Юнак петльо

Веднъж, като отивала на лов в близкото село, Кума-лиса видяла един петел, качил се на високо дърво да кукурига, колкото глас има. Лисицата доближила неусетно до петела, ала като не могла да го достигне, той бил високо на един клон, попитала го:

— Петленце, какво правиш горе?

— Ами пея. Веселя околните — отговорил петльо и уплашено се озърнал.

— Е, стига си пял! — рекла Кума-лиса. — Слез бързо при мене да се помолим на слънцето по-скоро да залезе, че каквато е жега, ще измори всичко в полето.

— Ех, Кума-лисо, нека да попея още малко, да ме послушат. Пък после ще повикам и моите кокошки и малки пиленца да дойдат, та да се молим заедно на слънцето. А с тях ще дойдат и кучетата, защото слънцето много обича тяхната молба.

— А, и кучетата ли ще дойдат? — уплашила се лисицата.

— И кучетата, Кума-лисо, ето ги идват. Я ги виж колко бързат! — изпъчил се петелът и почнал да кукурига.

Кума-лиса се пообърнала и видяла, че право срещу нея върви ловец с две кучета. Тя бързо се мушнала в храстите и извикала на петела:

— Петльо, вие почнете да се молите без мене, че имам малко работа и след това ще дойда. Знаеш ли, аз съм свикнала винаги, преди да се помоля на слънцето, да се измия, а сега забравих в бързане и може да разсърдя слънцето.

Като рекла това, Кума-лиса изчезнала, а петльо кукуригал с цяло гърло. Бил горд от това, че сам с ума и силата си победил хитрата Кума-лиса.