Разбивач на сърца от Джули Гарууд
Има още преведни от поредицата общ 12 са много интересни.
Пирати на любовта от Карън Робърдс
Книгата е много хубава. Единствено не ми хареса това, че в последната страница изведнъж всички си простиха и прегърнаха. След развитието на цялата история, това е повече от фантазия, но…
На два пъти започвах тази книга и я оставях,че от толкова описания направо….,но на третия път реших да я прочета с надеждата да стане по интересна и да се стигне до същественото.Еее стана!И наистина останалите книги от поредицата ги изчетох на един дъх.И все пак има какво още да се желае….
Забравената градина от Кейт Мортън
Страхотна книга с неочакван край!
Целуни ме, Кейт! от Хелън Р. Майерс
Книгата ми хареса много и ми се иска да можеше да прочета и продължението за сестрата доколкото разбрах на английски книгата се казва After You издадена е 1990 г., дано някой има времето, умението и желанието да я преведе.
Наградата от Джули Гарууд
На мен също много ми хареса!
Щурмът на вулкана от Александър Белов
Е, тука някой определено се е олял и не е чел какво е написано в предните книги от серията (по-конкретно в „Метал и воля“)!
То за това си има и редактори…
Това ме подсеща за думите на един приятел:
" Как може да правят най — добрите танкове и най-скапаните автомобили едновременно…?!?"
Иначе идеята не е никак лоша.
Приятно четене.
Време да се живее и време да се мре от Ерих Мария Ремарк
Понякога играе роля това, коя точно ще е първата книга, която ще прочетеш от конкретен автор. В моя случай това беше На западния фронт, а след него директно Обратния път. Благодарение на това Време да се живее остава в тази сянка и ако продължа да чета останалите му книги сигурно ще остана разочарован. Далеч не от самия автор, говоря за субективността.
Защо?
Ремарк е изключително добър описвател на военни картини, военния живот. той може с лекота да внуши на четящия какво е това войната, но от малко по-отдалечен ъгъл на възприятие. С това се справя много добре. Но „мирните“ му картини, просто не са „наситени“ както военните. Във „Време да се живее и време да се мре“ има значително по-малко война. Самият войник, Гребер, не е вкопчан във войната, така както например Паул в „На западния фронт“ — той не заляга при всеки по-силен удар или взрив в канавката. Той се отдава на по-скоро мирния живот и типичните за това размишления. Той не е войник „като“ Паул. Всичко това е и от контекста в разликите на Първата и Втората Световна война.
Все пак книгата трябва да се изчете цялата, за да се усети края й така, както не би могло при чисто военен роман.
И като закачка — Вижте, И Елизабет, и Гребер не говорят за любов, но те искрено се обичат. Просто заради случая, че са се намерили. И случая на войната. Сиреч идеята за „най-подходящия/ата“, която да се „търси“ се торпилира добре от този роман.
Време да убиваш от Джон Гришам
Мнoгo дoбpа kнига,пpедycещаx kpая,нo cе вълнyваx мнoгo.Даже cи пoплаkаx.Пpепopъчвам kнигата.
О не съм съгласна че е скука, на мен ми хареса има много повече в книгата отколкото на пръв поглед.Горещо я препоръчвам !!! Лично аз се забавлявах с диалозите между героите.
Малчугана от Аркадий Стругацки, Борис Стругацки
Благодаря dehumaniser. Мисля че и аз си спомням сега — родителите му го наричаха ’’нашето щурче’’.
Синята зона от Андрю Грос
Посредствена, едва я прочетох.
Горещо утро от Сандра Браун
Oт доста дълго време някоя книга не ме беше разстройвала така края е доста тъжен просто сълзите текат без да ги усетиш лош край за родители те и добър за младите прочете тази поредица гарантирам ви няма да съжалите !
Очи от рая от Алис Сиболд
Имам слабост към филмираните книги. Когато филмът е хубав, съм сигурна, че книгата ще е шедьовър. Но в случая — последните сто и нещо страници едвам ги прочетох. По-скоро на инат, отколкото от любопитсво. Краят, по мое мнение, е незаслужено разтегнат.
Похищението на Европа от Александър Белов
Има нещо такова…
Но като цяло поредицата си я бива.
Чета я с удоволствие.
Пратеник на бурята от Катрин Стоун
Много странно написана книга, шантаво.
Сянката на вятъра от Карлос Руис Сафон
Не е лоша, бих й дала 5 обаче.Разглежда 2 сюжетни линии, които се припокриват — нещо, което ми се видя безинтересно, а и целият сюжет ми беше леко преекспониран, с малко пресилена драматичност.
Освободена любов от Дж. Р. Уорд
Цялата поредица е страхотна. заслужава си да се прочете. Оценка 5,5 от 6
Пазителките на гълъбиците от Алис Хофман
Една от тези книги, които ви поглъщат и разтварят в историята си. И знаете, че отново ще се върнете при нея.
Живот след смъртта от Александър Белов
Въпреки привидно странната номерация на поредицата историята се развива последователно, тоест след четвърта книга
„Последен изстрел“ следва девета „Живот след смъртта“, като се спазва хронологията на събитията.
Въпреки че, първите четири книги са основата за сериала ( или обратното) , а последвалата ги явно е не така добра, се надявам и останалите да не отстъпят по качество на първите ?!!
Приятно четене и благодаря за труда на хората направили достъпна поредицата!
Читателски коментари