Съдържание
Слава славея не храни
Случило се веднъж едно нещо, което са нивга не било случвало дотогава, и ако да се не било случвало, то и нямало да се разказва. Това нещо станало в онова време, когато мечките били с опашките си и когато вълкът бил куче; времето, в което ковели бълхите с петали от по 999 килограма на всеки крак и петите им пак оставали боси.
Болен здрав носи
Умна глава — сто ръце
Не слушай старо, ами патило
Информация
Издание:
Дядо, баба и внуче. Трето издание
Издателство: „Български писател“, 1984, София
Редактор: Любен Петков
Коректор: Янка Василева
История
- — Добавяне