Читателски коментари

Първо , книгата наистина е прекрасна. До последното изречение поддържаше интереса ми , а това почти никога не се е случвало .Умело разказана история , даже имах чувството че съм изчела две книги , а не една . Но въпреки всичко , това беше най-трудното влюбване в героинята (бая се опъвашемъжкият персонаж ;д) и наистина малко неясни бяха доста неща свързани и с другите герои , но въпреки това не попречи . Един от най- добрите които съм чела!

Тази книга показва, че и богатите също плачат. Типична книга за Даниел Стиил. Историята е приятна, завладяваща, идеализирана.

Хм, корицата е взета от тази книга…

https://dwtr67e3ikfml.cloudfront.net/bookCovers/13e3c521004d715ef584097e291db6f65a4ed65e-thumb

Мнoгo дoбpа kнига

Книгата има втора част, наречена „Дамаският лъв“; би било хубаво да се качи и тя

Ако познавате стила на Пратчет не ви трябват бележки под линия. Разказа е блестящ. Така или иначе, не може да бъде оценен, без поне бегли познания за стражите.

Слаб български автор, който завършва всеки абзац с многоточие, все едно няма и една завършена мисъл.

Мисля, че проблемът с продоволствията е най-малкия проблем на тази книга. Плитка.

Любимата ми книга! Страхотна!

Невероятен роман. Чела съм го много пъти. Един от любимите

Хаджи Иван е моят пра-прадядо1

Само,че преди да започне прокарването на водата, две години е пътувал до Божигроб и обратно,за да получи Божията благословия.

Донесъл подаръци на цяло село . Качил се в планината и останал там две години, като неговият ортак-Пугьов всеки месец е довеждал нови

работници от село и сменял старите, за да не затруднява живота на семействата им.

В Сапарево турци не е имало никога!

Не са имали връзка с мюфтии и т.н.. Всички от селото са работили с огромно желание, без принуда!

Единствено дядо ми е бил бит и измъчван многократно от мацакурци-селяните от Говедарци,че им взема водата!

Хаджи Иван е бил красив,благороден и обичан отсъселяните си в ония трудни времена,когато, с цената на здравето си и

залагайки живота си ,им е подарил най-скъпото нещо за всяко живо същество- ВОдата!

И днес, сапаревци,чийто потомък съм и аз, с обич, с благодарност и поклон , говарят за него…

Гордея се, че съм правнучка на Хаджи Иван!

Д-р Радка Константинова Славчева- правнучка на Хаджи Иван, внучка на една от двете му дъщери-Елисавета.

е[email protected]

Това е първата книга на Джули Джеймс,но това не и пречи да е изпълнена с чувство за хумор и романтика,много ми хареса стилът и на писане.

Тежка книга. Препоръчвам я на тези, според които, турското робство не го е имало.

Колко много болка и страдание заради някакви извратени представи за красота и съвършенство — крака с дължина 7 см! Които винаги са с бинтове и обувчици. И милиони осакатени жени! Раждането на синове издига жената в семейната йерархия. Съпругата на по-големия брат, която е родила синове, има право да „ръководи“ и да подтиска съпругата на по-малкия брат. Младата жена, въпреки че е грамотна /писменост нюшу/ и интелигентна, трябва да се подчинява на озлобената свекърва или етърва. Наложници, които живеят при семейството. Бракове, но уредени не от родителите, а по-лошо — от гадатели, сватовници и нещо като астрология. Разликата с българското патриархално семейство е, че жените не могат да работят на полето и някой трябва да ги пренася дори на 500 м.

Литературно разказът не блести. Важен е с това което казва. Авторът е спестил много детайли, които биха направили творбата значително по-разтърсваща…

При цялата й схематичност, обаче, е една напълно възможна проекция на бъдещето.

Западната цивилизация е попаднала в собствения си капан от политическа коректност и толерантност, и е напълно вероятно да няма способността и силите да се защити срещу варварите.

Увлекателно написана, без излишни ефекти и пропаганда, като в книгите на Том Кланси примерно . Много прилича на ранните работи на добрия стар Робърт Лъдлъм.

Хубава книга. Почвам следващата с нетърпение.

Обожавам тази книга!

Някога и аз харесвах много тази книга. Тя имаше и продължение — за времето след войната. Помня, че го четох на руски, но не си спомням дали носеше същото заглавие.

Мадам Беар някъде в по-късните времена написа, че вече няма да чете такива лимонади. Съгласна съм с нея, че не всичко се чете, но някои книжки просто създавават настроение. Личво не обичам немски пишещите писателки, но М. Кордоние е изключение.

Гений!!!