Съдружници

Веднъж лисицата и врабчето се сдружили да си посеят заедно жито, та да се прехранят. Узряло житото и отишли да жънат. Врабчето се навело и започнало да жъне, а лисицата я домързяло и взела да дяволува.

— Врабченце, ти жъни, а аз ще отида да подпирам небето, че може да падне и да ни смаже хубавото житце.

Бил се задал облак и лисицата отишла, та клекнала накрай нивата да варди да не падне облакът да смаже житото.

Врабчето жънало само, мъчило се, не могло да седне да си почине от работа. Най-после ожънало цялата нива. Примъкнали снопите на хармана и почнали да вършеят. Лисицата пак я домързяло и рекла:

— Врабченце, ти работи, а аз ще отида пак да подпирам небето. Виж го как се е наклонило, ще падне да ни притисне житцето.

Отишла и клекнала на сянка край хармана, а врабчето само овършало житото. Лисицата дошла да го разделят. Врабчето попитало:

— Кума-лисо, как да си разделим житото?

— На врабченце шиниче, а на лисица — девет шиничета — рекла лисицата.

Както рекла лисицата, тъй направила: на врабчето едно шиниче, а на нея девет. Не я досрамяло, че врабчето само ожънало и овършало житото. Но врабчето намислило да й отмъсти. Помолило едно куче да се скрие в житото на лисицата. Когато лисицата хванала да гребе житото и да го пълни в чували, едното ухо на кучето се показало, а тя помислила, че е някаква кожа за гризене, и го лапнала. Тогава кучето рипнало и разкъсало лисицата. Врабчето взело и нейното жито. Оттогава нито се виждат, нито се срещат.