Произведения
Поезия
-
-
Вехти думи 6
- 1989
-
-
-
Исках да убия моя крал 5
- 1973
-
-
-
Котешки живот 5
- 1984
-
-
-
На моя дом 5
- 1965
-
-
-
През лятото 5
- 1976
-
-
-
При белите теменуги 0
- 1967
-
-
-
Свободни стихове 4
- 1992
-
-
-
Черни зърна 4
- 1968
-
- Сваляне на всички:
Биография
По-долу е показана статията за Сара Кирш от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
Сара Кирш Sarah Kirsch | |
германска поетеса | |
1976 г. | |
Родена | Ингрид Бернщайн
|
---|---|
Починала |
Хайде, Шлезвиг-Холщайн, Германия |
Националност | Германия |
Учила в | Хале-Витенбергски университет Лайпцигски университет |
Работила | писател, поет, художник, преводач |
Литература | |
Жанрове | поезия |
Награди | „Хайнрих Хайне“ (1973) „Петрарка“ (1976) „Петер Хухел“ (1993) „Георг Бюхнер“ (1996) |
Повлияна | Йоханес Бобровски |
Семейство | |
Съпруг | Райнер Кирш |
Партньор | Карл Микел |
Деца | Мориц Кирш |
Подпис | |
Сара Кирш в Общомедия |
Сара Кирш (на немски: Sarah Kirsch) е германска поетеса, белетристка, художничка и преводачка, родена в Лимлингероде, Южен Харц в семейството на техник по далекосъобщенията. Истинското ѝ име е Ингрид Бернщайн, но тя променя малкото си име на Сара като протест срещу антисемитизма на баща си.
Житейски и творчески път
След като завършва гимназия, Сара Кирш работи в захарна фабрика, а после изучава биология в Хале. Две години следва в Литературния институт „Йоханес Р. Бехер“ в Лайпциг.
Като поетеса Сара Кирш се изявява през 60-те години с публикации в списания и антологии. Става член на Съюза на писателите в ГДР, а по-късно влиза и в неговото ръководство. Заедно със съпруга си поета Райнер Кирш публикува стихосбирката „Разговор с влечугото“ (1965), която намира официално признание. След това издава и самостоятелните стихосбирки „Пребиваване на село“ (1967) и „Птиците пеят най-добре в дъжда“ (1968). За свой учител в поезията Сара Кирш смята Йоханес Бобровски, от когото усвоява изкуството на свободния стих. Влияние оказва в творчеството ѝ също „природната лирика“ на Петер Хухел. Установила се в Източен Берлин, поетесата издава стихосбирката „Заклинания“ (1973). Във ФРГ е публикувана подборка от нейни стихове под заглавие „Имаше го това паметно лято“ (1974). В ГДР излиза стихосбирката ѝ „Попътен вятър“ (1976), в която са развити мотивите любов, раздяла и самота, породени от политически затруднената връзка със западноберлинския поет Кристоф Мекел.
ГДР и ФРГ
Сара Кирш е сред първите, които подписват протеста срещу лишаването от гражданство на поета Волф Бирман през 1976 г. В резултат на това тя е изключена от партията и от Съюза на писателите. През 1977 г. Поетесата се преселва в Западен Берлин и там публикува стихосбирките „Пускане на хвърчила“ (1979), „Земно царство“ (1982), „Котешки живот“ (1984) и „Топлината на снега“ [1] (1989). След политическата промяна в Германия през 1989 г. Сара Кирш отказва поканата да стане член на Берлинската академия на изкуствата, понеже там са намирали укритие бивши сътрудници на Държавна сигурност. Излиза стихосбирката ѝ „Дъщеря на самодивския цар“ (1992), за която получава наградата „Петер Хухел“ (1993), а също и стихосбирката ѝ „Бездънно“ (1996). През 1996 г. поетесата става професор в Каселския университет, а наред с това – гост-лектор по поетика във Франкфуртския университет. Установява се да живее в Тиленхен, Шлезвиг-Холщайн.
Награди и отличия
- 1965: Erich-Weinert-Medaille (Kunstpreis der Freie Deutsche Jugend), gemeinsam mit Rainer Kirsch
- 1973: „Награда Хайнрих Хайне“
- 1976: „Награда Петрарка“, zusammen mit Ernst Meister
- 1978: Deutsche Akademie Rom Villa Massimo, Stipendium
- 1980: „Австрийска държавна награда за европейска литература“
- 1981: „Награда на немската критика“
- 1983: „Награда Розвита“ на град Бад Гандерсхайм
- 1984: „Награда Фридрих Хьолдерлин на град Бад Хомбург“
- 1988: Mainzer Stadtschreiber
- 1988: Kunstpreis des Landes Schleswig-Holstein
- 1992: „Награда Ида Демел“
- 1992: „Почетна награда на „Дружество Хайнрих Хайне““
- 1993: „Награда Петер Хухел“
- 1993: „Литературна награда на Фондация „Конрад Аденауер““
- 1996: „Награда Георг Бюхнер“ на Немската академия за език и литература
- 1996: Brüder-Grimm-Professur
- 1997: „Награда Анете фон Дросте-Хюлзхоф“
- 2000: Kulturpreis des Kreises Dithmarschen
- 2005: „Награда Жан Паул“ на провинция Бавария
- 2006: Thüringer Verdienstorden
- 2006: Johann-Heinrich-Voß-Preis für Literatur der Stadt Otterndorf
- 2007: „Награда Самуел Богумил Линде“
Библиография
- Die betrunkene Sonne, Kinderhörspiel, 1962 (zusammen mit Rainer Kirsch)
- Berlin -- Sonnenseite. Deutschlandtreffen der Jugend in der Hauptstadt der DDR, Bildreportage, 1964 (zusammen mit Thomas Billhardt und Rainer Kirsch)
- Gespräch mit dem Saurier, Gedichtband, 1965 (gemeinsam mit Rainer Kirsch)
- Landaufenthalt, Gedichtband, 1967
- Die Vögel singen im Regen am Schönsten, 1968
- Gedichte, 1969
- Zaubersprüche, Gedichtband, 1973
- Trauriger Tag
- Die Pantherfrau. Fünf unfrisierte Erzählungen aus dem Kassettenrecorder, Prosaband, 1973
- Die ungeheuren bergehohen Wellen auf See, Prosaband, 1973
- Es war dieser merkwürdige Sommer, Gedichtauswahl, 1974
- Caroline im Wassertropfen, Kinderbuch, 1975
- Zwischen Herbst und Winter, Kinderbuch, 1975
- Rückenwind, Gedichte, 1976
- Musik auf dem Wasser, Auswahlband, 1977
- Wintergedichte, 1978
- Katzenkopfpflaster, Gedichtauswahl, 1978
- Sieben Häute. Gedichte 1962 – 1979, 1979
- Drachensteigen, Gedichte, 1979
- La Pagerie, Prosagedichte, 1980
- Geschlechtertausch 1980, (zusammen mit Irmtraut Morgner und Christa Wolf)
- Hans mein Igel, Kinderbuch nach den Kinder- und Hausmärchen der Brüder Grimm, 1980
- Papiersterne, 1981
- Erdreich, Gedichte, 1982
- Katzenleben, Gedichte, 1984
- Landwege. Eine Auswahl 1980 – 1985, 1985
- Reisezehrung, Prosa, 1986
- Irrstern, Prosaband, 1987
- Allerlei-Rauh. Eine Chronik, Prosaband, 1988
- Luft und Wasser, Gedichte, 1988
- Schneewärme, Gedichte, 1989
- Wintermusik, 1989
- Зимна музика, изд.: Аквариус, София (2006), прев. Даря Хараланова
- Die Flut, 1990
- Schwingrasen, Prosa, 1991
- Spreu, Bilder-Tagebuch, 1991
- Erlkönigs Tochter, Gedichte, 1992
- Das simple Leben, Prosaminiaturen und Gedichte, 1994
- Bodenlos, 1996
- Gesamtausgabe, 5 Bände im Schuber, 1999
- Beim Malen bin ich weggetreten, Kunstband, 2000
- Schwanenliebe. Zeilen und Wunder, lyrische Miniaturen, 2001
- Gedichte, 2001
- Islandhoch, Tagebruchstücke, Prosa, 2002
- Tartarenhochzeit, 2003
- Sämtliche Gedichte, 2005
- Kommt der Schnee im Sturm geflogen, Prosa, 2005
- Kuckuckslichtnelken, Prosa, 2006
- Regenkatze, Prosaband (Lyrisches Tagebuch), 2007
- Sommerhütchen, 2008
- Krähengeschwätz, 2010
- Märzveilchen, 2012
- Im Spiegel. Poetische Konfession, 2013
- Juninovember, 2014
- Ænglisch. Prosa, 2015
Бележки
Източници
- Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.
Външни препратки
- В Общомедия има медийни файлове относно Сара Кирш
- Поезия от Сара Кирш, в превод на Венцеслав Константинов
- Из Landaufenthalt (1969), Из Sämtliche Gedichte (2005), в превод на Владимир Сабоурин
- Сара Кирш. Живот в дати - блог на Владимир Сабоурин
- ((de)) Живот в дати в Lebendiges Museum Online
- ((de)) Сара Кирш в Die LYRIKwelt
- ((de)) Сара Кирш в Lyrik Gedichte Poesie
|