Жак Превер
Барбара

Спомни си Барбара

валеше дъжд над Брест от сутринта

и ти усмихната вървеше

сияеща и мокра и весело ти беше

под тоя дъжд

Спомни си Барбара

валеше като из ведро над Брест

Аз срещнах те на улица Сиам

усмихваше се ти

и аз ти се усмихнах сам

Спомни си Барбара

не те познавах аз

и ти не ме познаваше

Спомни си

спомни си оня дъжд тогава

недей забравя

Един укрил се в безистена мъж

извика името ти изведнъж

о Барбара

и ти към него хукна през глава

сияеща щастлива с мокра рокля

и хвърли се в прегръдките му мокра

Спомни си Барбара спомни си за това

и ми прости

че без да се познаваме говоря с теб на ти

На ти говоря с всички които ги обичам

макар да съм ги зърнал един-едничък път

на ти говоря с всички които се обичат

макар и да не ги познавам лично

 

Спомни си Барбара

недей забравя

дъжда и мъдър и щастлив

по твоето лице щастливо

над тоя град щастлив

дъжда над залива

над Арсенала

над кораба от Уесан

 

О Барбара

каква ужасна гадост е войната

къде ли си сега и ти самата

под тая сприя непрестанна

от кръв от огън и стомана

И онзи който цяла в прегръдка те побра

тъй влюбен и щастлив

дали е мъртъв днес или е още жив

 

О Барбара

вали проливен дъжд над Брест

тъй както някога вали и днес

но не е същото сега е тъжен ден

дъждът ужасен мрачен и студен

Това не е дори и урагана

от огън кърви и стомана

Връхлитат само облаци небето

озъбени ръмжащи псета

които мократа си козина над Брест

разтърсени отърсват

и глутницата им далече някъде се пръсва

за да умре далече някъде от Брест

от който Брест и помен няма днес