Мария Илиева
Коловоз

Притраква коловозът на живота,

а ти вървиш по него,

търсейки следата…

Релсите се раздвояват,

следват кръстопъти,

линиите се събират.

Стрелочникът

ти ръкомаха,

сочещ правилна посока,

но ние сме сами

по пътя към Голгота.

И може би,

не ще поемем,

може би — ще тръгнем…

Един към друг,

единият от юг,

а другият от изток,

с усмивка днес

сме пръстите преплели…

Над релсите

два бели гълъба

ще литнат към небето.

На пейката един тефтер,

прегърнал

между страниците роза…

Ще разлиства вятъра

със любопитство.

И палавите му ръце

ще галят стихове в него.