Вълк и лисица

Някога, било много отдавна, когато вълците били кучета, а мечките си имали опашки. Та по това време лисицата и вълкът се побратимили и почнали да ходят заедно на лов. Веднъж отишли в една градина, гдето имало всякакви плодове и грозде. Взели да се уговарят кой да влезе по-напред.

Вълкът рекъл:

— Аз ще вляза, ама ме е страх да няма клопка.

Лисицата се усмихнала:

— Ах, не бой се ти, побратиме! Макар и да си грешен, не е страшно толкова. Ти нали знаеш, че за твоите грехове ще теглят децата ти? И да се уловиш сега в клопката, ще те пуснат, защото си безгрешен.

Вълкът, като чул думите на хитрата си посестрима, прежалил се и щом се пъхнал в дупката на оградата, попаднал и с двата крака в клопката. Лисицата го гледала и му се надсмивала. Вълкът заплакал и се замолил на лисицата да му помогне да се измъкне от тая беда. А тя му рекла:

— Че как да ти помогна, побратиме, като не мога да вляза отникъде в градината?

Вълкът изплакал:

— Ама защо ме излъга, Кума-лисо, че не ще се уловя в клопката, тъй като съм безгрешен?

Лисицата отговорила:

— Бре, вълчо, бре, глупав мой побратиме, бре, пукал такъв! Тебе не ти ли стига умът, че за твоите грехове ще теглят децата ти, ама за бащините ти кой ще тегли? Няма аз да тегля, глупчо такъв!

Като казала това, лисицата завъртяла самодоволно опашка и изчезнала, а вълкът, глупавият и недосетдив вълк, загинал в клопката.