Читателски коментари

(за „Брулени хълмове“ от Емили Бронте)

  • 1. anito_666 (27 август 2010 в 09:39)

    Това е рядко добра книга; в началото смятах, че ще е някой сълзлив роман, заради епохата, в която се разиграва историята и заради автора…но се оказа нещо съвсем различно от очакванията ми. Творбата е една от малкото, които могат да ми задържат вниманието неимоверно дълго и наистина си заслужава :)

  • 2. м_тттттт (27 февруари 2012 в 15:14)

    На мен ми хареса това, че всеки от персонажите беше представен и с хубавите и с лошите си черти. Читателят не може да си избере фаворит, защото от различните гледни точки всичко изглежда различно. Иначе има тук там грешки в членуването и моля ви поправете го: Пише се потискам, а не поДтискам!!!!!!!!! Навсякъде е написано грешно!!!

    • 3. gogo_mir (27 февруари 2012 в 15:19)

      Когато е издавана книгата „подтискам“ е било правилно. Трябва ли да изгорим всички екземпляри само защото се е променил правописа?

      Или да хванем да коригираме хартиеното издание с коректор.

  • 4. Розова зора (4 март 2012 в 16:43), оценка: 6 от 6

    Произведението е много добро, но главните герои не се славят с добродетелите си. Катрин, например, е описана като издържлива, но горда и сребролюбива. Много повече ми харесва „Гордост и предръсъдаци“, „Не без дъщеря ми“ или „Отнесени от вихъра“.

    • 6. Вилиана (30 септември 2012 в 23:05)

      На мен точно това пък ми харесва в книгата, че са описани реални персонажи! Не всеки човек е цвете, а тук виждаме, че kолкото и отрицателни черти да имат главние герои, те въпреки това се обичат толкова много. Поради същата причина, друг мой любим роман е „Птиците умират сами“.

  • 5. Мария (8 април 2012 в 17:00)

    Бях твърде разочарована. Не ми харесаха героите, събитията, обстановката. Каквото и да си говорим краят изобщо не пасваше на останалите страници. Какво се очаква да съм изпълнена с надежда и добри чувства след подобен край, като останалата част е изпълнена само и единствено с неприятни даже отваратителни случки.

    Дори и в малкото моменти, в които героите изпитваха някакво щастие или близост до човешката природа аз не можех да почувствам нищо друго освен съжаление.

    Не очаквах книгата да не ми хареса. Досега не ми се беше случвало да съжаля, че първо съм прочела книгата, поне ако бях гледала филма, може би щях да си спестя четенето.

  • 7. Julia (19 април 2013 в 16:40)

    Наистина съм учудена, че „Брулени хълмове“ е обявена за най-романтична книга…Бях гледала филма, но наскоро прочетох романа. Ами нещо ми липсва, а други неща идват в повече. Комуникацията между повечето герои е сведена до първичност и липсва всякаква аргументация за действията и отношенията им. Освен за омраза, гняв и мъст, за друго не се говори; има абсолютно безпричинна, отвратителна агресия (включително към деца — и то собствени!, например, или към животни). На моменти оставах с впечатлението, че описват само душевноболни и истерици. Г-жа Бронте доста е попрекалила в това отношение, стремейки се да изрази драматизъм. Не намирам ужасното поведение на Хийтклиф за оправдано или за „обаятелно мрачно“, нито прищевките на Катрин за възхитителни. Как не омръзнаха сами на себе си?!…

    Не мисля, че силата на една любов и нейните противоречия и сблъсъци е нужно да се изразяват така първично и да се претендира, че „така било в реалността, видите ли“. Е точно пък такива хора в реалността не съм видяла!

    Дълбочината и сложността на човешките отношения, люшкани между любовта и омразата, са перфектно пресъздадени в роман като „Осъдени души“, например. Там са описани и най-малките трепети и причини, началото, развитието и финала на любовта, с дълбока психологическа обосновка на героите и вътрешен драматизъм и динамика в отношенията им (без крясъците и детински тръшкания на Катрин Ърншоу, която повече изнервя, отколкото да буди симпатии, и скудоумната омраза на Хийтклиф!).

    Мисля, че известността на романа далеч надхвърля достойнствата му. Има и такива, както има и светли образи, заради които се струваше да довърша четенето (образите на Нели, на дъщерята на Катрин и на Хертън към края), но те едва ли го правят „Любовен роман на всички времена“ — може би само ако това е единственият роман, който хората са чели.

    • 8. борко (23 април 2013 в 21:53)

      Браво Джулия,много добър коментар ,радвам се,че не сте в плен на папагалщината .

    • 12. megz (5 август 2013 в 10:27)

      Да, Джулия, няма как да съм по-съгласна с Вас!!Романът влизаше в задължителните четива по Английска литература за моята специалност и се наложи да го чета и анализирам, и да пиша по него но така и никога не го заобичах.

      P.S. Не Госпожа, а Госпожица Бронте, от сестрите Бронте само Шарлот за кратко е била омъжена, което може би обяснява озлоблението към света ;)

  • 9. Боби (4 август 2013 в 00:56)

    И така, след толкова дълго време и след толкова много натяквания от типа „Прочети Брулени хълмове, прочети я, уникална е, невероятна е, никога не съм срещала такава любовна история и….“ и дрън-дрън, дрън-дрън и т.н. и след като забелязвах как героините в книгите четат точно тази книга, най-накрая се реших и седнах да я прочета.

    Може да се каже, че се оказах разочарована от тази така хвалена „любов“ между Хийтклиф и Катрин. Къде е тази изпепеляваща, помитаща любов между тях, за която толкова много слушах? Защо не мога да я открия между страниците на книгата? Аз ли нещо греша и не разбирам, или наистина тази така наречена „любов“ ми се струва напълно непонятна и прехвалена? Единствените теми, които видях засегнати в тази книга бяха за ярост, отмъщение и омраза.

    Не намирам Хийтклиф за привлекателно мрачен, определено не одобрявам отмъщението му и насилието, което той прилага върху дъщерята на Катрин, а още по-малко поведението му към Хертън. Един вид той пресъздава историята, който той самият е изживял и както той сам казва, знае през какво преминава младия Ърншоу, но въпреки това се забавлява от мисълта, че той страда смятайки, че така наказва баща му. Както беше казала Катрин, той е едно жестоко същество, без съвест и морал, което би прегазило всичко по пътя си.

    А колкото до Катрин… Рядко съм срещала толкова отблъскваща за мен героиня. Нейните детински прищявките и игрички определено не ми се струват достойни за възхищение. Преиграването и ми беше толкова противно, че на моменти трябваше да затворя книгата от яд. Да не говорим колко лишени от смисъл за нейните доводи и колко повърхностна е тя. Ако не беше толкова себична и не ламтеше за пари, щеше да спести доста страдания на всички.

    Далеч съм от мисълта, че това е най-прекрасната любовна история. Но като изключим Хийтклиф и Катрин, има и герои заради които си заслужава да се прочете книгата. Това са Нели, дъщерята на Катрин и Хертън към края.

    • 10. Ани (4 август 2013 в 08:12)

      Абсолютно съм съгласна! Четох „Брулени хълмове“ отдавна и след това преди няколко години .. ами пак не можа да ме впечатли. Понеже често сравняват сестрите Бронте с Джейн Остин ще кажа, че Остин е ВЕЛИКА! Повечето нейни романи са с класи над „Брулени хълмове“ и „Джейн Еър“ на другата Бронте. Все пак всеки си има вкус и затова нека никой да не се обижда.

  • 11. Кода Беар (5 август 2013 в 00:46)

    Напълно се съгласявам с мненията на Боби и Джулия и няма да пиша подробен коментар, за да не се повтаряме. Ще спомена само, че филма изобщо не можах да издържа да го гледам, макар да харесвам много актьорската игра на Ралф Файнс по принцип. Тъй като става дума все пак за романа, започвах го, спирах, отново го започвах и т.н. За да се разбере защо този роман е толкова харесван, може би следва да се съпостави нашето съвремие с епохата, в която се разиграва действието и в която е създадено произведението. Определено моралните ценности и възгледи, чувствата на любов и омраза, отмъщението, самообвиненията са същите, но гледани от различен ъгъл и интерпретирани от авторката в този им вид на мен лично са ми досадни, неприемливи, неубедителни и откровено казано твърде невъзможни като реалност.

    „Джейн Еър“ е различен, четох го без да прекъсвам и макар да имам забележки към него, за мен е определено по-добрият на сестрите Бронте. Ако имате колебания кой от двата да прочетете, то нека да е „Джейн Еър“.

    Все пак едно нещо в Хълмовете ме впечатли достатъчно, за да си представя защо този роман се определя като световна класика. Сложно заплетените семейни отношения, неспособността да обичаш собствения си син (които от вас са родители знаят какъв абсурд е това), люшкането между омраза и любов, любов и омраза, абсолютният култ към отмъщението, това хем да си като едно цяло с някого, но хем да е недостоен?! за брачен партньор, хмм … мисля че това са основите на един нов жанр в литературата — „психосоциалната фантастика“ :). Ако предположенията ми са верни, то оттук идва и въодушевлението през десетилетията от тази книга, а целият този емоционален и психически хаос в нея, ненадминат и до днес. Та, както е думата, оригиналът и липсата на опит за каквото и да е копие са сами по себе си уникалност, което обяснява и харесването на този мрачен романтизъм от доста хора, както и благосклонноста на някои критици.

  • 13. тцЪ (5 август 2013 в 12:20)

    Противно на излелите се отгоре негативни мнения, на мен пък романът ми хареса. Именно защото е далеч от стандартната розово-сребриста романтика (като изключим леко захаросаният финал с Хертън и Катрин)…

    Хийтклиф бил озлобен, отмъстителен, ирационален, безскрупулен, с отвратителен характер… Да, това е така. Само дето много добре става ясно ЗАЩО е станал такъв. Той изгубва не само „любовта на живота си“ (какво клише, а?) ами и единственият човек, който се е отнасял с него като личност и за когото изобщо е бил НЯКОЙ. Обсебеността му от Катрин се дължи именно на факта, че тя винаги е била единственият човек, който е държал на него.

    Това е огромен удар, който завинаги осакатява и без това лишеният от особени чувства Хийтклиф. След смъртта й, той не вижда никакъв друг смисъл да продължава да си живее живота, освен за да си го върне на „зализаното богаташче“, заради което бива зарязан, и на пияницата, който е отровил младостта му.

    Катрин от своя страна е една разглезена, не особено интелигентна егоистка, която обаче вярва, че зад идиотските й постъпки се крие истински благороден смисъл (разговорът й с Нели го показва) Тя си вярва, че „жертвата“ която прави, ще донесе щастлив край за всички — и най-вече ще натрие носът на властния й брат.

    Да, героите не са симпатични, но съвсем не мога да кажа, че не са реалистични. Сюжетът е меко казано депресивен, но в същото време е и завладяващ. Постъпките на главният герой са грозни и жестоки, но в същото време и страховито логични (говоря логични за него, спрямо НЕГОВИЯТ характер и ситуациите, предизвикали цялата „отровност“ на поведението му).

    Разбира се, никой не е задължен да го харесва ;)

  • 14. Teodora22 (5 август 2013 в 14:22), оценка: 5 от 6

    Романа е уникален и реалистичен донякъде!И все пак любовта възтържествува-в смъртта си Катрин и Хийтклив най-после отново са заедно :)

  • 15. Sweety (25 юли 2014 в 00:38)

    СПОЙЛЕРИ:

    Велика книга. Истински шедьовър. Изключително много ми хареса и съм много щастлива, че я прочетох.

    Това, че героите не са изцяло добри не ми пречи да ги обичам. Дори в определен аспект това ги прави по-вълнуващи. И изобщо не съм убедена, че Катрин е толкова глупава и сребролюбива, колкото й се приписва. Вярвам, че е възможно да е избрала Едгар не заради социалния и материалния му статус, а защото познаваше Хийтклийф по-добре от всеки друг. Това, че обичаш някого дълбоко, както и той теб, не винаги е гаранция за дълготрайни и щастливи отношения. Навярно Катрин е смятала, че въпреки любовта им един към друг, те просто са несъвместими като характери. Самата аз, колкото и да обичам някого, не бих могла с леко сърце да го приема, знаейки, че е способен на нещата, на които е способен Хийтклийф.

    Така или иначе, няма как който и да от нас да е сигурен какво точно стои зад действията на всеки от героите, но това е едно от нещата, които много ме очароваха в тази книга. Че подлежи на интерпретация. Дори самият край е такъв. Едни ще кажат, че свършва ужасно, защото и двамата умират, водейки преди това много нещастен и тежък живот. Други биха могли да кажат, че най-сетне са намерили покой в смъртта и че са заедно в отвъдното. Аз избирам втория вариант.

    Колкото до Хертън и Катрин, радвам се, че свърши добре поне за тях. Беше доста неочаквано и ми достави голямо удоволствие. Хубаво е в подобни истории да има и нещо положително в края.

    Едно единствено минусче. Иска ми се да съществуваха глави от гледната точка на поне един от главните герои. Ние получаваме много и от самите им думи, но не е същото. Би било страхотно ако можехме „да влезем в главите им“. :D

  • 16. HuCa (24 август 2015 в 21:36), оценка: 3 от 6

    И аз прочетох книгата, за да съм в крак със значимата английска литература и в следствие на прославянето му от всички около мен. Само, че аз изобщо не харесах тази книга… И до сега си мислех — какво ли ми става, защо аз не виждам това, което другите виждат в нея?!? Но явно не съм единствената от тази страна на барикадата. Четейки коментарите така се зарадвах, че има хора мислещи като мен. Мненията на 7. Julia (19 април 2013 в 16:40) и 9. Боби (4 август 2013 в 00:56) особено много ми харесаха и обобщават и моето мнение за книгата. Нито е най-великият любовен роман, нито има в нея изпепеляваща любовна история, нито някое друго клише, с които се свързва романа. За мен Джейн Остин си остава най-добрата в тази област. А що се касае до това, колко е реалистична историята и, че това бил истинския живот — също не съм съгласна, по-добре прочетете Томас Харди….

  • 17. PrincessOfSaturn (30 октомври 2015 в 14:04), оценка: 6 от 6

    Чета и не мога да повярвам, че толкова много хора подценяват романа! Разбира се, всеки има право на мнение и всеки пречупва историята през призмата на собствените си съждения, но пак ми е трудно да повярвам, че има толкова негативни коментари… Всички се задълбочават в любовната история, но фабулата е далеч по-сложна от някакво си романтично разказче! Авторката — поклон пред дълбочината на таланта й! — разкрива едни напълно реални персонажи, което, лично мен, особено много ме впечатли. Кога в реалността сте се сблъскали с „перфектните“ хора? Намирам за много посредствено мисленето, че хората са само „добри“ или само „лоши“ и че „лошите“ не заслужават и не са способни на обич — напротив, това, че не го показват, по начина, по който повечето хора го правят, изобщо не трябва да означава, че вътре в себе си те не изпитват истинска емоция!

    Някъде по-нагоре прочетох, че в книгата имало насилие над деца и животни — ами да — добро утро, реалност! Ще ми кажете ли, че в обществото, в което живеем, дори сега — 21ви век — няма насилие над съпруги, деца и животни? Дядо Ви на село не бие ли кравата, че не ходи в правия път? Карайки каручката, не млати ли кончето с камшика си? Съседите Ви не счупват ли от бой 10-годишния си син, защото обичат повече алкохола от него? Света е и грозен, нали знаете? Малко са книгите, в които героите не са идеализирани и точно такава трябва да е литературата, която се слага на пиедестал.

    Моето мнение за този роман е абсолютна шестица!

  • 18. inferno (24 декември 2015 в 20:51)

    Мнението ми за книгата е леко раздвоено, хем ми хареса, хем имаше много неща, които не ми харесаха. Обичам да чета книга и през повечето време прелиствах страниците с жажда и интерес какво ще последва. Но определено книгата не е класика, ако това са възможностите на английските автори класици, то определено говори много зле за една велика империя и нейните литературни претенции. Като цяло давам оценка 4 по шестобалната система. Имаше малко банални моменти, малко нелогични решения, но все пак нека не забравяме, че книгата е писана от млада жена. Но, определено книгата става за четене, увлекателна е, всеки ще обикне или намрази някой от героите, ще съчувства или страда с някой от тях. Книгата е хубава, но не е нещо изключително. Трябва да се прочете, все пак книгата е обявена за класика от далеч по-велики хора в литературно отношението. По мое мнение книгата е на средно ниво, но е увлекателна и с радост може да се прочете.

  • 19. Пламена (9 август 2016 в 16:25)

    Една от книгите, които оставят отпечатък и докосват сърцето и душата ти. Истински шедьовър. Абсолютно не може да се сравни с „Гордост и предразсъдъци“ или „Отнесени от вихъра“. В пъти по-добра.

    • 23. Глория (3 януари 2018 в 07:11)

      Глупости. Абсолютно, по никакъв начин книгата не е „по-добра“ от „Отнесени от вихъра“. Тя не стува колкото и страница от нея!

    • 24. Глория (3 януари 2018 в 07:22)

      Цитатат от книгата

      Хайтклийф — Ах, господи! Нима на тебе ще ти бъде приятно да живееш, ако душата ти се намира в гроба?

      Мъжете не „ахкат“. Така се изразяват жените обикновенно. Другото изречение е безмислица. Това е и мнението ми за романа.

      • 25. Мориарти (3 януари 2018 в 12:20)

        Моля, не приписвайте собственото си безСмислие на един на един изключително смислен цитат.

  • 20. pandoralinn (9 януари 2017 в 09:18)

    Една от най-любимите ми книги! Надхвърли многократно очакванията ми

  • 21. Rony (24 януари 2017 в 18:40), оценка: 6 от 6

    Може би една от най-силните, ожесточени, абсурдни любови в литературата е тази между Катрин и Хийтклийф. Тя оправдава и оневинява Хийтклийф.

    Неуместно е сравнението с романите на Джейн Остин — обожавам ги, а авторката е умел разказвач и сатирик, но…нейните герои са по-семпли, докато длетото на Емили Бронте дълбае до най-тъмните кътчета на човешката душа и същевременно опустошава и душите на читателите си.

    „Брулени хълмове“ е великолепна книга, която с удоволствие препрочитам.

  • 22. nara (21 октомври 2017 в 09:35), оценка: 6 от 6

    Сална книга, силни чувства и характери. Не мога да обвиня Хийтклиф за омразата и до някъде оневинявам и жестокостта му, ако сте чели внимателно ще видите от къде извира и защо сърцето му закоравява. Препоръчвам книгата горещо.

    Филма също е хубав особено версията от 2009г. сякаш най се доближава до книгата.

  • 26. liana negrevska (24 юни 2018 в 15:02), оценка: 6 от 6

    Потопете се в мрачната атмосфера на Брулени хълмове описваща стъпките на една изпепеляваща любов до смъртта и след нея , или недейте,ако очаквате сладникави любовни истории с хепиенд. Само не пишете тъпи коментари за книгата.

Само регистрирани потребители могат да дават коментари.