Крадливият заек

Още открай време човекът избрал кучето за другар. То било най-вярното животно, което пазело човека от лоши зверове. Затова човекът водел кучето навсякъде със себе си и за да не го болят краката, направил му цървули.

Веднъж, било през лятото, цървулите на кучето били много стегнати, та то седнало край една рекичка, събуло ги и ги потопило във водата, да се разпуснат. Докато си почивало така на сянка, кучето позадрямало. А заекът минал покрай него и видял цървулите във водата. Погледал ги, почудил се, па току се навел, та ги грабнал, обул ги и взел да се изпъва, да се оглежда, да стъпва гордо. Не могъл да се нарадва зайо на хубавите цървули. През това време кучето се събудило и под око наблюдавало зайчето какво ще направи с цървулите. Зайко подскачал радостно, подскачал и взел да се отдалечава от кучето. Тогава кучето скочило и подгонило заека, за да си вземе цървулите. Дотогава никога кучето не преследвало зайци. А заекът харесал цървулите, решил да не ги връща на кучето и беж да го няма.

Оттогава, та и до днес кучето гони заека, за да си вземе цървулите. Когато се случи да хване заек, кучето не може да си вземе цървулите, защото те са зараснали за заешките крака. Но то гони зайците, защото усеща миризмата на своите цървули, и се ядосва на заека, че е откраднал най-удобните му обувки.

А горкият заек много пъти се разкайвал за кражбата, която някога направил, защото живее в постоянен страх от кучетата. Но какво да прави, сиромахът, като цървулите тогава били мокри, те зараснали за краката му и дори и малките зайчета се раждат с цървули.

Оттогава кучетата преследват зайците. А заекът съветва другарите си никога да не крадат, защото остават белязани за цял живот.