Читателски коментари

Тъпо,тъпо,тъпо

Когато прочетох резюмето на книгата си помислих, че няма да ми хареса, дори се отказах,а и не ми се четеше роман ала „Птиците умират сами“. Положителните коментари по-горе обаче ме накараха да размисля и да й дам шанс, и слава богу . Книгата е много добра . Поднесена по интересен начин , определено успяваше да ме изненада и да ме държи в приятна зависимост до последната си страница. Давам й 6.

Поредицата е страхотна. Чете се на един дъх. Но за мен в книга 3 историята си приключва идеално. Книга 4ми дойде в повече. Да видим 5и6

Врял и кипял…,

Една глава от тридесет и един стиха, половин печатна страница ти обяснява всичко (с неопровержими факти), а Хокинг е написал цяла книга (и то не една) за да установи казармения принцип — всяка теория е предпоследна.

Макар че изобщо не знам срещу какво негодува г-н Мамаров. За разлика от по-новите теории Хокинг клони към твърде религиозната идея, че вселената е започнала с Големия взрив. Та това си е Битие 1:1.

Вероятно просто се касае за човек не чел книгата, в която Хокинг не отхвърля сътворението, просто смята този въпрос за неразрешим преди откриването на т.нар. теория на всичко.

А да, за по-простите като мен книгата не е чак толкова лесна за схващане и това едва ли се дължи на това, че съм чел разширеното и актуализирано издание.

Книгата си е съвсем добра за всяка възраст, според мен. Лично аз съм на 46 и съм сериозен и взискателен читател отпреди да тръгна на у-ще. Мисля, че книгата е преднамерено многопластова и освен че ни напомня някои важни истини, успява да бъде интересна, не само с човешките истории, но и с подробностите от „пейзажа“ на Панем. Горещо препоръчвам.

Здравей, Таня, тъкмо понеже Прим беше в основата, има логика тя да си отиде — не че на мен ми хареса това, никак даже. Както не ми харесаха и няколко други смърти. Но това е то, когато темата е война и политика (плюс човешки истории като нейно огледало). Това, че Катнис загуби Прим, е болезненият начин да се види, че целите на обикновения, непокварения, чистия човек винаги са прецакани от войната, Защото войната, дори започната от един човек, със справедлива цел, се превръща в продукт на политиката и политиците. Ето това е, което трябва да се избегне, и това е, което показва Катнис с … последния си публичен изстрел.

Когато започнах с 1вата книга, си помислих: „Хубав замисъл, но недобър стил.“ След като завърших 3тата, вече съм съгласна, че уж недооформеният стил е нарочно избран. Както и да е — искам да кажа, че тази трилогия е едно НАИСТИНА СТРАХОТНО И МНОГОПЛАСТОВО ПРОИЗВЕДЕНИЕ. Да, то не използва всички възможни подробности/елементи, за да предаде посланието си, но според мен нападките срещу вътрешната му логика са неоснователни.

Прочетете го, не само ако сте деца. А на децата си го предложете задължително. За да знаят, че войната е едно ужасно нещо — още по-ужасно заради това, че понякога се побеждава само с още война. Да знаят, че политиката е мръсотия — ако не по същност, то по изпълнението, което й налагат хората. Да знаят, че всеки един човек — съзнателно или не — е способен да превърне един или повече други хора в „пионки от своите собствени Игри на Глада“. И като повечко хора си спомним тези неща… кой знае, може да ни просветне наистина.

Не казвам, че това е единствената книга по темата. Но казвам, че СИ ЗАСЛУЖАВА, БЕЗ СЪМНЕНИЕ.

Поредицата за Шон Кинг и Мишел Максуел са ми любими. Прочетох ги преди месеци, но постоянно се сещам за любимите си герои. За съжаление не съм видяла кога в " Читанка " са пуснали и тази книга, но страшно й се зарадвах. За всяка една прочетена книга от тази поредица казвах, че е най — добрата, но тази надмина всички предишни. Бих я определила само с една дума — страхотна.

Благодаря на всички от "Читанка ", които положиха труд за всички книги от тази поредица. Не знам дали има още книги за Шон и Мишел , но живея с тайната надежда някой ден в този сайт да ги видя.!

Както е казал шопът: „Е те такова жувотно нема!“ „Е па нема!“ — пригласят му другите тъпаци"

И смешно, и тъжно е, когато тъпакът превъзнася собственото си невежество като връх на познанието.

Това са Абсолютни глупости.От взрив никога не може да се роди ред_този Божествен ред на които е подчинена цялата Вселена.Ако някой иска може да опита с взрив да създаде ред.Просто се чудя на хората които вярват в това.

Много увлекателна и разтоварваща!

Първоначалният ми коментар имаше за цел да изкажа възхищението си от книгата. Чете се много лесно, както и другите книги на Прус (междувременно прочетох още една). Референциите към реални исторически събития и подробните (на моменти спекулативни) описания на философски, научни и религиозни концепции от онова време на мен лично ми напомнят на книгите на Умберто Еко.

Книгата толкова ме увлече, че се порових в нета за повече информация на онова време. Оказа се, че книгата силно противоречи на реалността, но авторът е създал свят, който да му позволи да изкаже идеите си. (Неслучайно гледам на повечето исторически романи като на low фентъзи.) А основната идея е вечна — информацията е основната сила в света, далеч по-силно оръжие от парите или грубата сила, и който успее да я монополизира може да се задържи на власт векове.

С което съвсем не искам да кажа, че интернет ще ни направи свободни.

Нямам търпение да прочета и следващата част, тъй като и тази книга, и предишната ми харесаха. Нищо, че има голямо препокриване с историите за братята Маккейд. И тук хотел със стаи в различен стил, и тук призрак на млада жена, която има нужда да бъде открита заедно с нейния любим, изобщо доста сходства в „обстановката“, но все пак са си различни сюжетите и се четат бързо и с удоволствие.

Суат Джервиз,

Обръщам се към Вас, за да изкажа мнение, че по-добре да обърнем темата за „Подобни книги“ във форума на Читанка:

http://forum.chitanka.info/literature-misc.html

По мое лично и скромно мнение, коментарите под произведенията, трябва да са за произведенията… може и да греша, ама с такова впечатление останах нещо!

Така като започнах да чета книгата, но още съм стигнала до кривата круша, имам един въпрос:

Какво общо, за Бога, има „Пърси Джаксън и боговете на Олимп“ с „Фараон“ ? То и с гръцката митология не виждам, какво общо има, ама айде нали персонажите и имената са горе-долу едни и същи… какво ли ми разбира главата?

J-king, не ми отговаряйте, горния ми въпрос беше като e-mail озаглавен „No reply!“

Суат Джервиз, ако се обърнете във форума:

Първо, няма да се води диалог, който да не дава никаква рецензия относно текста, под който тече.

Второ, може би ще получите предостатъчно отговори на въпроса/въпросите си!

Ако харесваш книги свързани с гръцката митология ти предлагам да прочетеш Пърси Джаксън и боговете на Олимп. :) На мин са ми интересни надявам се да ти харесат.

Прекрасно написана, преди 12години ме впечатли и ме вдъхнови.

Книгата е увлекателна, заслужава си да се прочете! Показва едно не толкова светло бъдеще, което все пак може да се случи! И това те кара да се замислиш за настоящето и как живеем в него. Лично на мен фисолофските разсъждения са ми вповече на моменти.

Забавна е, като всички книги на авторката.

Доста приятна история. Лесна за четене, оставя приятно настоение.

Поредната страхотна книга от Маринина! Многопластова, нищо не е само черно или бяло, подготовката на престъпленията е перфектна, а комбинацията с младоженския мотив прави деянията още по-страшни. За пръв път разкрих убиеца още в началото на книгата и до края се чудих освен всичко друго и дали съм познала :) Много приятна тръпка.