Леонидас Барлета
Аржентина

Леонидас Барлета (Аржентина) 1902–1975. Един от прогресивните аржентински писатели. Започва литературната са дейност в групата „Баедо“. Първите му книги включват стихотворения („Селски песни“), романи („Мария Фернанда“ и „Цирк Роял“), разкази („Реалистични разкази“). Автор е на много драми, проникнати от остра критика на буржоазното общество. Той е основател и директор на Театро дел пуебло. Сред по-зрелите творби на Барлета трябва да се отбележат романите и повестите му „Животът“ (1932), „Рейд“ (1943), „Градът на един човек“ (1945) и др.

Хулио Кортасар
Аржентина

Хулио Кортасар (Аржентина) е роден през 1914 година в Брюксел (тогава баща му е работел в аржентинската легация). Прописва стихове на деветгодишна възраст, а доста по-късно и разкази, в които вече изпъква съществената отлика на цялото му творчество — фантастиката. Повече от 20 години Кортасар живее във Франция. По-известните му книги са „Бестиарий“, „Край на играта“, „Тайните оръжия“, „История на хронопи и фами“, „Последният рунд“ и др. Неговото творчество е познато на българския читател от сборника разкази „Южната автострада“, издаден през 1972 година.

Монтейру Лобату
Бразилия

Монтейру Лобату (Бразилия) 1882–1948. Многостранна е неговата литературна и издателска дейност. Води безкомпромисна борба в защита на интересите на народа против империалистическата експлоатация и това го отвежда в затвора по време на диктатурата на Жетулио Варгас. От 1921 година до смъртта си той пише главно детски книги и е смятан за най-популярния бразилски писател за деца.

Диаш да Коща
Бразилия

Диаш да Коща (Бразилия) е роден през 1907 година. Започва да пише на 20-годишна възраст, когато Жоржи Аморим Амаду и други образуват литературния кръжок „Бунтовниците“. Изтъкнат журналист и публицист, той е бил главен редактор на редица литературни списания.

Мироел Силвейра
Бразилия

Мироел Силвейра (Бразилия) е роден през 1914 година. Той е един от основателите на Националния театър в Бразилия. Автор е на две театрални пиеси „Боливар“ и „Чудо на чудесата“. Той е преводач на Шекспир, Шоу, Сартр и друга големи имена на европейския театър. Сега е професор по история на бразилския театър в университета на Сао Пауло.

Леонарду Аройу
Бразилия

Леонарду Аройу (Бразилия) е роден през 1918 година. Носител е на литературната награда „Фабио Прадо“. Автор е и на много книги за деца.

Едилберту Коутиню
Бразилия

Едилберту Коутиню (Бразилия) е роден през 1933 година. Автор е на много разкази, включени в няколко сборника. Разказът, който поместваме тук, е взет от книгата му „Разкази — II“.

Вашконселуш Майа
Бразилия

Габриел Гарсия Маркес
Колумбия

Габриел Гарсия Маркес (Колумбия) е роден през 1928 година. Неговата литературна дейност започва през 1947 година и досега е издал освен много разкази и следните романи: „Шумата“, „Никой не пише на полковника“, „Лошият час“, „Сто години самота“. Сред сборниците с разкази най-интересни са „Погребението на Мама Гранде“ и „Невероятна и тъжна история за благодушната Ерендира и за нейната безсърдечна баба“.

Хорхе Монтеро Мадригал
Коста Рика

Хорхе Монтеро Мадригал (Коста Рика) е роден през 1923 година. Бакалавър по социални науки и литература. Живял е няколко години в Гватемала. Смятан за най-талантлив и плодовит разказвач от поколението на 50-те години.

Енрике Серпа
Куба

Енрике Серпа (Куба). Роден е през 1899 година. Дебютира в кубинската литература с поетическите си книги „Медът на часовете“ (1925) и „Витрина“ (1940), в които отразява своите метафизични търсения. След това пише само проза. Автор е на много повести и разкази. Под влияние на натуралистичните течения в края на XIX век той издава две книги с разкази „Фелиса и аз“ (1937) и „Празнична нощ“ (1951). Автор е и на много други сборници като „Контрабанда“, „Клопка“ и др. Умира през 1938 г.

Рене Мендес Капоте
Куба

Рене Мендес Капоте (Куба). Авторка е на следните произведения: „Кубинска оратория“ (1927), „Щрихи“ (1927), „Доминго Мендес Капоте“ (1957), „Героични разкази“ (1969). През 1969 година излиза книгата й „Спомени на една кубинка, която се роди с века“, откъдето е взет и поместеният тук откъс.

Алехо Карпентиер
Куба

Феликс Пита Родригес
Куба

Феликс Пита Родригес (Куба) е роден през 1909 г. Дълги години е живял в Мексико, Франция, Испания, Белгия. През 1937 година заедно с Хуан Маринело, Николас Гилен, Алехо Карпентиер и Леонардо Ф. Санчес представлява Куба на Конгреса на интелектуалците в защита на културата, заседавал в Испания през 1939 г. Автор е на много разкази, повести, романи и драми.

Онелио Хорхе Кардосо
Куба

Онелио Хорхе Кардосо (Куба), роден през 1914 г., е широко популярен като белетрист не само в Куба. През 1936 г., когато всъщност започва да пише, той печели наградата на списание „Сосиал“ за разказа си „Чудото“. По-известните му книги са „Събрани разкази“ (1962) „Другата смърт на котката“ (1964) и други.

Оскар Уртадо
Куба

Оскар Уртадо (Куба) е роден през 1919 година. На дванадесетгодишна възраст пише приключенски романи, подражавайки на Салгари. Автор е на голямата поема „Ла сейба“, в която в символите на палмата и другото типично за Куба дърво сейба той изобразява живота на кубинското село. Издал е книги с разкази.

Карлос Фуентес
Мексико

Карлос Фуентес (Мексико) е роден през 1928 година. Син на професионален дипломат, а по-късно и сам служител в дипломатически мисии, той прекарва дълги години в чужбина. Автор е на дълбоко психологически произведения със социална насоченост, в които отразява борбата на мексиканските трудещи се.

Рохелио Синан
Панама

Рохелио Синан (Панама) — псевдоним на Бернардо Домингес Алба, е роден през 1904 година. Като консул на Панама в Калкута (1938 г.) той посещава редица страни в Азия. През 1941 година той основава в своята страна „Избрана библиотека“, която публикува книгите на млади разказвачи. Писал е стихотворения, драми и един роман — „Пълнолуние“. Но в литературата на Латинска Америка е известен най-вече като майстор на разказа. Издал е няколко сборника: „Цял кървав конфликт“, „На брега на мъртвите статуи“, „Две авантюри в Далечния изток“, „Червената барета и пет разказа“ и др.

Хулио Рамон Рибейро
Перу

Хулио Рамон Рибейро (Перу) е роден през 1929 година в Лима. Сега живее в Париж. Автор е на реалистични, творби, в които герои са обикновените перуанци, отрудени и мечтаещи за справедлив живот.

Орасио Кирога
Уругвай

Орасио Кирога (Уругвай) 1878–1937. Един от най-изтъкнатите майстори на разказа в Латинска Америка. В ранното му творчество се чувствува влиянието на Гогол и Чехов. Автор е на много стихотворения, повести и разкази („Разкази за тропическия лес“ — 1919, „Дивият“ — 1919, „Пустинята“ — 1924, „От там“ — 1935 и др.). Разказът „Кораби самоубийци“ е взет от книгата му „Разкази за любов, лудост и смърт“.

Марио Арегиш
Уругвай

Марио Арегиш (Уругвай) 1917. Неговото творчество не е обемисто, но забележително по своята оригиналност. Автор е на три сборника разкази.

Мариано Латоре
Чили

Мариано Латоре (Чили) 1886–1955. Класик на чилийската литература. Автор е на романи и разкази: „Люлка на кондори“ (1918), „Хора и лисици“ (1937), „Мапу“ (1942), „Вятър в Малинес“ (1944) и др. Мариано Латоре е един от малцината писатели на Латинска Америка, посветил значителна част от творчеството си на морската тема.

Мануел Рохас
Чили

Мануел Рохас (Чили) 1896–1973. Бурен и пълен с превратности е животът на този класик на чилийската литература. Още с първите си литературни опити той печели широка популярност. Автор е на разкази, събрани в книгите „Хората на юг“ (1926), „Шапка от мауле“ (1943) и др., и на романите „Син на крадец“ (1951), „По-добро от виното“ (1958) и др.

Франсиско Колоане
Чили

Франсиско Колоане (Чили) е роден през 1910 година. Критиката понякога го нарича латиноамериканския Джек Лондон. Детството му преминава на северния бряг на Магелановия проток. Оттогава са и най-ранните му впечатления от живота на моряците и рибарите — герои на неговото по-късно творчество. Колоане много пътува, сменя различни професии. Дебютът му в литературата е повестта „Последният юнга от Бакендио“. През 1941 година излиза книгата му „Нос Хорн“, получила наградата по случай 400-годишнината на град Сантяго. След това той издава и други книги с разкази, повести и романи: „Заливът на страданието“, „Завоюването на Антарктида“, „Огнена земя“ и др.

Ернесто Барера
Чили

Ернесто Барера (Чили) е роден през 1922 година. Автор е на много разкази и романи. Получил е редица награди. През 1962 година неговият сборник — разкази „Онези, които живеят от своите ръце“ е отличен на континенталния конкурс, организиран от списание „Каса де лае Америка“ — Хавана.

Хорхе Соса Егана
Чили

Хорхе Соса Егана (Чили) е роден през 1925 година. Основател е на списание „Лагарто“, оставило дълбоки следи в съвременната чилийска литература. Поместеният тук разказ е взет от антологията „Новият чилийски реалистичен разказ“.


Издание:

Латиноамерикански морски новели

 

Книгоиздателство „Г. Бакалов“ — Варна, 1977

Поредица „Световни морски новели“

Книга XIII

 

Съставител: Тодор Ценков

Редактор: Панко Анчев

Художник: Кънчо Кънев

Худ. редактор: Иван Кенаров

Техн. редактор: К. Константинов

Коректор; Светла Димитрова

 

Латиноамериканска, I издание

Дадена за набор на 19. V. 1977 г.

Подписана за печат на 14. XII. 1977 г.

Излязла от печат на 25. XII. 1977 г.

Изд. № 1109 Печ. коли 23,25 Изд. коли 19,53

Формат 32/84/108

Код 08 9536872511/5770 — — 77

 

Цена 1,80 лв.

 

Книгоиздателство „Г. Бакалов“ — Варна

ДП „Ст. Добрев-Странджата“ — Варна, Пор. №138