Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
???? (Обществено достояние)
Форма
Приказка
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011)
Разпознаване и корекция
Xesiona (2013)

Издание:

Дядо, баба и внуче. Трето издание

Издателство: „Български писател“, 1984, София

Редактор: Любен Петков

Коректор: Янка Василева

История

  1. — Добавяне

Веднъж се събрали, всички животни на веселба. Поканили и мравките, ала те не искали да отидат, защото бързали да работят и да си приготвят зимнина.

Другите животни приготвили богати гозби, наредили трапези на една хубава поляна и седнали да ядат. По време на веселбата ожаднели, били забравили да си вземат вода. Започнали да се сговарят кой най-бързо може да отиде с един бъкел до изворчето и оттам да донесе вода. Като мислели кой най-малко е шетал в приготвяне на гозбите, всички казали, че костенурката почти нищо не е правила. И какво да стори горката костенурка! Нарамила един бъкел и тръгнала към изворчето. Вървяла полекичка, полекичка, така, както винаги си върви.

Стигнала до изворчето, напълнила бъкела с вода и тръгнала към поляната, дето я чакали другите животни. По пътя я срещнали мравките. Те се връщали от работа, уморени и зажаднели. Като срещнали костунурката, попитали я:

— Къде така мари, стринке? Какво носиш?

— Ох, милички, имаме голяма веселба, че ме проводиха да занеса студена водица.

— Мари, стринке, както сме уморени днес от работа, както сме зажаднели, да си добричка и ни дадеш да пийнем по капчица, че няма кога да търсим вода — примолили се мравките.

Костенурката оставила бъкела и мравките идвали една по една да пият. Те пийвали само по една глътка, ама нали били безброй мравки, скоро водата в бъкела се свършила. Грабнала костенурката отново бъкела и пак отишла на изворчето. Тъкмо наляла вода, и ето че тича едно зажадняло магаре, ритнало бъкела, разляло водата и счупило едната дръжка. Костенурката, както можала, напълнила бъкела, хванала го за едната дръжка и полека–лека тръгнала към поляната. Вървяла и си мислела какво ли ще й направят другите животни, като видят, че бъкелът е само с една дръжка. Както била замислена, тя тихичко се молела дано не я срещне някаква друга беда и да попречи по-скоро да занесе водата. И като стъпвала, без да гледа, тя се препънала в един камък и счупила бъкела. Пребледняла от страх и треперейки, дошла до поляната чак след три години. Когато другите я видели, че иде без бъкел, попитали я:

— Ами какво стори бъкела?

— С бързане работата такава става — рекла костенурката и седнала да си отпочине.

Край