Косенце-босенце, дай ми яйчице!

— Едно Косе–босе направило в гората гнездо. Избрало си хубаво клонато дърво, разположило се в гнездото и взело да снася яйца, за да си отвъди пилци. Научила се Кума-лиса да отива под дървото всяка сутрин и да му взима яйчицата. Като отиде, рече:

— Косе–босе, дай ми яйчице!

И то й давало. На другия ден Кума-лиса пак отива и пак иска:

— Косе–босе, дай ми яйчице да си сготвя чорбица, че ми дойдоха на гости мама и татко.

Косето–босето давало, давало яйчица всяка сутрин. Останало му само едно яйченце. Кума-лиса пак дошла и поискала:

— Косе–босе, дай ми яйчице, че ми дойде кака на гости, пък нямам с какво да я гостя.

— Нямам вече, Лъжи-лиске! Само едничко яйчице ми остана.

— Е, като нямаш, ще изям тебе! — заканила се лисицата.

Горкото Косе–босе! Що да стори! Дало и последното яйце и нямало какво да мъти. Седнало в гнездото и заплакало. То знаело, че лисицата пак ще дойде, а то, като няма да й даде яйчице, тя ще изяде него. По това време минали няколко жени. Те отивали в гората за съчки и като видели Косе–босе, че плаче, попитали го:

— Защо плачеш, Косенце?

И то им разказало:

— Плача, как да не плача! Научила се Лъжи-лиска да идва да ми яде яйцата. Всяка сутрин й давах по едно яйчице и свърших всички. Не можах да си излюпя пиленца. А сега, като дойде, пак ще поиска яйчице, а аз, като нямам да й дам, ще изяде мене!

Жените рекли:

— Я недей плака, Косенце, я недей оплаква лъжливата лисана! Ние имаме една хрътка, ще я заровим ей тук, в шумата, че като дойде Лъжи-лиска да ти поиска яйчице, ти й речи: „Нямам мари, лиске, ама хей там, в шумата, има заровена кокошчица, че иди я изрови и вземи нея“.

Заровили жените хрътката в шумата и отишли за съчки. Лисицата дошла, застанала под дървото и метнала очи към косето:

— Косе–босе, дай ми яйчице, че ми дойдоха на гости мама и кака, та да сготвя чорбица да ги гостя.

Косето рекло:

— Нямам мари, лиске, нямам ни едно. Свършиха се вече!

— Е, като нямаш, Косенце, ще те изям!

— Недей, лиске! Недей, миличка Лъжи-лиске — замолило се косето — Имам една кокошчица, заровил съм я хей там, в шумата, иди я вземи и я изяж!

Лисицата скършила уши, зарадвала се и извикала:

— Де е тази кокошчица? Де си я заровило, Косенце?

Косето отговорило:

— Ето я там, в шумата, дето е купчинката, иди я вземи!

Отишла лисицата към купчинката и взела да разравя шумата. А хрътката това и чакала. Като изскочила, че като я погнала. Лисицата бягала, хрътката по нея, докато стигнала най-после до дупката си и се скрила вътре.

А хрътката легнала пред дупката да си отпочине и да чака, докато лисана излезе.

А лисицата, изтегнала се в дупката си, питала:

— Вие, краченца, като ни гонеше хрътката, как викахте?

— Беж, лиске, да бягаме; беж, лиске, да бягаме! Тъй викахме — рекли краката й.

— Мили какини краченца, кака ще ви купи ботушки! Ами вие, ръчици, как думахте?

— И ние тъй думахме: беж, лиске, да бягаме; беж лиске, да бягаме! Ей така думахме из целия път — рекли ръчичките.

— Мили какини ръчици, кака ще ви купи гривнички. Ами вие, очички, как думахте, като ни гонеше хрътката?

— И ние тъй думахме, лиске, както другите: беж, лиске, да бягаме; беж, лиске, да бягаме! — казали очичките.

— Мили какини очички, кака ще ви купи огледалце. Ами ти, опашко, как думаше?

Опашката рекла:

— Дръж, куче, лиса за опашката, дръж, куче, лиса за опашката!

— Ай да те поразата порази! — разсърдила се Кума-лиса. — Чакай да те дам на хрътката да те изяде!

Тъй рекла Кума-лиса, та да сплаши опашката, като си мислела, че хрътката отдавна се е върнала. И подала опашката навън през дупката, а хрътката това и чакала. Уловила опашката и затеглила: тя тегли навън, лисицата тегли навътре; тя — навън, лисицата — навътре, докато най-после хрътката надвила, изтеглила навън цялата лисица и я разкъсала.

Така Косето–босето се спасило от лакомата Кума-лиса.