Лисицата и щъркелът

Веднъж лисицата отишла на гости при щъркела. Поседели, поприказвали и по едно време, както си е обичаят, щъркелът рекъл да нагости Кума-лиса. Взел едно гърне с прясно мляко и поканил лисицата:

— Ела, кумичке, да похапнем.

Кума-лиса отишла и седнала до софрата. Щъркелът пъхнал човката си в гърнето и почнал да пие мляко, а горката Кума-лиса въртяла се около него, облизвала се, ала капка мляко не могла да близне.

Като си тръгнала, щъркелът я изпроводил и попитал:

— Е, Кума-лисо, как ти хареса при мене? Сладко ли си похапна?

— Ох, щръкле, млякото беше много сладко. Такова сладко мляко не съм пила през живота си! — рекла ядосано Кума-лиса и си тръгнала.

Не минало много време и щъркелът отишъл да навести Кума-лиса. Тя го посрещнала, зарадвала му се като на близък другар, поканила го да седне. Седели двамата, приказвали си и Кума-лиса шетала, та приготвила каша, да нагости щъркела. Изсипала кашата в една широка тепсия, па лакомо заяла, а щъркелът само чукал с човката си по дъното на тепсията и едвам успял опита. Кума-лиса сама видяла сметката на вкусната каша.

Надвечер, като се смрачило и щъркелът си тръгнал, Кума-лиса го изпроводила до вратата и попитала усмихната:

— Е, щръкле, сладка ли беше кашата?

— Много сладка, кумице, много сладка каша беше сготвила. Аз, откак се помня, такава каша не съм ял.

Лисицата примижала от удоволствие:

— Е, така е, щръкле, така сладко ядох и аз, когато ти бях на гости. Такова сладко мляко, дето ти ме гощава, не бях пила никога.

— От това по-хубаво няма, кумице, да си знаем и помним кога сме другарували и как сладко сме се гощавали.