Читателски коментари (за „Единайсет минути “ от Паулу Коелю)

  • 1. Надежда (27 август 2006 в 21:53)

    Книгата е страхотна и си заслужава всеки ред. Поредната прекасна книга на автора. Кара ни да мечтаем... великолепна е и я препоръчвам на всеки.

    • 21. жасмина (19 октомври 2013 в 22:11)

      Най-добрата му книга…….любима!

  • 2. Сияна (23 септември 2007 в 16:45)

    Книгата е страхотна (прочетох я за една нощ). Сюжетът е изтъркан, започва банално, но явно в това е голямото майсторство на автора — да прави от най-обикновена история на една проститутка едно много вълнуващо четиво, което безспорно докосна душата ми. От книгата лъха много еротика и сексуалност, обаче всичко е много стилно и изобщо не създава илюзията, че четеш нещо евтино.

    Много препоръчвам и още една негова книга — Захир.

    • 3. mitko69 (21 октомври 2007 в 02:11), оценка: 5 от 6

      най-добрата книга за секса, която съм чел. Има много истини в нея.

  • 4. Стаска (24 юни 2008 в 03:01)

    а пък аз не вярвам в любовта

  • 5. Милена (14 септември 2008 в 22:54)

    Книга за не особено истинския живот, тъй като много неща от него са спестени, в полза на акцента върху човешките съкровенни желания,без да имат нещо общо с Фройд — присъства любовта, като духовен стремеж. Сексът обединява душата и тялото. В днешно време духът рядко се цени. Книга, в която възтържествува любовта — защо се учудваме — та той е бразилец!!! Може би такава е била и любовната история между Мария Магдалина и Исус (извинявам се за богохулството). Пожелавам на всекиго такава любов и секс, включително и на себе си. Най-хубавото е, че книгата е кратка и стегната, без авторът да се впуска в безкрайни описания и сложни сентенции, изпълнени с научни термини и определения. Книга за секса, в която има много верни неща. Дано повече мъже да я прочетат. Заслужава си, ако не друго, то поне ви кара да се замислите за много неща от собсвеня си живот.Аз вярвам в любовта.

  • 6. таня (1 май 2009 в 00:46)

    най-страхотната книга. обожавам я!!!

    • 7. gost (3 май 2009 в 16:22)

      Променили начинът ти на живот? За книгите на автора се говори, че имат свойството да променят възгледите на хората. Това случи ли се с теб и как? Чела ли си „Странник в странна страна“ на Р. Хайнлайн? Тематиката е сродна и също прекрасна книга.

  • 8. Искра (15 май 2010 в 15:20)

    Пълна скука и загуба на време. Дори не ме предизвиква да коментирам бездушието на историята. Ужасно блудкаво и елементарно.

    • 17. Глория (3 април 2013 в 17:13), оценка: 3 от 6

      ДА, ДА, ДА! Не очаквах да има отрицателни коментари, мислех че само на мен не ми харесва тази книга. На повечето ми познати това е любимата книга и затова я прочетох до край. Банална книга с изключително клиширан край. Книгата, която сега почнах да чета — „Чичо Томовата колиба“, ме впечатли повече за първите си три глави, отколкото цялата 11 минути.

  • 9. елица теодосиева (12 ноември 2010 в 18:28)

    книгата си заслужава , наистина е много добра , историята е на тема табу , което я прави още по интересна , а що се отнася да Паулу Куелю той е истински маистор на перото …

  • 10. sexy_love_baby (18 януари 2011 в 23:42), оценка: 5 от 6

    Не можах да пусна книгата,когато я прочетох (за 1 нощ) не исках да повярвам,че няма продължение,че единственото което ми остава е да я препрочета! Уникална книга,всичко е описано толкова старателно и ужасно разбираемо… с една дума неповторима!

  • 11. Janne (12 юни 2011 в 00:00), оценка: 5 от 6

    Най-удивителното,е че такава книга за женската природа е написана от мъж…..

  • 12. Слънчогледка (28 юни 2011 в 21:30), оценка: 5 от 6

    Не съм очаквала, че по толкова колоритен и задълбочен начин може да бъде представен живота на една проститутка. Но историята за нея е само повърхността — книгата има много по-дълбок смисъл. Поне аз така я разбрах. Препоръчвам я на всеки, който иска малко да се замисли за ценностите….. и на всички останали.:)))

  • 13. stellas (6 ноември 2012 в 23:56), оценка: 5 от 6

    Много хубава и различна книга.. Аз също се размечтах :)

  • 14. bobi8425 (6 февруари 2013 в 20:09), оценка: 5 от 6

    Книгата е много добра тя е първата книга която прочетох на този автор и тя ме накара да пожелая да прочета всичките. Вече прочетох Алхимикът и Захир и ще продължавам да чета. Захир е уникална книга и я препоръчвам на всички

  • 15. Елена (25 февруари 2013 в 15:31)

    Много ми хареса

  • 16. алабалистика (29 март 2013 в 16:26)

    „…въздействието, което моите книги са оказали върху живота му, завършвайки с думите: «Те ме карат да мечтая.»

    Чувал съм това изречение безброй пъти и винаги ме е радвало.“

    ……………….

    Ах, недей … „безброй“ пъти го бил чувал — абсолютен смешник

    Азбучни истини, премлени от мозъка на глупав и самовлюбен човечец и поднесени в бездарен и клиширан стил, че то още в предговора е ясно с какво ще се сблъскаме — едно изречение е достатъчно

  • 18. Краси (3 юли 2013 в 12:58)

    Не ми хареса.

  • 19. kalina7 (3 юли 2013 в 17:17), оценка: 5 от 6

    Като цяло книгата ми хареса, но краят беше нещо съвсем различно от това, което очаквах.

  • 20. dreamwalker3 (8 юли 2013 в 17:47), оценка: 6 от 6

    Обикновено такива срещи стават, когато сме на ръба, когато искаме да умрем и да се възродим духовно. Срещите ни очакват — в повечето случаи обаче ние ги избягваме. Но ако сме много отчаяни, ако нямаме нищо повече за губене или пък сме въодушевени от живота, тогава неизвестното се проявява и нашият свят поема по друг път.

    Всички умеят да обичат, тъй като са се родили с тази дарба. Някои умеят да се възползват по рождение от нея, но на повечето им се налага да се научат отново, да си спомнят как се обича и всички — без изключение — трябва да изгорят на кладата на отминалите си чувства, да изживеят отново някои радости и болки, падения и възходи, докато съзрат водещата нишка, криеща се зад всяка нова среща; да, съществува една нишка.

  • 22. bam (31 октомври 2013 в 09:36), оценка: 3 от 6

    Не ми хареса. Краят беше нещо съвсем различно от това, което очаквах.

  • 23. todorova14 (8 юни 2014 в 01:20), оценка: 6 от 6

    Книгата ми хареса, заслужава се да се прочете!

  • 24. БААИК (16 юли 2014 в 10:52), оценка: 6 от 6

    Според мен е най-добрата книга на Коелю. Започвала съм да чета т.нар. му „гениални“ произведения, но не съм стигала до никъде, тъй като са ми доскучавали…. Друго си е стила на Габриел Гарсия Маркес например!!!! Ненадминат!

  • 25. live your life (22 септември 2014 в 18:39), оценка: 6 от 6

    Една от най-прекрасните книги, които съм чела. Стойностна, дълбок смисъл, ясни и точни житейски възгледи, невероятна е. За ценителите на автора препоръчвам „Алеф“, смея да твърдя, че е една от любимите ми книги, а „Единайсет минути“ се превърна в любима също.

    Всички, които обиждат книгата не са пораснали достатъчно на духовно ниво :)

  • 26. megz (23 септември 2014 в 13:38)

    Единствената книга на този автор, която съм прочела. Нищо особено.

    • 27. Кал (23 септември 2014 в 14:55), оценка: 3 от 6

      Специално тази се различава много от останалите му (гложди ме подозрение, че е писана в съавторство с жената, послужила за прототип на главната героиня). Със сигурност не дава представа за обичайните теми на Коелю.

  • 28. Ваня (15 декември 2015 в 11:31)

    Прочетох книгата на един дъх.Да,започва не особено вълнуващо,но достатъчно ,за да продължа и да стигна до финала.Невероятно изживяване!

    Който не е преживял духовното сливане няма как да разбере книгата.Благодаря на автора!

    Ако някой каже ,че разбира и познава живота то е в дълбоко заблуждение.Няма по голяма сила от любовта!

    А притчата за птичката,която жената е затворила в клетка и така предизвикала смъртта и е вълшебна.

    Птичката е любовта!

  • 29. vania_l (15 декември 2015 в 11:35), оценка: 6 от 6

    Прочетох книгата на един дъх.Да,започва не особено вълнуващо,но достатъчно ,за да продължа и да стигна до финала.Невероятно изживяване!

    Който не е преживял духовното сливане няма как да разбере книгата.Благодаря на автора!

    Ако някой каже ,че разбира и познава живота то е в дълбоко заблуждение.Няма по голяма сила от любовта!

    А притчата за птичката,която жената е затворила в клетка и така предизвикала смъртта и е вълшебна.

    Птичката е любовта!

  • 30. danilka (3 август 2016 в 18:28), оценка: 3 от 6

    Пълна порнография. Исках да пропусна гнусните места, но се оказа, че то друго няма. Затова направо прочетох края — банален, та чак обиден.

  • 31. Wallküre (20 септември 2016 в 13:11)

    Прочетох книгата след настойчива препоръка от приятелка. Била „най-добрият роман за секса“. Е, не мисля. Посланията на Паулу в тази връзка са точно две: 1. Оргазмът на жената в огромен брой от случаите не става по „традиционния начин“, а чрез точно определена част от тялото ѝ; 2. Сексът без любов не може да се сравнява със секса с любов. Тези „истини“ ги узнах още в ученическа възраст от един популярен тогава младежки вестник:) Предполагам, че ако бях на 13–14 години, „Единадесет минути“ щеше да ми се стори върховна. Сега, не бих казала. Към сюжета не подходих с големи очаквания, затова не се разочаровах. В обобщение: всеизвестни неща, монтирани в съвсем банален сюжет, стилът нищо особено.

  • 32. kalanova (15 ноември 2016 в 16:43), оценка: 3 от 6

    Въпреки дълбоката философия съдържаща се в книгата — не мога да кажа, че ми хареса. Беше ми скучна и отегчителна. Не искам да развивам теория относно книгата, за да не издам на останалите читатели съдържанието.

  • 33. juliami (16 януари 2017 в 18:09), оценка: 4 от 6

    Интересна книга с хубави цитати. Развлекателна и лесно се чете.

  • 34. akro (24 март 2021 в 00:55)

    Опит да предаде възвишеност и духовна дълбочина на нещо банално, първично и в основата си животинско. Този опит залъгва неособенно дълбоките читатели, с претенции за интелектуалност, другите просто ги дразни. В този случай порнографията е много по честна.

  • 35. [email protected] (28 март 2021 в 22:49)

    Напълно съм съгласна с акро,По-добре откровено еротична книга.Излишно придава ореол на проститутките.Книгата е загуба на време.

Само регистрирани потребители могат да дават коментари.