Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 2 гласа)

Информация

Обработка
NomaD (22.01.2011)

Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов

Източник: http://vkonstantinov.hit.bg/dichter/dichter.htm

Източник: http://liternet.bg/publish3/vkonstantinov/svetlinata/content.htm

История

  1. — Добавяне

На декемврийския перон в един часа след полунощ.

Фигурата ти изрязана в студа,

с бяла дреха, шалът ти преметнат над главата,

и със сияещо в раздялата лице.

 

Измислям те за сетен път в момента на сбогуването:

Объркана от нежност и копнеж за щастие,

с притихнал от желанието глас

сред зимния замръзнал въздух.

 

Измислям те за сетен път: сега създадена

да тръгнеш с мен, не с другия, мъжа

с изправена яка на шлифера,

свалил стъклото на прозореца в купето

на влака за далечни разстояния, и махащ.

 

Оставаш там, полюшвана от вихрите на сивата виелица,

оставаш там с прегръдката, целувката, с уханието на твоята кожа.

И черно-белият шахмат на тази снежна нощ

поляга на лицето ти; разбирам,

че нищо в теб за мен не е предназначено.

 

1955

Край
Читателите на „Стихове за Й. С.“ са прочели и: