Ослепената кокошка

Едно петле и една кокошка отишли в планината да събират лешници. Петлето се качило на дървото, късало лешници, чупило ги и яло, а кокошката обикаляла отдолу, подскачала, искала да опита поне един–едничък лешник. А петлето било лакомо, то бързо лапало лешници и хич не се сещало за кокошката. Тя почнала да му се моли:

— А бре, братленце, защо не ми подхвърлиш един лешник, да опитам и аз от неговата сладост? Нали и аз имам душица, и мен нали ми се яде?

— Ето, мари, ето ти, яж, да те видим как ще ядеш лешник! — рекло петлето и хвърлило един лешник отгоре, ударило кокошката по едното око и я ослепило.

Кокошката почнала да плаче, да кудкудяка, да вдига врява до небето. Слязло петлето от дървото да види какво е сторило. Кокошката се хвърлила върху него и почнала да скубе перушината му, да го кълве, да проклина. Петлето й отговорило, скарали се, сбили се, отърваване няма. Най-после, уморени и двамата, решили да отидат при съдията, да ги присъди кой е виновен.

Кокошката рекла:

— Ти, като си съдия, трябва да присъдиш петлето, защото ми извади окото с един лешник.

Съдията се обърнал към петлето:

— Защо ти, петльо, си извадил окото на кокошката?

— Защото лешникът ми скъса гащите — рекло петлето.

Съдията повикал лешника:

— Ти, лешнико, защо си скъсал гащите на петлето?

Лешникът се изпъчил:

— Защото козата ми изяде шумата.

Съдията се почудил, почудил, па наредил да доведат козата:

— Защо, козичке, ти си изяла шумата на лешника?

— Избръстих шумата на лешника, защото козарят не ме пасеше добре и аз ходех гладна.

Повикали и козаря.

— Защо бре, козарю, ти не си пасъл добре козата? — попитал съдията.

— Мен стопанката да не ме храни по-добре? — попитал козарят. — Дават ми малко сух хляб, бито сирене и лук, колкото да не умра гладен.

Съдията наредил да докарат стопанката. Докарали я. Тя погледнала наоколо си — петле, кокошка, коза, лешник и козар. Срещу тях седял съдията и я гледал строго. Подигнала учудено рамене и зачакала какво ще стане сега, защото всички били много разсърдени.

— Ти, стопанке, защо не си давала хубава храна на козаря? — попитал строго съдията.

— Всякога го храня добре — рекла стопанката, — ама днес му дадох сух хляб, защото кучката изяде кваса и не можах да омеся топла погача.

Повикали кучката. Съдията я попитал:

— Защо, кучко, ти си изяла кваса? Знаеш ли каква голяма пакост си направила? Козарят тръгнал гладен, не пасъл добре козата, тя обръстила шумата на лешника, лешникът скъсал гащите на петела, тоя се ядосал и хвърлил един лешник върху кокошката и й изкарал окото.

Кучката завъртяла опашка, облизала се и рекла кротко:

— Бях гладна и затова изядох кваса. Гладът, когато е господар, не се мисли какво се прави.

Съдията нямал какво да каже срещу умните думи на кучката. Всички си отишли кой къде знае, само кокошката с едното око се спъвала, като вървяла из пътя.