След доста години и нееднократно препрочитане, започвам да си мисля, че „Живот на заем“ ми допада дори повече от всепризнатия шедьовър на Ремарк „Триумфалната арка“. Смятам я за вариация на „Арката“, но някак по-синтезирана, по-стилизирана и по-изчистена.
Книгите на Ремарк се запомнят за цял живот,поне за мен е така.
Чудесен роман, какъвто само Ремарк може да напише. Преди години попаднах на информация, че книгата е филмирана със заглавие"Боби Диърфорд", но и до сега не съм срещнала филм с такова заглавие.Които е прочел ЖИВОТ НА ЗАЕМ
е получил много ценни уроци за живота.
Има такъв филм в youtube „Bobby Deerfield“ с Ал Пачино,не съм сигурна дали е по книгата.
Книгата наистина е страхотна. Аз също смятам, че е ценен урок……. за това как да живеем!
@звезда: http://www.imdb.com/title/tt0075774/ , има го в замунда. Но не следва много отблизо книгата.
Обожавам тази книга!
Тя е за истинските неща от живота, за жаждата за живот, за важните неща от живота…тя е урок за това КАК трябва да живеем…
Страшна е книгата!
Сам по себе си е показателен факта, че за пръв път у мен се появи желание да си запазвам цитати от художествена литература. Има удивителни попадения — мисли за живота, смъртта, жените…
Прекрасна е!Защо,само когато смъртта излезе на сцената и стане главно действащо лице,успяваме да видим живота си,а не само да го наблюдаваме?!
Страхотна книга.
Една от най-невероятните книги на Ремарк. Но за мен „Трима другари“ е върхът.
От всички книги на Ремарк, които съм чела досега, тази и „Време да се живее, време да се мре“ (извинявам се, ако съм объркала заглавието, но чувството, което оставя дадено произведение е по-важно) ми оставиха най-силно впечатление. Всъщност и „Нощ в Лисабон“ много ми харесва. Изобщо, сама не мога да опиша как се чувствам след всяка негова книга. И само ще добавя, че човек трябва да е поне малко зрял, за да достигнат тези произведения до него, и че всяка негова книга те кара да преосмислиш живота си и да си зададеш въпроса „Така ли искам да живея..?“ Първата книга на Ремарк, която прочетох, бешие „Триумфалната арка“, и макар да беше само преди три години, явно не бях дорасла за нея. Сега бих я прочела пак с голямо удоволствие.
Първата книга на Ремарк, която прочетох.
Предполагам, че съм бил на около 22–23 години.
Ами какво да ви кажа…
Въздейства върху психиката ми, като удар с парен чук.
За мен, това е най-добрият роман на Автора, без да подценявам и останалите му произведения.
Знаеш ли, atman, не беше ми хрумвало това сравнение за парния чук… Страхотно точно описва моята първа среща с Ремарк!
Трябва да съм бил на към 16, лятна ваканция и тъкмо бях приключил с всичко от Карл Май и Дюма, до което бях можал да се докопам — буден младеж, който си мисли че има литературен вкус. А и обичах да чета.
Попитах баща ми коя е любимата му книга и да ми препоръча нещо като за след Граф Монте Кристо.
Той ми каза: „Стига вече си чел глупости. Прочети Триумфалната арка.“ И ми я даде в ръка.
Какво съм разбрал и какво — не, не знам. Знам само че ме размаза. Като парен чук.
И колкото пъти съм се връщал към този автор през 25-е години от тогава, все е като за пръв път. Много малко такива автори има.
Книгата е много хубава, спор да няма, но не биях я препоръчала като 1-ва книга от Ремарк. Така като гледам моето мнение май доста се различава от болшинството коментирали, защото Триумфалната арка я поставям някъде на опашката, а класацията бих я почнала с ’Черния обелиск’ и после ’Тримата другари’.
За мен „Черният обелиск“ също е на първо място.
Обелискът не спечели с хумора, с непринудената атмосфера на книгата, с израстването на главния герой.
„Живот на заем“ има някакво чувство на обреченост от първата страница.
Все пак книгите са много различни една от друга и много зависи в какъв етап от живота си го четеш.
Уникална книга. Чрез нея преразгледах вижданията си за живота. Нямам думи как може да въздейства на човек.
Книгата въздейства на всички сетива, нежна, тъжна, истинска история. Неповторим, блестящ Ремарк!
Прекрасна книга.Заслужавa си всяка една минута.
Защо са променили оригиналното заглавие?! ,,Небето няма избраници" е толкова по-хубаво!
Ерих Мария Ремарк е един от любимите ми писатели. А „Живот назаем“ е един от любимите ми романи!
Изключителна история, разтърсваща и оставяща трайни следи. Ремарк е гениален! Още не мога да се съвзема след прочитането ѝ, продължавам да я преживявам и осмислям.
Всичко на Ремарк е шедьовър, но „Трима другари“ е най невероятната книга която съм чел.
И аз така мисля. Чела съм я преди около 25 години. Не се забравя.
Очаквах повече от тази книги, особено след многото позитивни коментари. Ремарк ми е доста любим автор.
Тримата Другари е моят фаворит. Няма как да опиша колко ми харесва, нито колко истински живот струи от тази книга. Нощ в Лисабон, Триумфлната Арка, Искрица живот също ми харесаха много.
Затова бях сигурна, че в Живот на Заем, ще намеря същия Ремарк. Някак си, не е същият. Някак изморен, обременен и излишно разтеглив е тук. Лилиан, която е на толкова крехка възраст и от живота не е видяла почти нищо, изведнъж разсъждава като достолепен мислител. Не искам да засягам никого с мнението си. На моменти книгата ми се стори ужасно и скучно разтегната. Човек се изгубваше в безкрайните терзания на главната героиня. Стори ми се мудна книга и въобще не мога да я сравня с останалите от автора, които съм чела.
Страхотна е книгата- за истинските неща в живота.
Преди нея прочетох Триумфалната арка и тя е моя фаворит.
Различни са книгите.В Живот на заем,както някой бе споделил тук наистина сякаш се усеща обреченост от първите страници.
Истинско удоволствие е да четеш Ремарк.
Чела съм я преди 20години и въпреки това много често в трудни моменти се сещам за нея. Като учебник, като правило, когато се лутам и удрям като муха в стената и не знам как да преодолея обречеността, историята изниква в главата ми и се чувствам по-спокойна и по-силна. Когато казват, че няма правило как да живееш все се сещам за Живот назаем…Нощ в Лисабон също ми е много любима. Ами това е Ремарк!
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.