Константин Балмонт
Възхвала на ума

Умът и лудостта са равноценни —

излъчване и мрак, любов и мраз.

Два пътя те са, щом човек е пленник,

тавани ниски щом висят над нас.

 

Различен е умът и неподвластен —

добър и злобен, чудноват, проклет.

Английският е и мъглив, и ясен,

като морето с острови безчет.

 

А немският — строителен, себичен,

безсрамен — френският; със свой мащаб

е руският — юначен, фанатичен,

а скандинавският — вещаещ, сляп.

 

Испанският е ален като клада,

изгарящ като цвят на карамфил,

италианският — като измама сладък,

изтънчен, съблазнителен и мил.

 

Меч властен сякаш е умът латински,

а гръцкият — език на богове;

индийският — кошмарно-исполински,

свод на дъга със всички цветове.

 

Вълните на света са с цвят различен,

и аз, застанал мълком на брега,

оттук, о, Дух, пред който коленичим,

приветствам днес и брата, и врага.