Читателски коментари

Истинският джентълмен никога няма да каже на една дама: „Тъпа п**ка си беше и такава си остана след 20 години!“. Той ще се изрази по-деликатно: „Времето няма власт над Вашия разум!“ :)

Дращенията в 1 л. ед. ч. на някоя парцалеса, чийто блог четеш, не са пътеписи, уважаема.

Няма как да е вярно, че харесваш пътеписи, ако „До Чикаго и назад“ не ти харесва. Харесваш нещо друго… не се сещам какво. Но не пътеписи.

Може би путеписи.

„…В погребенията имаше някаква безвъзвратност. Не прекратяваха мъката, но правеха по-лесно признаването на загубата…“

„Човекът във високия замък“ е култова класика в алтернативната история, а самият Филип К. Дик един от най-забележителните автори на научна фантастика.

Книгата е вдъхновяваща с детайлите, повествованието, атмосферата и смелата инвенция.

Намирам мнението на IOVETO за повърхностно, незащитено с нищо, като единственото, което показва е ’безмислието’ на самия читател; неговата пълна невъзможност да ’прочете’ книгата на Дик.

Демократичната възможност, която дава интернет за ’споделяне’ на ’мнения’ води до създаването на фалшива представа у кухите тинейджъри, че техните мнения имат някаква стойност; че всички мнения имат значение; че ’за всеки влак си има пътници’ и някой се интересува от това на кой влак са се качили те, след като са прочели първата си книга.

Има и по-добри от тази книга, но интригата и трудният избор отново те карат да бързаш към развръзката.

За първи път прочетох романа когато бях на 18. Сега съм на 50. Чета го и изпитвам същото вълнение, точно както тогава. Разликата е, че сега вече го разбрах. Тогава само го почувствах.

За да е удоволствието пълно, изгледах след дълго избиране и екранизацията. Разбира се, избрах тази от 2006 т. с Рут Уилсън и Тоби Стивънс. Те най-пълно отговарят на моите представи за героите, а аз старомодно исках да гледам хубави и сходни помежду си хора. В другите екранизации нещо все дразни — или Джейн е една мъничка лелка, или Рочестър е твърде стар и екранизацията малко избива на педофилия. В някои е направо грозен, докато в романа той е атрактивен, мъжествен и атлетичен, без да има класическата красота, да е висок, рус, с римски профил и т.н..

По-горе читателката задава въпроса, който вълнува всяка жена прочела романа — трябваше ли Джейн да напусне по този начин любимия мъж — този, който бе сложил целия си живот в краката й.

И си отговарям — да, трябваше. Ето защо :

Докато я ухажваше и покоряваше, той постепенно сам падна в капана на чувствата, очарован от чистото, умно и предано момиче. Тя го следваше с възторжен поглед и обожание, при това съвсем искрено, защото не се беше научила да имитира възхищение. Та кой мъж може до устои на възхищението в едни прекрасни очи. Постепенно той отваряше вратите на своя живот и я допускаше в него, а в последната сцена преди раздялата й разкри цялата си душа, със всички слабости и грешки. Тук стават ясни неговата егоцентричност, материализъм, навика да има всичко което пожелае и то веднага. Това негово байроновско его беше потъпкано, но само временно, а иначе си оставаше мъж, напълно доминиращ над жената и налатащ своя модел на любовни отношения. За да избегне сигурната съдба на серията негови любовници, Джейн трябваше да бъде различна от всички тях, или като жадуваната от години истинска мисиз Рочестър или щом това е невъзможно — жената дисциплинирала себелюбието, цинизма и материализма на своя любим. В последният им разговор, тя разбра, че ще е следващата Селин. Тук авторката вмъква и мисълта за жестокото отношение към съпругата, заключена като животно на тавана. Ако е искал да се грижи за нея, трябваше да й ео сигурил поне нормални уславия на живот, а всъщност той й е отмъщавал жестоко и неумолимо за страданията, които му е причинила.

Но да се върнем на бягството на Джейн. Нейното бягство с риск за живота, й даде огромно преимущество,при това толкова голямо, че вече не й беше нужно да се омъжва за него, за да го има до себе си покорен и смирен.Но нейното бягство продължи твърде дълго и наказанието го смаза с огромно чувство за вина, мислейки че е причинил смъртта й. И затова и тя също така има вина за неговото крушение — остави го твъде дълго сам и в пълна неизвестност за съдбата й.

Романа описва една разтърсваща среща, която може да се случи всеки момент, на всяко място. Двама души, за които всяка дума и всяко мълчание имат необикновено значение, Рочестър като опитен мъж сам схваща необикновеното и прекрасно привличане и знае това, което тя още не знае, а то е че връзката между тях е толкова силна, че те не могат да живеят разделени и почти умират всеки в своето нещастие.

И разбира се, всяка добра жена заслужава поне веднъж в живота си да бъде обичана от един мистър Рочестър.

.

Надявам се да съм била полезна на читателите и почитателите на тази прекрасна книга.

Ваша Н.

D. S, моля не се сърдете, но думичката е „впечатляващ“. Впечатлителна сте Вие като читател или просто като човек. Благодаря за отзивите и труда на екипа

Уилям Уортън…има няколко знакови, многопластови романи, които изцяло компенсират пустословията му. Лично мнение. Невероятна книга! Когато правите сравнения, не пропускайте „Гордост“:)

Книгата е хубава, но малко ми фалшивееше тая любов (+секс )към 70годишна,леко инфантилна сляпа баба.Не ме намразвайте,това е моето мнение.

Най-добрата книга,която съм чела от години.Препоръчвам я горещо!Написана е изключително интелигентно и оригинално.

Книгата е страхотна! :)

Хубаво пише авторката. Приятна книга. Естествено има какво да се желае, но е добра книжката.

Книгата е супер. Прочетох я за 7 часа без да спирам. Ако имате късмет като мен и знаете руски- има много руски сайтове като този.

Това е книгата, която ме запозна с авторката! Страхотна е!

Красота, красота! Книга за душата!

Просто четете:))

Интригата си заслужава, но е тегаво….типична книга на авторката според мен. Но няма да ви държи будни цяла нощ:)

Книгата е невероятна!

Слаба…..изключително посредствена….в сравнение с другите книги на авторката тази въобще не ми хареса….

Най-добрия роман, който съм чел. Невероятно е, че автора е от Финландия.