Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- ???? (Обществено достояние)
- Форма
- Приказка
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Дядо, баба и внуче. Трето издание
Издателство: „Български писател“, 1984, София
Редактор: Любен Петков
Коректор: Янка Василева
История
- — Добавяне
Едно време вълците издавили почти всички домашни животни. Светът проплакал от тях. Хората не смеели да оставят нито кравите, нито воловете сами, а овците, агнетата, козите и другите животни затваряли в кошари с високи зидове. Уплашили се хората, че и тях ще нападнат.
Събрали се веднъж най-старите и най-мъдри хора и решили да измислят нещо, та да посмирят вълците. Едни казвали да не се дава на вълците нищо; други казвали, че не може без нищо, все трябва и те да ядат. Мислили, мислили и на края измислили така: всеки ден да се давана вълка по един килограм и половина; месо. Речено, сторено. Повикали главатаря на вълците, подписали договор: вълците се задължили да ядат само определеното им от мъдреците месо и да живеят в мир с останалите животни.
След това решение вълците си отишли. Не им било по волята, ама какво да правят: думата си е дума и трябва да се изпълнява. А главатарят им, който седял целия ден в съда, бил много изгладнял. И както тръгнал да си върви, не щеш ли, на пътя срещнал една крава с теле. Поогледал се, поогледал се, па току нападнал и удавил и двете — и кравата, и телето. Стопанинът на кравата, който бил някъде наблизо, видял каква е работата и отишъл при съдията да му се оплаче. Съдията повикал пак най-старите и мъдри хора, па наредил да повикат и главатаря на вълците. Събрали се всички и съдията попитал вълка:
— Ти, вълчо, защо си удавил кравата и телето на този човек? Какво решихме ТУК, ти какво обеща и какво вършиш после?
Вълкът се усмихнал и рекъл:
— Аз изпълнявам обещанието си. Бях много гладен и срещнах кравата и телето, па нямах време да ходя в града и да търся кантар, но премерих и двете с очи, та така пресметнах: кравата тежи един килограм и телето половин, затова ги удавих и двете. Глад се не търпи, и изядох толкова, колкото вие сте ми определили, и колкото претеглих с моя вълчешки кантар!