Читателски коментари от elektrichar

Да, има втора част. Ако знаете руски език, напишете в търсачката ,,Шантарам — 2. Тень горы ’’. Има я в различни формати.

След смъртта си, авторът ако отиде в ада, ще му се стори като курорт спрямо това, което му се е случило приживе.

Тази книга е последно написана от сагата за Долангенгър. Но тя е предистория на всички събития започнали от „Цветя на тавана“. За следващите читатели, които ще четат тази сага, препоръчвам да започнат с нея. Така донякъде ще разберат, защо се държат по този начин някои от героите по-нататък. Тази история е напълно различна от всички, които съм чел и много, много ми хареса.

Знаете ли, как намирам интересни книги обикновено? Единият начин е като прочета положителен коментар. Другият начин е като намеря някоя книга която има обща оценка над 5. Преглеждам оценките й и между шестиците, петиците и четворките търся някой, който е дал оценка 3 или 2. Разглеждам неговите оценки на книгите които е чел. Случава се на 50–60 книги с оценки 3, 4 и 5, да има оценка 6. Ако не съм я чел-това е книгата която търся. Tочно по този начин открих тази сага за Долангенгър. Благодаря ви хейтъри за лесно намерените хубави книги. Предлагам на модераторите да премахнат опцията за оценка 1 и 2, а оценките на Georgi121270, които са само единици, да се изтрият, защото са обида към всичи четящи и пишещи хора.

Романът е колкото три нормални книги, но за разлика от други такива саги, ни най-малко не е разводнен или досаден. От началото до самия край се поддържа интереса на читателя. На мен много ми хареса, надявам се и на вас.

Господин Милев, радвам се, че книгите Ви се поместват в тази библиотека. Нямам възможност да купувам книги и съм много доволен, че мога да прочета нещо друго от автора на „Непомерното“. Стилът Ви на писане е много специфичен и съм съгурен, че ако прочета нещо от Вас без да знам кой е автора, ще разбера, че е Ваше. Сигурно зад историята на крачаните има някаква достоверност. Мисля си обаче, че историите Ви свършват твърде внезапно. Спокойно могат да бъдат по-дълги и с някакъв по-отворен край. Имам чувството, че се страхувате да пишете дълги произведения, но все пак не познавам цялото Ви творчество. Много ще се радвам, ако тук бъдат поместени останалите Ви книги. Така много по-голям кръг от читатели ще могат да им се насладят. Продължавайте да пишете, каквото и да Ви струва това! Имаме нужда от такива истории и такива автори.

Романите за Беки Б. за сега са 5. Първият е ,,Тайният живот на Беки Б.’’ Вторият е ,,Беки Б. в Манхатан’’, третия — ,,Сватбата на Беки Б.’’, четвъртия- ,,Беки Б. и сестрата’’ и петия ,,Беки Б. и бебето’’. По-правилно е в заглавията да не фигурира името й, а ,,шопохолик’’, което е по-неразбираемо, но много по-точно. Всичките са в познатия хумористичен стил и няма някоя да е по-слаба от останалите. Наистина е добре да са в комплект, макар, че всяка книга е завършена сама за себе си. Усмивката е доста често на лицето ти докато ги четеш и са много приятно четиво.

Книгата ми направи толкова силно впечатление, че потърсих нещо повече за автора. Оказа се, че е издал втора книга, която се нарича ,,Ва-банк’’ и я прочетох на руски език. Тя започва от освобождението му от венецуелската каторга в Ел Дорадо. Ако си мислите, че след каторгата книгата ще е скучновата — нищо подобно. Чак към края й описва детството си, предисторията на арестуването и перипетиите по процеса. Макар, че е бил с престъпници и убийци и е преживял какви ли не ужаси е станал по-добър човек отколкото е бил в Париж. През 1973 година излиза филма ,, Papillon’’ със Стив МакКуин ( в ролята на Папи ) и Дъстин Хофман. Той обаче завършва като Папи вече старец, бяга сам от острова. Едва ли има друг такъв живот наситен с толкова приключения. Благодаря, че ни направихте съпричастни.

Тъй като я бях чел преди повече от 20 години и знаех, че е много интересна, се зарадвах като я видях в работното ателие. Посланието в нея е, че достигайки до някакво технологично ниво, цивилизацията трябва да може да обуздае военните, които са в състояние да унищожат живота на планетата. Отдавна сме достигнали това развитие. Това може да се случи и при глобален катаклизъм. Ако все пак се случи и някаква малка част от населението оцелее, е много важно начинът на управление да не е авторитарен. Интересно е да си зададеш въпроса:

— До къде бих стигнал, ако някой застраши моето собствено оцеляване и това на семейството ми?

Всичката култура и възпитание ще изчезнат и ще се превърнеш в хладнокръвен убиец, ако някой се опита да ти отнеме коричка хляб.

Не дай Боже на някого да му се наложи да си задава такъв въпрос?

От книгата разбрах, че съвременната наука се занимава с телепортация, телекинеза, невидимост, пътуване във времето, търсене на други измерения, двигатели с антиматерия, наноракети, суперпроводимост, устройство на вселената и какво ли още не. Логичният въпрос който изниква е, че повече от век използваме допотопният вече двигател с вътрешно горене работещ с петрол. Знаем състоянието на планетата ни от неговата работа, въглищата и ядрената енергетика. Не е ли крайно време усилията на учените и властимащите да се насочат в търсене на чиста и евтина енергия и чак след откриването и внедряването й да се мисли по тези въпроси. Отровихме земята и сега търсим друга планета която да затрием, преди да решим собствените си проблеми.

След всичко това казвам, че книгата е супер и привествам сканирането на такъв вид литература.

Много интересна с изключително драматична развръзка и неясен, но оптимистичен край.

Романът си има от всичко необходимо, за да е едно много интересно четиво. Даниел Стийл е от авторите, които дори да описват прозаични неща, те завладява. Не случайно повечето от романите й са екранизирани. Доколкото си спомням има филм и по тази книга.

Приятно бях изненадан от тази книга. Освен, че е интересна, ми допадна начинът на мислене на автора. Проумял е, че хората си мислят, че след като премахнат едни подтисници, всичко ще се оправи. Горчивата истина е, че след тях идват други и всичко се повтаря. Кога човечеството ще разбере, че след война, печеливши са само много богатите, а за бедняците има само смърт, мъка и разруха. Много ми хареса, като казва, че едните са се овълчили от немотия, а другите от богатство. Макар да е писана за 40-те години на 20-ти век сякаш е писана за сега.

Книгата е много интересна, макар да ми се искаше да е доста по-дълга. Най-вероятно има такива хора, които са способни да захвърлят дете, защото не е като другите деца. Много добър автор, а историята-също.

Историята, която е разказал авторът е изключително добра. Героят обаче е имал шанса да живее по време когато на инвалидите се осигуряваше училище, работа и жилище. В днешните дивашки и варварски времена един инвалид може само да учи, но нищо повече. Никой не се интересува от него след като завърши училище. След това може да се надява само на нищожна инвалидна пенсия, без никакъв шанс да се реализира по някакъв начин. За съжаление това е горчивата истина. Описаните в повестта другарство и взаимопомощ, най-вероятно няма да бъдат разбрани от младите читатели, защото това им е напълно чуждо.

Ако изчезнат придобивките на цивилизацията градена хиляди години, на бял свят излизат най-долните човешки страсти. Трудно се става човек, но да станеш дивак, е достатъчно да ожаднееш, огладнееш и да разбереш, че си безнаказан. Най-вероятно нещо такова ни очаква евентуално при бъдещ апокалипсис. Дано не става.

Въображението на Петър Бобев е необятно. До сега не съм попадал на скучна негова книга. Виждам в работното ателие още заглавия на този автор и съм много благодарен. Неговите книги наистина заслужават да са във всяка библиотека.

Тази книга не прави изключение.

Марко Семов написва книгата си през 1990 г. Също както Джак и Роуз от ,,Титаник’’, които в денят преди сблъсъка са на носа на кораба и не знаят какво предстои, така и професор Семов не е предполагал за бурните събития, след които съдбите на много българи коренно ще се променят. Той сравнява селското стопанство на САЩ с това на социалистическа България. Дори не предполага, че след промените ще пустеят плодородни земи и ще внасяме плодове и зеленчуци, които доскоро сме изнасяли. Книгата е написана с тънко чувство за хумор и макар да я препрочетитах, много съм се смял на места. За мен този пътепис на автора е най-интересен и ви препоръчвам да го прочетете. Отдавна очаквах тази книга и горещо благодаря за нея.

Не знам защо, хора които са чели някоя книга и са написали коментар, не я оценяват по шестобалната система. Лично моето мнение е, че десетобалната система е много по-точна, но както и да е.

От доста време срещам книгите на Дан Милман, но чак като прочетох коментара на Петя, изтеглих и прочетох с безкраен интерес ,, Пътуванията на Сократ’’. Останалите две книги за мирния войн са продължение на тази. Веднага започвам да чета следващите му книги, защото със сигурност са също толкова интересни. За книгата може да се каже много, но пак няма да е достатъчно, затова е най-добре да се прочете. Книги като тази трудно се забравят. Благодаря ви за нея!

Въпреки, че героите са измислени, страшно е да знаеш, че такива неща са се случили и сигурно продължават да се случват в началото на този век. Какво можеш да очакваш от народ, на когото е забранено да чете, слуша музика, гледа телевизия, кино и всичко, което носи радост и духовност. Тази държава не е единствена, която се управлява по законите на шериата. Не знам какво удоволствие ще изпиташ, като хвърляш камъни за да убиеш жена, чувайки писъците й, освен ако не си социопат. Не разбирам какви са тези хора, които разрушават собствената си страна. Писателят е страхотен, а книгата-също.