Читателски коментари (за „Воля “ от Митко Горчивкин)

За мен това е най-невероятната книга.

Историята, която е разказал авторът е изключително добра. Героят обаче е имал шанса да живее по време когато на инвалидите се осигуряваше училище, работа и жилище. В днешните дивашки и варварски времена един инвалид може само да учи, но нищо повече. Никой не се интересува от него след като завърши училище. След това може да се надява само на нищожна инвалидна пенсия, без никакъв шанс да се реализира по някакъв начин. За съжаление това е горчивата истина. Описаните в повестта другарство и взаимопомощ, най-вероятно няма да бъдат разбрани от младите читатели, защото това им е напълно чуждо.

Преди няколко дни прочетох тази книга! Много ме впечатли волята на момчето,неговата смелост и упоритост!!! Препоръчвам ви да я прочетете!

Много интересно произведение. Върна ме назад във времето, когато живота е бил по прост и хората са си помагали без да се замислят за някаква облага. Описа ни са едни искрени и чисти взаимоотношения между хората, а не лицемерните ни подобия на приятелства, които има сега.

Потвърждава и любимия ми цитат: " Няма не мога, има не искам."

Тази повест ми бе препоръчана от майка ми преди няколко години. След дълго търсене я намерих в библиотеката и си я взех. Беше истинско удоволствие да я чета час след час. Помня че се разплаках, когато лекарят съобщава на бащата на Зарко, че може да остане без зрение и ръце. Когато я намерих в този сайт, бях безкрайно щастлива. Прочетох горепосочената част и отново заплаках. Това ме навежда на мисълта, че веднъж обикнеш ли някоя книга, няма как след години да ти стане безразлична. „Воля“ завинаги ще вълнува съзнанието ми и ще ме напътства в миговете ми на апатия към живота. Невероятна и трогателна история!

Тази книга е бях прочела преди повече от 8 години, и от тогава завинаги ми е останала в съзнанието, след това е дадох на една приятелка да я прочете и така и не си я получих обратно. Сега сам на 23 живея в чужбина и от доста време се опитвам да открия копие на тази книга, което да си закупя, може би някой от вас знае каде и как да е намеря. Това е книга която те кара да си съпричастен с всичко което се случва около теб, да уважаваш всичко, което имаш и да си благодарен за нещата които ти се предоставят от живота. Препоръчвам на всички да е прочетат, не само за да осъзнаят колко много притежават, но и да обикнат всяка част от себе си и от живота си. Воля- една от първите ми прочетени книги, и последната, която ще забравя.

Странна е и за съжаление прекалено пропита от идеология. И аз се сещам че доста ме развълнива преди време. Но прекаленото задълбаване в ДКМС (за тези които не знаят Димитровски комунистически младежки съюз) и комунистическата пропаганда просто я изключват от книгите, които някой би прочел сега…

Някак си по едно време бяха модерни книгите тип „Как се каляваше стоманата“ и „Повест за истинския човек“ и тази е от техния тип.

Прочетох книгата преди няколко години.До сега си остава най-въздействащото произведение до което съм се докоснала… Не съм съгласна с това,че нашето поколение няма да я разберат (аз съм на 18).Да, може би една част няма да и обърнат внимание,но мисля ,че ако се изучава в училище ще докосне много хора.Жалко, че е рядка и неизвестна.

Здравейте „форумци“. Дълго време търся повестта „Воля“ на писателя Митко Горчивкин. Помогнете ми! Искам просто да я препоръчам на внуците ми. А, аз я прочетох едва 8 годишен. Една мамина братовчедка,(учителка по това време по български език) ми я препоръча през далечната 1962г.От тогава я търся, и все не мога да я намеря. Ако някой може да ми помогне ще съм му благодарен, и ще му се отплатя. GSM — 0888923989

четох тази книга като дете .много е добра.

Здравейте,

Книгата намерих днес в детски отдел на градската ни библиотека./повест от 254 стр./Зарадвах се,защото ме върна в детството,когато я разглеждахме в училище, преди много години.Вече съм зряла жена и ми е интересно как ще я усетя сега,дали ще ме развълнува така силно, както някога…Покъртителна история на едно необикновено момче,това си спомням…Препоръчвам я на всички,които се чувстват малодушни,безволеви,отчаяни,безцелни….Дава сили и кураж.

Не знам как съм пропуснала да прочета тази книга в детството си. Но за мой срам — за пръв път чух за нея преди няколко днив в предаването Стани богат. Заинтригува ме и много се зарадвах, че някой добър човек я е качил тук. Не са много запазените и качени книги на соц тематика. Затова оценявам тази с шестица.

Когато всички хора страдат,(както беше през соца),тогава малцина се стремят към мъст,защото общата беда се понася по-леко от личното оскърбление. Това обяснява носталгията на някои хора по соца.