Трябва ми релакс от маратона „184“ :-) Харуки Мураками е автор — маратонец — един и същ ритъм ,темп …страдам ,че свърших трилогията и трябва да се разделя,засега :-) С ценно инфо: за ъндърграунда на прословутата японска сдържаност -слоеве от общочовешки ценности !
Много интересна любовна история преплетена с мистика. Оставя те зашеметен!
Не ми допадна, не можа да ме грабне. Стила е интересен, но на моменти действието е мудно, а и в цялата първа книга не се случи нищо съществено. Очаквах повече.
Стелче!
Романите на Харуки Мураками не са за теб. Противопоказни са ти.
Те не „грабват“.
Не се четат „на един дъх“
Не са „сладки книжки“
Романите на Харуки са друга бира. И в никакъв случай не са розотийки.
Защо не ни просветлиш ти какви са книгите на Мураками. Защото и аз ги намирам за евтини фантасмагории с банален пост-модерен отенък. Японското алтерего на Пол Остър.
Със сигурност е въпрос на вкус…Мен лично Мураками ме радва. Интересен, многопластов…увлича в лекотата на разказа и размива границата между реалност и сетивност…след *Страна на чудесата за непукисти и краят на света* и *Кафка на плажа* съм на *Хроника на птицата с пружина*…и трите бих ги препоръчал. *Кафка на плажа* с говорещите котки, доброто и лошото, паралелния свят и портала ми напомни *Майстора и Маргарита*…Радвам се, че открих този автор!
Много ми е приятен този автор!
Е, дойде денят без колебание да се поклоня пред Харуки Мураками.
Домо аригато, Мураками сан, どうもありがとう!
През годините съм чел много от книгите му — все на английски, така ми тръгна — и винаги съм имал едно колебание: харесва ми как пише, но често ми се струваше, че няма какво да ми каже. Въпреки това, веднъж срещнал Мураками, дори и да съм изоставял някои от романите недочетени, всеки няколко години изпитвах нужда да почета още малко Мураками (с или без Cutty Sark). Както с Чет Бейкър — не е любов от пръв поглед, а бавно ти става любим — расте в теб и с теб, и накрая осъзнаваш, че Чет е титан, от най-най-големите. Така и с Мураками: имам възражения, но нямам съмнения.
Препрочетох „Норвежка гора“ — любима негова книга — и реших да продължа с „1Q84“. Отзивите за нея са противоречиви, обемът — голям. Дадох си 7–8 години, докато почувствам че е дошъл моментът да я разтворя.
Началото е възхитително. Почти нищо не се случва в първата глава, но тъй прекрасно е написана.
След това нещата се завъртат… Харесва ми темпото; харесва ми монтажа. Гузно признавам — харесва ми преднамерения пост-модернизъм. Нужен ли е? Не знам.
Но всички сме деца на времето си и реагираме на съответните стимули. Може и да е евтино, но създава чувство за автентичност и споделеност. Зелазни също го прави. Тогава, през 90-те, когато четях „Амбър“ за пръв път това така ме беше впечатлило! Сега съм подозрителен, но въпреки това, поне за моето тегло, дозата е адекватна.
Винаги съм си мислил, че Мураками има нужда от по-безскрупулен и агресивен редактор, който да изхвърли в кошчето 1/3 от материала, за да стане романът по-стегнат и по-фокусиран. Но ето: в „1Q84“, с редактор или без, зрелият Мураками се е справил брилянтно с всичко. Стъпката е прекрасна.
А историята?
Ако си мислите че е пост-модерната версия на „1984“ на Оруел, сте дълбоко заблудени. Не е. Това тук е пост-модерната версия на „Тигърът на Трейси“ от Сароян.
Дали авторът знае за това или не е без всякакво значение. Great minds think alike, казват англичаните, и аз приемам цялото нещо за едно ефемерно метафизично съвпадение.
Приятно четене!
Всяка прочетена страница от роман на Мураками е интелектуално пиршество, предизвикателство за изкушените и бариера за недораслите. Творчеството му е един от немногото примери, че Литературата (с главно Л) е все така жива…
Чудя се само, НТ, дали и с този си коментар (наистина коментар, а не емоционална полюция) за пореден път ще засегнеш ценностната система на нечия мономерна душица?… И писанието ти да бъде анихилирано — отчаян опит да бъде транслирано в небитието…
Твърде много стърчиш, НТ. Никак не се вписваш в стандарта на златната посредственост.
Благодаря ти, Врял и кипял…, искрено благодаря!
НТ, такива коментари, като вашите с „Врял и кипял“ водят до две основни неща, по степен на важност:
1. Прочитане на останалите коментари, дадени за различни произвдения, запознаването с тях и интересен анализ, който подтиква към прочит на творбата или обогатява с нова или споделена перспектива за вече прочетените. Подготвяне за четивото от опитен читател, почти винаги полезно, няма опасност от промяна на перцепцията, собственото възприятие винаги надделява.
2. Създаването на усещане за елитарност, споделеност на идеи, носител на идеи, открояване сред масата от безлични коментари. Заздравяване на разбирането, че коментарите имат значение!
Резултата: 1) наслаждаваш се и/или си съгласен; 2) разбираш, че има нещо нередно в отношението или избора на литература. Смяташ последното за важно, „отваряш“ се, променяш го, израстваш. Не го смяташ за важно, продължаваш си по стария начин, но знаеш, че там има и нещо друго.
Бихте се изненадали, колко много хора избират книги за четене по този начин, споделено и лично мнение.
Поздрави!
Благодаря, Skirmish!
Навъртам се тук откак „Моята библиотека“ съществува, от 16 години. В началото нивото на коментарите беше много различно, но постепенно демокрацията победи.
Погледнах какво съм писал през годините и виждам че са почти 200 коментара. От всичките, може би най-много си харесвам ето този тук:
https://chitanka.info/text/36071/comments
Както, разбира се, и преводите на Селинджър, които направихме със СДИ.
Всичко най-хубаво!
Това като че ли аз съм го писал — „харесва ми как пише, но често ми се струва, че няма какво да ми каже“. У мен оставя абсолютно същото впечатление. Много добре овладяна техника и стил на писане. И толкова, за съжаление. Четейки го, неволно се сещам за заклинанието, което Гед налага на капитана на пиратския кораб в „Магьосникът от Землемория“: „Ще замълчиш до деня, в който откриеш думи, които си струва да бъдат изречени!“. Мисля си, че от Мураками би се получил много добър ghost writer. Иначе ще си остане един постмодернист.
Хубава книга, но понякога 18+ частите са неудобни и ненужни за четене.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.