какво имаш против бедния Мазол? Този е въпросът, с който искам да започна.

— А пък този е въпросът — отвърна лейди Хърмион, — с който аз искам да започна. Ти лично участваш ли в отвратителния номер на Галахад?

— Ъ?

— Много добре знаеш какво питам. Става дума за това да доведете тоя младеж в къщата ми под фалшиво име.

— А, това ли? Добре, ще ти кажа. На практика аз не участвах в деянието, което спомена, в противен случай никога нямаше да изтърся оная глупост. Но ако ме питаш дали подкрепям с душа и сърце каузата на Мазола, то отговорът е положителен. Смятам, че връзката между него и това младо девойче е истинско бижу в най-точния и дълбок смисъл на тази дума.

— Само така, Фреди — подскочи Пру, удовлетворена от подобно отношение.

— Дрън, дрън, та пляс — отсече лейди Хърмион. — Този мъж прилича на горила.

— Бил не прилича на горила! — викна сърцераздирателно Прудънс.

— Да, прилича — каза Фреди, който макар и на страната на Бил, беше честен. — Що се отнася до външната обвивка, добрият стар Мазол може да иде право в зоопарка и там ще му опънат червен килим. Но този въпрос, струва ми се, има малка, или даже никаква връзка с обсъждания проблем. Никъде не е написано, доколкото знам, че един човек не може да прилича на горила и пак да си има всички качества за добър съпруг и любящ баща, извини ме, че го споменавам, Пру. Просто надникнах в бъдещето за момент.

— Много правилно — успокои го Прудънс. — Продължавай. Справяш се отлично.

— Твоята грешка, лельо Хърмион, е че позволяваш външността да влияе прекалено много на преценките ти. Хвърляш едно око на Мазола и си казваш: „Божичко! Да не дава бог да срещна тоя тип по тъмно“, като пренебрегваш факта, че под зловещата външност бие едно от най-големите сърца, каквито не се срещат под път и над път. Не лицето има значение, а душата, и в това отношение Мазола няма грешка.

— Ще млъкнеш ли най-после?

— Не, лельо Хърмион — отсече твърдо младият продавач на кучешки бисквитки. — Няма да млъкна. Дошло е време да си кажем всичко. Мазола, както ти казах и преди, е бомба момче. И, мисля, ти споменах, че притежава една пивница, която има нужда само от малък капитал, за да се превърне в златна мина.

Лейди Хърмион потрепера. Тя не си падаше по кръчми.

— Фактът, че този младеж може да има светло бъдеще като келнер — изсъска тя, — не ми се струва достатъчен аргумент в полза на брака му с моята племенница. Не желая да чувам повече за мистър Листър.

Това желание не беше изпълнено. Пред френския прозорец се чу шум и ето че Гали влезе с танцова стъпка и с вид на доволен човек. Не знаеше какъв е европейският рекорд за двеста метра пробег до свинарник, подкупване на свинаря и двеста метра пробег обратно, но беше почти сигурен, че ако не го е стигнал, то е било въпрос на секунди. Струваше му се, че за толкова кратко време нищо лошо не би могло да се случи с протежето му и първия тревожен трепет, който смути това спокойствие, дойде, когато се огледа из стаята и видя, че го няма.

— Хей — каза той, — къде е Хандсиър?

Точно в този момент лейди Хърмион имаше вид на готвачка, която се кани да съобщи, че напуска вечерта преди голямото парти.

— Ако имаш предвид мистър Листър, твоят приятел с кръчмата, той си тръгна.

Прудънс издаде дълбока въздишка.

— Леля Хърмион го изгони, чичо Гали.

— Какво!

— Тя разбра кой е.

Гали зяпна сестра си, изумен от факта, че тя може да притежава това, което му се струваше почти нечовешка проницателност.

— Как, по дяволите, го направи — попита той стреснат.

— Фреди беше така любезен да ми каже.

Гали се обърна към племенника си и монокълът му изстреля един огнен поглед.

— Ти, плиткоумен малък имбецил!

В този момент Фреди постави двата въпроса, за които споменахме по-рано, и продължи с аргументите, изложени в предната глава. Той говореше красноречиво и прочувствено и тъй като в същото време и чичо му говореше красноречиво и прочувствено, се получи известен смут и гюрултия. Едновременно с тях Прудънс даваше своя дял, протестирайки с ясното си сопрано, че възнамерява да се омъжи за човека, когото обича, независимо от това какво казват другите и колко често роднините й със сърца от камък ще изхвърлят бедното ангелче за ухото. В тази врява ролята на лейди Хърмион се сведе приблизително до тази на председател на бурно събрание на акционери. Тя се опитваше да въведе ред като тропаше с една лъжица по масата, когато Вероника влезе през френския прозорец и когато я видяха, шумотевицата секна. Хората, които я познаваха, предпочитаха да спират пререканията, щом тя се появи, защото винаги искаше да й се обясни за какво спорят и когато й се обяснеше, тя винаги искаше да започнат да й обясняват отначало. А когато нервите са опънати, подобно нещо направо те изкарва от кожата.

Гали престана да нарича Фреди с разни имена. Фреди спря да маха с ръце и да призовава чувството за справедливост на първия. Прудънс спря да казва, че щяла да натрие носовете на всички, като я намерят някоя сутрин удавена в езерото. А лейди Хърмион спря да хлопа по масата с лъжицата. Беше като неочаквана стачка в консервна фабрика.

Вероника сияеше. Дори и на оная фотография, снимана след карнавала в помощ на безработните учители, на която е облечена като Духът на спортната площадка, тя не изглеждаше така невинно прекрасна. Беше получила някакво уголемяване на очите и предните зъби, а по бузите й цъфтеше руменина. На дясната си ръка носеше най-хубавата гривна, която Шрусбъри можеше да предложи, а по нея висяха и още други украшения. Но Вероника побърза да покаже на всички, че жаждата й за бижута в никакъв случай не е утолена.

— О, Фред-дий, върна ли се чичо Кларънс?

Фреди прокара изтощена ръка по челото си. Той тъкмо имаше чувството, че е на път да удържи победа в спора, на който нейната поява сложи точка, и това прекъсване го беше раздразнило.

— А? Да, татко е някъде тука. Сигурно ще го намериш в свинарника.

— Ти донесе ли ми подарък?

— О, подаръка? Подаръка. Да. Тука е. Заповядай, с поздравления и най-добри пожелания.

— Благодаря ти, Фред-дий — каза Вероника и се оттегли в един ъгъл, за да го разгледа.

Като правило, както казахме, хората спираха споровете в присъствие на това момиче, и така бяха сторили и сега. Но различните теми в дневния ред бяха толкова парещи, че не мина и минута, когато дискусията се разгоря с нова сила. В началото тя се провеждаше шепнешком, но постепенно набра мощ и след малко консервната фабрика отново действаше с пълен капацитет.

Гали каза, че винаги е имал лошо мнение за интелигентността на племенника си и никога не би рискувал да заложи на него в конкурс за интелигентност срещу тригодишно дете с тиква вместо глава, но тази последна проява на растящата му малоумност му е нанесла потресающ и болезнен шок, тъй като според него вече надминавала границите на възможното. Преди години, спомни си той, когато му показали невръстния Фредерик в люлката, го обхванало силното убеждение, че единственото разумно нещо, което родителите му можели да сторят, било да преглътнат щетите и да го удавят в едно ведро и той все още се придържал към този свой възглед. Можело е да се спестят много беди.

Фреди каза, че започвало да му се струва, че на тоя свят не съществува справедливост. Ако някога е имало човек, който е бил оставен да влезе в капана заради липса на информационен обмен между звената, то този човек е той. Защо не му е било казано? Защо не е бил запознат? Една проста бележчица би свършила работа, но такава не е била изпратена! Ако присъдата на потомствата се окаже различна от признанието, че вината изяло се пада на неговия чичо и че той самият е съвършено невинен, то той би бил изненадан и учуден, слисан и изумен.

Прудънс каза, че идеята да се удави в езерото все повече я завладявала. Минала й е през ума преди малко като едно доста примамливо видение, но колкото повече мислела върху тази перспектива, толкова повече й допадала. Разбира се, тя би предпочела да живее като мисис Уилиям Листър, но ако й се попречи и ако добрият беден Бил се третира като навлек всеки път, когато се опита да поговори с нея, то тя не виждала нищо странно в желанието си да се удави в езерото. Струвало й се единственият логичен ход. Тя продължи, като начерта една доста интересна картина как лорд Емсуърт един ден се хвърля във водите за сутрешната си баня и си удря главата в подутото й тяло. Тя добави, че това щяло да го накара да се замисли малко и несъмнено беше права.

Лейди Хърмион не каза нищо, само продължи да хлопа с лъжицата по масата.

Не се знае какъв резултат би произвела най-накрая тази лъжица. Без съмнение много скоро ритмичните удари щяха да повлияят на децибелите на дискусията и да възстановят добрия тон на дебата. Но преди въпросната лъжица да има време да окаже благотворното си въздействие, сред общата шумотевица от заглушаващи се гласове проехтя едно изказване на Вероника:

— ИИИИИИИИИИИИИИ!!! — гласеше то.

Разказвачът вече имаше възможността да покаже това момиче в изпълнение на същата реплика „ИИИИИИИИИ-ИИИ!!!“ и едва ли е забравен нейния поразителен и моментален ефект върху околните. Каквото и да прави човек, когато я чуе, задължително хвърля всичко и слуша.

Така стана и сега. Гали, който сравняваше Фреди с някакъв видиотен продавач на миди, когото срещнал в Хърст парк в годината, когато Сандрингъм спечелил юбилейната купа, прекъсна насред изречението, Фреди, който за да даде представа какво разбира под взаимодействие, беше започнал да описва системата на картотекиране в офисите на „Доналдсънс Инкорпорейтид“, секна глас и зяпна. Прудънс, която все още умуваше върху идеята за самоубийство чрез удавяне, тъкмо си беше спомнила забележителния прецедент на Офелия и питаше какво има Офелия, което тя самата няма, изведнъж подскочи сепнато и млъкна. Лейди Хърмион си изпусна лъжицата.

Те всички се обърнаха и зяпнаха по посока на звука, а Фреди нададе пронизителен писък.

Вероника, с вид на сияеща млада майчица до люлката на новороденото си отроче, държеше с вдигната ръка една прекрасна и скъпа огърлица от диаманти.

— О, Фред-дий!

Писъкът, който пък Фреди нададе, идеше право от сърцето на един силен мъж. И както казахме, беше пронизителен, защото имаше всички причини да бъде такъв.

Винаги е неприятно за един син, който е дал възможно най-ясните инструкции на своя родител как да действа в определена ситуация, да открие, че последният е взел и в крайна сметка е оплескал всичко. И отново, както и по време на досегашния му неприятен спор с чичо Галахад, Фреди почувства, че излиза извън кожата си поради явната невъзможност да постигне сътрудничество на родна земя. Той въздъхна при спомена за по-благодатните условия в Съединените щати, където сътрудничеството ти се сервира на тепсия на всеки ъгъл. Но това, което така болезнено разкъса сърцето му, когато зърна огърлицата в ръката на Вероника, беше мисълта за новото закъснение, което неминуемо ще последва, преди да може най-сетне да я изпрати на Аги. Както обясни на Прудънс оня ден, когато се срещнаха на Гроувнър Скуеър, Аги имаше спешна нужда от бижуто. Беше му го подчертала в първата телеграма и го беше повторила във втората, третата и четвъртата. И тъй като дните минаваха, а бижуто така и не пристигаше, в кореспонденцията им се беше прокраднала нотка на раздразнение. Ниагара Трийпуд с моминско име Доналдсън беше най-голямата сладурана на света, безспорно светъл лъч в живота на съпруга си и истински извор на удоволствие за душата му, но от баща си беше наследила нетърпеливия нрав, който караше последния по време на съвещание да тропа по масата и да вика: „Темпо, темпо, не ми се туткайте!“.

Като си помисли за петата телеграма, която сигурно е на път, Фреди потрепера. Ако и тя следваше възприетата традиция, можеше да се очаква огън и жупел.

— Триста дяволи! — ревна той, дълбоко разстроен.

Реакцията на останалите към блестящото гиздило, макар и различна по характер, беше изразена почти също толкова красноречиво. Гали възкликна: „Господи, боже мой!“, Прудънс, забравяйки за момент за Офелия, каза: „Ох, мамо!“, а лейди Хърмион произнесе задъхано: „Вероника! Откъде взе тази прекрасна огърлица?“

Вероника гукаше като пролетен гълъб.

— Това е подаръкът на Фреди — обясни тя. — О, Фред-дий! Колко мий-льо от твоя страна! Не съм и сънувала, че искаш да ми подариш такова нещо.

Винаги е мъчително за един кавалер да изтръгне чашата на щастието от устните на Красотата. Приликата на братовчедка му с млада майчица, притиснала новородено отроче, не убягна на Фреди и му беше пределно ясно, че това, което имаше да каже, ще предизвика у нея болка и разочарование. Но той не се поколеба. В такива ситуации хирургическият нож е най-доброто.

— Не съм искал — каза той решително. — За нищо на света. Това, което ще получиш, е един медальон.

— Медальон?

— Медальон — повтори Фреди, който искаше да избегне всякакво недоразумение. — Ще ти бъде връчен скоро. Приеми го с най-добри пожелания от долуподписания.

Очите на Вероника се разшириха. Тя недоумяваше.

— Но на мене по ми се иска това от медальона. Наистина.

— Сигурно — съгласи се Фреди. — Така би казала всяка жена. Но огърлицата по една случайност принадлежи на Аги. Това е дълга и уплетена история и хвърля поразителна светлина върху пилешкия мозък на татенцето. Казано с две думи, помолих го да изпрати огърлицата на Аги в Париж и да донесе медальона за теб, а той е оплел конците, макар да ме увери най-решително, че всичко е разбрал и няма никаква опасност от засечка. Мога да заявя — и то най-официално — че за последен път оставям нещо в ръцете на татенцето. Предполагам, ако го изпратиш да купи ябълки, той ще вземе да се върне със слон.

Лейди Хърмион издаде звук, подобен на цвърчене на сланина в тиган.

— Тоя човек направо трябва да бъде освидетелстван.

Фреди кимна. Синовното уважение му беше попречило да изрази подобна мисъл, но тя изобщо не му бе чужда. И дума да не става, съществуват моменти, в които човек си мисли, че най-подходящата среда за татенцето е килия с подплатени стени в лудницата.

— Такова разочарование, скъпа — каза лейди Хърмион.

— Много лошо — обади се Гали.

— Кофти късмет — допълни Прудънс.

— Моите съболезнования — това беше Фреди. — Предполагам какво ти е. Сигурно се чувстваш зле.

В главата на Вероника всичко влизаше много бавно и в продължение на няколко минути тя стоя объркана, без да може да схване накъде бият нещата. Но вълната от съчувствие изглежда размърда мозъка й.

— Да не искаш да кажеш — започна да разбира тя, — че няма да мога да задържа огърлицата?

Фреди отвърна, че го е казала съвсем точно.

— И няма да мога да я нося на Бала на графството?

Този въпрос накара лейди Хърмион да живне. Хрумна й, че в края на краищата няма да се наложи да отнеме тотално чашата на щастието от устните на чедото си. Може би то няма да успее да я пресуши до дъно, но предложеният вариант би му осигурил поне една-две глътки.

— Защо не — каза тя. — Това ще бъде чудесно, скъпа.

— Прекрасна идея — присъедини се Гали. — Ето един компромис, удобен за всички. Носи я на Бала, а после я върни, за да може Фреди да я изпрати в Париж.

— Ще ти стои страхотно, Вий — рече Прудънс. — Няма да съм там, за да те видя, защото вече ще съм се удавила в езерото, но знам, че ще бъдеш истинска прелест.

Още веднъж Фреди беше принуден с неохота да пусне в действие хирургическия нож.

— Страхувам се, че е невъзможно — цъкна той с оная мъжествена жалост, която така му прилича. — Съжалявам, Вий, момичето ми, но и тази идея не става. Джамбурето, за което говориш, ще се състои чак след две седмици, а Аги иска дрънкулката незабавно. И мога отсега да ти кажа, че ще бъде като буреносен облак. Бедно ти е въображението за това, което ще ми се стовари върху главата, ако задържа огърлицата още две седмици.

Почитаемият Галахад изсумтя шумно. Като ерген на него му беше трудно да разбере и съчувства на такъв жалък страхопъзльо, какъвто в този момент му се струваше собствения му племенник. Винаги съществува една такава непреодолима пропаст между женения и неженения мъж.

— Да не би да те е бъзе от жена ти? — запита той. — Ти мъж ли си или мишка? Гледай да не те изяде някой ден.

— О, тя ще се опита и още как — отвърна Фреди. — Това, което ти май не разбираш, е че Аги е дъщеря на американски милионер, и ако някога изобщо си попадал на такъв…

— Срещал съм цели тумби.

— Тогава трябва да ти е известно, че възпитават дъщерите си в изискване на известна покорност от страна на съпруга. Още като е била на шест годинки, Аги си е набила в главицата, че думата й е закон и с баща й имаме едно джентълменско споразумение, че онзи, който я вземе, ще трябва при първо повикване да мине през огън и вода. Не са много, ако изобщо ги има, сладураните като моята Аги, но ако ме попиташ: „Не си ли играе на кралица от време на време?“, с ръка на сърцето ще ти отвърна, че си попаднал в целта и заслужаваш една пура или кокосов орех за награда. Обичам я толкова много, че не може да се изкаже с думи, но ако ме поставиш пред избора да не зачета и най-слабото й повеление или да ида до най-близкия полицай и да го тресна в ченето, ще избера полицая без да му мисля. И няма смисъл да ме наричаш презрян роб — обърна се Фреди към Почитаемия Галахад. — Това е положението и то ме задоволява. Напълно съзнавах на какво се подлагам, когато обредникът си вършеше работата.

Последва тишина. Наруши я Вероника, която направи предложение.

— Би могъл да кажеш на Аги, че си ми заел огърлицата.

— Бих могъл — съгласи се Фреди, — и щях, ако исках да се раздруса чак и пъкъла и да ни тресне един от ония земетръси като в Сан Франциско. Вие всички пропускате един важен въпрос, който макар и деликатен, ще споделя с вас като членове на семейството. Някакъв дурак взел, че казал на Аги, че ние с Вий някога сме били сгодени и тя винаги е гледала на братовчедка ми с тревога. Подозира всяка нейна стъпка.

— Какъв абсурд! — тръшна се лейди Хърмион. — Беше просто една детинска работа.

— И то преди цял век — додаде Гали.

— Точно — рече Фреди. — Но ако слушаш Аги, когато почне да ми кълца сол, ще си помислиш, че е било вчера. Затова хич не ми се ще да ти давам тая огърлица, Вий, и сега ще те помоля — със съжаление и пълно разбиране на естественото ти разочарование и всичко останало — да не се маеш и да ми я върнеш.

— О, Фред-дий!

— Съжалявам, но трябва. Такъв е животът.

Вероника протегна плахо ръка. Прелестните й устни затрепериха, очите й се навлажниха, но тя все пак протегна ръка. Когато един мъж е изучавал красноречие в елитното училище на „Доналдсънс Инкорпорейтид“ в Лонг Айлънд Сити и когато пусне в действие това красноречие с пълна сила, то всяка женска ръка би се протегнала.

— Благодаря — каза Фреди.

Но го каза твърде рано. Като че ли някакво внезапно видение на Бала беше изплувало в главата на Вероника. Беше се видяла на преден план без блестящите диаманти на шията и практически се беше почувствала почти гола. Устните й спряха да треперят и се оформиха в решителна гримаса. Влагата изчезна от очите й, за да се замени с фанатичен непокорен пламък. Тя прибра ръката си.

— Не.

Краката на Фреди някак омекнаха. Не беше предвидил такава ситуация и се чудеше как ще се справи. Един джентълмен с нежна душа не може да скача върху невинните девойки и да им изтръгва огърлиците от ръцете.

— Не — повтори Вероника. — Ти ми я даде като подарък за рождения ден и аз ще я задържа.

— Ще я задържиш? Нали не искаш да кажеш, че ще се залепиш за нея като пощенска марка во веки веков?

— Напротив, точно това казвам.

— Но тя е на Аги!

— Тя може да си купи друга.

Това щастливо разрешение на нещата възвърна напълно спокойствието на лейди Хърмион.

— Разбира се, че може. На мама умницата. Учудена съм, че не се сети сам, Фреди.

— Звучи ми като доста разумен изход от положението — съгласи се Гали. — Винаги можеш да се справиш с подобни трудности, ако мозъкът ти работи.

Земята се завъртя пред очите на Фреди, както не се беше въртяла от ония отминали нощи с Типтън Плимсол в предмъргатройдовия му период, но той отново се опита да вкара малко ум в главите на тия хора. Не разбираше как никой не проумява в каква каша се е забъркал.

— Но как така не ви е ясно? Не схванахте ли какво ви казах току-що? Аги ще се изстреля като ракета, като разбере, че съм дал пущината на Вий — точно на Вий! Тя ще се разведе с мен.

— Глупости.

— Ще се разведе, казвам ви. Американските съпруги са по-различни. Остави най-малкия повод да наруши спокойствието им — и готово! Питайте Типи. Майка му се развела с баща му, защото я завел на гарата да хване някакъв влак в десет и седем минути, а влакът бил в седем и десет.

Очите на Почитаемия Галахад просветнаха.

— Това ми напомня за една доста весела история…

Но на въпросната история не й било писано да бъде разказана точно сега — макар че, като познаваме Гали, тя едва ли е загубена за света завинаги. Едно многозначително прокашляне на сестра му привлече всеобщото внимание към факта, че точно в този момент Типтън Плимсол влизаше в гостната.