Читателски коментари от elektrichar

Гледал съм филма, но книгата е много по-добра.

Още един силен роман на Сидни Шелдън.

Напълно съм съгласен с Галя. В книгата няма нито дума повече или по-малко от необходимото. Който го може-го може.

Цялата поредица много ми хареса. Знам, че общо са написани над 40 от нея. Много бих бил благодарен, ако излязат поне още няколко в тази библиотека.

Едно голямо разочарование. Разбира се, че съм гледал филми на Кинг, но мислех, че книгите са по-добри. Преди да започне истинското действие има страшно много излишни описания. Книгата спокойно би могла да е доста по-къса и конкретна. Въпреки, че обичам всякаква художествена литература, имах чувството, че е писана от шизофреник. Когато четеш нещо интересно ти се иска да не свършва, а тази исках по-скоро да свърши. Това обаче е лично мое мнение. Не знам кога пак бих се навил да прочета нещо от този автор.

Прекрасна книга. Очарован съм от книгите на Шелдън. Благодаря на целият екип за удоволствието!

Не е шедьовър, но историята си я бива.

Трилърът е много добър.

Какъвто и суперлатив да се даде за това произведение, ще е слаб. Трябва да си изчел наистина много книги за да оцениш тази по достойнство. След като я прочетеш обаче, тя вдига много летвата, и след нея всичко ще ти се струва доста безсолно.

Интересна книга, но мяма нищо общо с Индия.

Макар,че е дамският вариант на ,,Оливър Туист’’, романът е много добър.

Интересна книга, каквито са повечето на Бобев. За сетен път доказваща, че новостите в науката обикновено се използуват против земята и човека.

Съгласен съм с всички коментари дотук, но не са неуважение към читателя руските и английските думи според мен. Ако се премахнат те, книгата ще загуби половината от чара си. Който не обича опера, просто не ходи да я гледа, а който не разбира книгата- да не я чете! Да кажа, че ми е харесала е слабо казано.

Очаквах нещо повече, макар, че не е пълна скръб.

Книгата започва сравнително добре, но след това героите изпадат в оплетени и досадни перипетии. В крайна сметка не е много добра като цяло.

Още едно много добро произведение на любимия ми автор. Книгата е в стил ,,джурасикпарк’’ с интересно и динамично действие. Доколкото знам книгите, които е написал Бобев са 28. Тези, които съм чел всичките са много интересни. До скоро в мрежата можеха да се намерят само две негови книги и то на руски. Моите почитания на всички, които имат заслуга за излизането на книгите му в тази библиотека. Надявам се, че тези няма да са последни. Искрено съм ви благодарен.

Това е книгата която ме изуми, и напълно повлия за по-нататъшното ми духовно ограмотяване. ,, Пътуване извън тялото’’ и ,,Живот от другата страна’’ на Силвия Браун трябва да ги прочете всеки. Има още много други книги, разбира се, но с тези може да се започне. Там където описва преживяванията си, се чете много лесно. Но когато започва да разсъждава, е много трудно за разбиране. Някъде Монро казва, че това ,което е в книгата, е само една малка част. Когато издателят прочел целия ръкопис, казал, че ако издадат всичко, никой няма да повярва, и за това са махнали доста неща от преживяванията му. Робърт Монро умира на 17 март 1995 г.

Истинско удоволствие е да четеш пътеписите на Марко Семов. Вечна му памет.С типичния си хумористичен стил, той описва САЩ, Япония, Турция и т. н., а също и начина на живот там. Винаги сравнявайки как е там и как тука, нерядко изпада в комични ситуации. Независимо колко надалеч от България се намира, той си остава българин до мозъка на костите. Навсякъде където е бил, описва добрите и лошите неща в страната в която се намира. На места в тази книга, ще имате чувството, че японците са от друга планета, толкова са различни от нас. Много съм се смял на някои пасажи. Препоръчвам ви непременно да прочетете,, За Америка-като за Америка’’. Много жалко, че я няма все още в тази библиотека.

Книгата е наситена с действие и обрати. Писателят има много богато въображение, а в края се е погрижил и вълкът да е сит, и агнето цяло. Авторът пише по начин, по който много харесвам. Определено ще ви хареса и на вас.

След като прочетох поредицата,се заинтересувах малко повече за писателя. По думите на Владо Даверов, който пише книгите, а Стоев само разказва, се оказва, че не е истина, че Стоев е бил в училище ,, Олимпийски надежди’’, а кракът му никога не е стъпвал там.Цитат от Даверов ,,Жоро тероризираше издателите си! Той не беше наивен, а изключително брутален човек. Нямаше пари и все натискаше някого, все правеше някакви сметки. Конфликтите му, когато ги имаше бяха или за по-големи тиражи, или за повече пари. Както казва и Оги Младенов, който беше негов издател — от вестниците, с които работеше и продаваше книгите си, Жоро можеше да спечели между 200 и 400 хиляди, не повече. А и Жоро се държеше умишлено като гангстер, никога не спазваше думата си. Даже с Оги сме си говорили, че може би в тези среди е така — уважават те, ако не си държиш на приказката?! Жоро не познаваше нито един бос от тези, за които е писал и твърдял, че лично познава — нито един. А и нито един от тях не потвърди, че го познава. Беше параноик, не знам по каква причина, и гълташе много хапчета. Страшно много хапчета — с шепи. След всяка изява даже се е обръщал към Добрин и с думите: „Сега ще ни убият ли?“-край на цитатите. Дори 20 процента от написаното от Стоев да е истина,пак всичко е ужасяващо.