Читателски коментари

Досадно дълга и натоварваща книга.

Прилична, над средното за жанра ниво. Малко ме подразни нереалистичното поведение на героя /най-невероятния таен агент на света/. След като едва е спасил любимата от злодея и бандата му главорези, той я води на обиколка по магазините в градче, където ги издирват под дърво и камък. Да се чуди човек как изобщо е оживял до момента…

Вече съм чела такива книги и не ме впечатли кой знае колко много, но пак беше интересна.

Не се различава особено от която и да е друга книга на авторката. Тя — 20–25 годишна, красива, обикновено девствена, без никакво самочувствие. Той — 40–45 годишен, мълчалив, с опашка от манекенки пред вратата. Той се отнася към нея като към идиот, или домашен любимец, или пък въобще не я забелязва. Тя страда и го обича, понякога с години, и категорично отказва да погледне друг. В предпоследната глава той разбира, че не може да живее без нея, и за по-малко от седмица я убеждава да се омъжи за него. И заживяват щастливо…

Това е втората /и последна/ книга от Сюзан Кайл, която чета. Не разбирам как е възможно жена, мъж или дори извънземно с интелект над този на зеленчук да търпи отношението, което търпи героинята. Не мога да си представя мъж, който обича съпругата си, или поне я уважава като личност, да я принуждава да обикаля на пръсти около него. Според авторката очевидно мястото на жената е в кухнята, бременна и боса, и колкото по-бързо го разбере, толкова по-добре. Не вижда нищо нежно и трогателно в това всяка постъпка или мисъл на героинята, която се разминава дори на косъм с идеите на съпруга й, да води до крясъци, обвинения и най-общо казано поведение на разглезено дете. Романтиката в това да живееш с човек с толкова крехка гордост, че да не може да понесе мисълта жена му да има професия /и да получава пари за работата си/ ми убягва.

Вечни въпроси и болезнено близки до истината отговори .Вълнуващо… като с героите на Стайнбек ,Селинджър ,Макс Фриш ,Хесе … „Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет «,»Поправките“ /по-малко/

„…В главата ми отново се върти проклетият въпрос за любовта. Дали това означава само да се чувстваш добре с някого и да ти е приятна компанията му? Или е по-скоро чувство за отговорност и загриженост? Доколко любовта означава да притежаваш и да се чувстваш нечия собственост? Никога няма да узная…“

Много хубава

Историята не беше лоша, замисълът на книгата е добър, но тук авторката е наблегнала най- вече върху чивтосването както е при животните, на самият акт и нуждата която го предизвиква. Друг е въпроса, че самото описание на „течащите сокове“ и на мен ми дойде малко в повече! И ако все пак харесвате истории за „Породите“ бих ви препоръчала книгите на Лорън Донър много ми харесаха, има история и еротичните моменти не са така фрапиращи! Оценка 5 от 6

Нямам думи, изгубих се в магията на книгата.Отдавна не бях попадала на нещо толкова завладяващо!Горещо препоръчвам книгите от поредицата.Но тази определено ми стана любима. Благодаря !!!

Невероятна книга! Със сигурност ще прочета и Дневникът на капитан Блъд.

Много задълбочени и високопарни коментари. Та това не е някой академичен труд! Това четиво е за забавление и отмора на мозъка. То не може всичко да е еднообразно и съобразено с определени ваши изисквания. Поради разнообразието на читателите е и разнообразието на жанровете и писателите. На мен времето прекарано с това произведвние не ми се стори загубено. Даже напротив! Точно наивитета и опростения сюжет ме отпуснаха и разтовариха съзнанието ми. Сега с пълна пара поемам по пътя на по- сериозните четива, от които ми беше втръснало. Богатството е в разнообразието.

Съгласна съм с първия коментар. За мен двете книги от поредицата са един роман. Като цяло ми хареса, добре разказана история.

Една чудесна приказка.

Напълно съм съгласна с горния коментар. Книгата е страхотна.

Четем предисловието : ’’сърцето му се обърна’’. Как така? Заратустра не е ли забелязал в следващите 300 страници, че сърцето му е обърнато? Още повече, защо е имал наглостта да продължи да живее след като е разкрил, че му е обърнато сърцето? Това са все належащи въпроси, като се замисли човек и аз искам отговори! Но Жана знае.. Жана дава отговорите на всичко. Жана дава отговора най-вече на това защо книгата носи подзаглавие: ’Книга за всеки* и никого’. Защото не на всеки е присъдено, уви, да оцени достойнствата на немския и българския език в един мисловен импулс.

Хубава приказка за деца….Ако имате време в излишък е забавен начин да го запълните.Не се отличава с оригиналност.

Страхотна книга една от най-добрите на авторката,а поредицата е завладяваща .Препоръчвам я !

Джон Стайнбек е един от малкото автори, които не те разочароват в никое от произведенията си! „За мишките и хората“ беше първата негова творба, която прочетох, но ме грабна веднага. Радост за очите ми е да чета всички тези хубави мнения!

„Бъдеще евентуално“ е плод на писане неоригинално. Това ли е нивото на българската фантастика?!

Чета и не мога да повярвам, че толкова много хора подценяват романа! Разбира се, всеки има право на мнение и всеки пречупва историята през призмата на собствените си съждения, но пак ми е трудно да повярвам, че има толкова негативни коментари… Всички се задълбочават в любовната история, но фабулата е далеч по-сложна от някакво си романтично разказче! Авторката — поклон пред дълбочината на таланта й! — разкрива едни напълно реални персонажи, което, лично мен, особено много ме впечатли. Кога в реалността сте се сблъскали с „перфектните“ хора? Намирам за много посредствено мисленето, че хората са само „добри“ или само „лоши“ и че „лошите“ не заслужават и не са способни на обич — напротив, това, че не го показват, по начина, по който повечето хора го правят, изобщо не трябва да означава, че вътре в себе си те не изпитват истинска емоция!

Някъде по-нагоре прочетох, че в книгата имало насилие над деца и животни — ами да — добро утро, реалност! Ще ми кажете ли, че в обществото, в което живеем, дори сега — 21ви век — няма насилие над съпруги, деца и животни? Дядо Ви на село не бие ли кравата, че не ходи в правия път? Карайки каручката, не млати ли кончето с камшика си? Съседите Ви не счупват ли от бой 10-годишния си син, защото обичат повече алкохола от него? Света е и грозен, нали знаете? Малко са книгите, в които героите не са идеализирани и точно такава трябва да е литературата, която се слага на пиедестал.

Моето мнение за този роман е абсолютна шестица!