Много приятна книга, чел съм я отдавна и страшно ми хареса. Стилът на автора е завладяващ. Това е от онзи тип книги, които започнете ли веднъж да четете не оставяте докато не стигнете финала. Горещо я препоръчвам!
Книгата е страхотна! Бих казал… не зная какво бих казал. Трябва да я прочетете, за да добиете представа за какво иде реч. Струва си!
Коментарите ме заинтригуваха :)започвам я без колебание!
Ето и едно различно мнение: На мен ми се видя под прага на допустимата наивност и на 2/3 се отказах от четенето. Детските книги обикновено имат нещо, което тук ми се стори, че липсва. Други ’архаични’ автори в жанра, като че се справят по-добре…
Един от любимите ми герой. Наравно с Шерлок Холмс, Еркюл Поаро, Мегре и героя
на Едгар Алан По.
Тези книги може да са доста забавни за онези в ранна тийнейджърска възраст, но едва ли наивитетът в тях ще допадне на по-възрастните четящи хора — особено на любителите на наистина качествените криминални произведения.
Отделните истории следват почти същата схема — фабула, последвана от разкриване на загадката, обикновено от самия Люпен. В което разкриване обаче пред читателя се излагат нови следи, които някои е пропуснал да види, когато е разследвал (и съответно не са били предоставени и на вниманието на четящия).
(НЕ ЧЕТЕТЕ ПО-НАДОЛУ, АКО НЕ СТЕ ЧЕЛИ ПРОИЗВЕДЕНИЕТО. СПОМЕНАВАТ СЕ ФАКТИ, РАЗКРИВАЩИ И БЕЗ ТОВА ДОСТАТЪЧНО ПОСРЕДСТВЕНИТЕ ЗАГАДКИ)
Например пропуска да се забележи разреза на прозореца при кражбата на „колието на кралицата“.
Истинското майсторство в този жанр е да се дадат на читателя всички следи, необходими за разкриването на тайната, но така, че да не се досети, въпреки че вече ги има. Тук не е така. Тук следите се спускат впоследствие от неизбежния „обясняващ“ престъплението в края. „Магическо“ разкриване. Ако не сте разбрали за какво говоря, погледнете какво означава терминът „deus ex machina“ в Google, в случай че не не ви е известен вече, и ще разберете какво имам предвид.
За мен това са посредствени произведения. Струва си да се прочетат само в по-млада възраст и за запознаване с един популярен литературен герой.
Съгласен съм с мненията на „denip“ и „нт“. За първи път прочетох някои от книгите на Льоблан като юноша и дори тогава ми се сториха не така интересни, както криминалетата на Дойл или Кристи.
Сега прочетох тази книга отново и ми се стори много приятна. Да, разказите не позволяват на читателя действително да влезе в ролята на детектив, защото от него са скрити важни данни, но пък нима единствената причина да чете човек криминална литература е, за да може читателят да провери собствените си детективски способности?
Льоблан заслужено не е сред най-изявените представители на този жанр, но пък героят му е интересен, а повествованията — увлекателни. Хубава книга!
Аз съм в началото на тази книга, но я намирам за доста увлекателна на места с приятно чувство за хумор, което на мен лично много ми допада. Горещо я препоръчвам на всеки, който не я е чел. Няма да сбъркате :]
Книгата е интересна! Заслужава си времето, което читателят е отделил или ще отдели за да я прочете!!!
При обработката на книгата са допуснати грешки. Най-сериозната от тях е промяната на името на известния детектив от Англия — Шерлок Холмс. Хартиеното издание в момента е пред мен и в него черно на бяло чета: Херлок Шолмс.
Много задълбочени и високопарни коментари. Та това не е някой академичен труд! Това четиво е за забавление и отмора на мозъка. То не може всичко да е еднообразно и съобразено с определени ваши изисквания. Поради разнообразието на читателите е и разнообразието на жанровете и писателите. На мен времето прекарано с това произведвние не ми се стори загубено. Даже напротив! Точно наивитета и опростения сюжет ме отпуснаха и разтовариха съзнанието ми. Сега с пълна пара поемам по пътя на по- сериозните четива, от които ми беше втръснало. Богатството е в разнообразието.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.