Читателски коментари

(за „Метро 2033“ от Дмитрий Глуховски)

  • 1. batekosta (30 май 2010 в 00:32), оценка: 6 от 6

    Много приятна и интересна книга. Въпреки, че можем да я причислим към приключенския жанр, не липсваха и малко философски разсъждения. Чудесно написана, и не случайно бестселър. Хубаво, е че ако не в България, то поне в Русия културата не е съвсем умряла и все още се пишат, качествени книги, че от американските лигавщини, на човек вече почва да му писва.

  • 2. Bamm (5 юли 2010 в 22:48)

    Истинска книга,и който я прочете ще разбере какво имам предвид.Съгласен съм до някъде с „batekosta“,макар че има американски книги,който никак не са за изпускане,ще дам пример със „Eragon“ на Кристофър Паолини,която е толкова добре оформена и написана,че да не ти се иска да я пускаш(естествено ако обичаш да четеш този жанр).Той я е написал на 16 години,а аз самият съм на 13 и вече започнах със писането на книга,макар и да не е толкова сериозно и задълбочено :)

    • 5. Йоргов (31 август 2010 в 11:36)

      Bamm, Ти си на тринадесет, затова вероятно и „Ерагон“ ти харесва. Повярвай, че като станеш на 33 ще разбереш колко елементарна и досадно написана е- аз лично я хвърлих след първите 30– 40 страници. Но щом си вен на жанра — съветът ми е — почни с Толкин- бях колкото теб , когато почнах Властелина. След това наистина ще имаш реални критерии. Успех.

  • 3. Димитър (25 юли 2010 в 16:16), оценка: 6 от 6

    Една прекрасна разходка в мрачните тунели на едно възможно човешко бъдеще, в което има една единствена цел — човекът да оцелее като вид. Препоръчвам! Дано скоро да можем да прочетем на сайта и Метро — 2034? Ако имаме преводачи от руски текста е достъпен тук — http://www.m2034.ru/second/

    • 6. Българан (13 октомври 2010 в 21:55)

      С удоволствие ще прочета продължението. Чакам превода на български, както и много други.

  • 4. Жужиа (28 юли 2010 в 00:08)

    Интересно,свежо,неочаквано!

  • 7. ИВАН БАРХОВНИКОВ (14 октомври 2010 в 16:27)

    Представеният тук превод е на втората версия на романа. В първоначалният вариант главният герой загива, поразен от случаен изстрел, малко преди да достигне станция ВДНХ. Тази версия е била публикувана от автора в Интернет, но бъдещите му издатели не са я харесали и са поискали преработка с цел създаване на серия от романи. Глуховски е пренаписал края (от което книгата не е спечелила нищо), а след това и продължето — вече споменатата в коментарите тук „Метро 2034“, която IMHO е крачка назад от първата книга. Благодарение на отворения край се е създало поле за действие и на други автори и в момента „вселената на Метро-2033“ наброява вече 17 „официално одобрени“ и 4 „неканонични“ произведения. Особено при всички е съгласието на автора за публикация на романите им on-line преди излизаето им на хартия, като се публикува целия текст, с изключение на последните 1–2 глави, които се добавят до два-три месеца, след като са започнали продажбите „на живо“. Т.е. — всички романи от серията са налични и достъпни в електронен вид.

    За повече сведения — тук — http://ru.wikipedia.org/wiki/Вселенная_Метро_2033

  • 8. intelekt (28 октомври 2010 в 14:44)

    Книгата „Метро 2033“ ми хареса, защото скоро не бях чел нищо от руски автор и малко се бях затъжил за руския начин на мислене, при англоезичния медиен потоп, който ни залива. Видях в книжарницата и „Метро 2034“ и тайно се надявах, че някой ще я преведе и качи в „Читанката“, но май няма доброволци и ще трябва да се „мъча“ да я чета на руски. Що се отнася до допълнителните книги писани от други автори….мясля, че е несериозно.

  • 9. der Vogel (28 февруари 2011 в 22:47), оценка: 6 от 6

    Уникална книга способна да промени живота на човек или поне в моя случай е така.

  • 10. MrSilver (14 март 2011 в 12:08)

    Човек трябва да е подготвен, за да чете този роман. Подготвен в смисъл да е ходил в Москва, да е ползвал метрото… Да има спомени от Москва, да има и визуална представа за вътрешността на метрото, за обстановката, за интериора, да „чува“: „Осторожно, дверьi закриваются. Следующая остановка…“

    Лично аз четох романа по следния начин: на друг екран извиквах картата на метрото в Москва и на определени моменти от действието поглеждах картата, за да се ориентирам къде става действието.

    • 11. der Vogel (21 март 2011 в 23:17), оценка: 6 от 6

      Аз пък си бях принтирал картата на метрото с фракцийте по нея. Простия факт е, че се отказах да следя по карта след ~50 страници. Действието те засмуква, това е. А иначе като прочетеш книгата и видиш после картата, лесно ще забележиш маршрута на Артьом.

      След прочита на книгата силно ми се иска да посетя Московския метрополитен някой ден…

  • 12. П. Мирчев (24 март 2011 в 08:26)

    Чудесен роман. Напомня малко стила на Стругацки.

    Не смятам че е задължително условие да си бил в московското метро за да му се насладиш подобаващо. Има доста прилична видеоигра по книгата която също препоръчвам.

    • 13. Бармалей (5 юли 2011 в 11:56)

      Да!

      „Обреченият град“, „Времето на дъжда“, „Пикник край пътя“….

      Но въпреки това е свежо и различно. Скоро не бях срещал книга, която да ме грабне така, сега започвам „Метро 2034“.

  • 14. littleclown (24 октомври 2011 в 21:29), оценка: 5 от 6

    Рядко чета руска литература, но тази книга определено си заслужава.

    • 15. sharkoff (25 октомври 2011 в 14:30)

      И аз съм страшно доволен от нея и сега почвам 2034 !

  • 16. angel_soul (16 февруари 2012 в 15:46), оценка: 6 от 6

    Завладяваща! Скоро не бях попадала на толкова увлекателен роман. Не съм почитателка на руската литература, но това не беше причина да не почна да чета Метро 2033. Тази книга си има всичко — и философия, и динамика. Като я започнеш няма спиране.

  • 17. orlin_toyaga (7 март 2012 в 00:32), оценка: 6 от 6

    Уникална книга скоро не бях чел нищо толкова завладяващо.

  • 18. Eди (4 януари 2014 в 12:18)

    Тази книга е уникална! Метро 2034 също е страхотна! Сигурна съм, че всеки, който я прочете ще бъде доволен.

  • 19. acutebujo (4 януари 2014 в 21:20)

    Не знаех, че има Метро 2035. Сигурно и по нея ще направят игра.

  • 20. ndb1914 (5 януари 2014 в 09:44)

    Уникална книга! Прочетете я, заслужава си !

  • 21. book_lover (5 март 2014 в 13:57), оценка: 6 от 6

    Уникална книга! Препоръчвам на всички. Почнеш ли веднъж да я четеш, няма спиране. Особено след като на много от станциите си бил, не просто тръпки те побиват… Настръхваш целия, при мисълта, че може това ни чака някой ден.

  • 22. krivoo (11 април 2014 в 15:11), оценка: 6 от 6

    Много добра книга!Има пепратки към Стругацки и Оруел.Притежава собствено излъчване,предполагам и лична история, написана е великолепно и се чете с интерес и удоволствие.

  • 23. Baf_97 (27 юни 2014 в 20:33)

    много интересна книга , не съм много голям фен на игрите но слушам че и играта е била хубава

  • 24. Димитър (13 ноември 2014 в 13:37)

    Да си призная първо изиграх двете игри — Metro: 2033 и Metro — Last Light. Игрите са уникални и човек наистина се потапя в атмосферата на московския метрополитен. Все пак Димитрий Глуховски е взел широко участие в тяхната направа като основен консултант. Така че може да се каже, че игрите са съобразени с въображението на автора. Едва след това започнах да чета първата книга, което допринесе за това да си изградя представа за личността на Артьом и на другите персонажи. Книгата е уникална и би се харесала на всеки фен на постапокалипсиса като жанр в литературата.

  • 25. canis_lupus (16 януари 2015 в 00:23), оценка: 4 от 6

    „Загадъчната руска душа“ ™ , е най обикновена психопатия.

    Така че не се притеснявайте.

    Целете се в главите както при обикновените зомбита.

    :)

  • 26. Илиана (29 декември 2015 в 22:24)

    Страхотна книга, въпреки че има доста силно влияние от Стругацки, а също така и паралел към „Играта на Ендър“, както и леко напомняне за „Майстора и Маргарита“… Все пак, заслужава си да се прочете — препоръчвам!

  • 27. таня (25 януари 2016 в 21:45)

    Страхотна книга!Принтирах си руското метро и непрекъснато следях походът на Артьом.Препоръчвам горещо.

  • 28. Ана И. (3 февруари 2016 в 16:32)

    Книгата е увлекателна, заслужава си да се прочете! Показва едно не толкова светло бъдеще, което все пак може да се случи! И това те кара да се замислиш за настоящето и как живеем в него. Лично на мен фисолофските разсъждения са ми вповече на моменти.

  • 29. Ангел Илиев (22 август 2016 в 11:17)

    За съжаление очаквах повече от книгата. Автора не се е постарал да си напише домашната по отношение на фундамента на света. Още на първите страници, прави лошо впечатление с постсъветските комплекси, но по нататък впечатлението се задълбочава и показва непознаване на фундаменталните принципи по които се развива света. В едно постапокалиптично общество в което всички се познават няма как да има комунизъм, фашизъм, бюрократична демокрация и тнт. Всички тези системи са измислени за управление на големи маси от хора. Малки групи с численост от по 100–200 човека (средната популация на една станция в романа) могат да работят само на принципа на опростени отношения от типа на консенсусната демокрация, в която всеки индивид е важен. Няма кой да се занимава с бюрократични глупости като паспорти. А това заема една значима част от сюжета на романа. На практика цялата популация на цялата метромрежа би била сравнима с населението на едно по-голямо село. При всички трудности и фрагментиране, всеки жител има възможността да познава лично всеки друг. Социалната динамика в такива общества е основана на лични отношения, а не на бюрокрация и администрация.

    Друг сериозен пропуск идва от дълбоките липси на познание в автора относно физическите основи на съвременния живот. Не разполага с елементарни познания относно хранителната верига. А роман за постапокалиптично общество не може да стане без задълбочени познания за това от къде ще идва храната на хората. А тя грубо казано идва от растенията, нужен е непрекъснат приток на свежа биомаса от повръхността и съответно значителни площи отделени за отглеждане на храна. От които автора не е описал и един квадратен метър.

    За мен лично обаче най-дразнеща си остана една сцена в която автора описва глутница хищници мутанти, склонна да изгуби над 50% от състава си в преследването на една единствена плячка… Което ще ме извините, но е рядка глупост.

    Като цяло авторския стил също търпи известни критики, читателя трудно визуализира обстановката в която се извършва действието, но това е дребен проблем споделян от много автори. Ако не беше пустото ми любопитство, за това как се развива действието до края, не бих продължал да я чета. Определено няма да отворя продължението.

  • 30. К. Иванов (26 август 2016 в 15:36)

    Книгата ми допадна много — атмосферата е страхотна, а и ми липсваше необичайността на руската фантастика, която трудно се намира в повечето англоезични книги. Целия мистицизъм в книгата и градските легенди на жителите на метрото придават плътност на света. Книгата е основно приключенска, но има и елементи на хорър, и философски разсъждения. Според мен тази е и най-добрата книга от трилогията на Глуховски за московския метрополитен — „Метро 2034“ е слаба, а „2035“ — добра като цяло, но е изхвърлен целия хорър елемент от първата книга и е заменен с политически разпри и размисли.

    П.С. — В отговор на Ангел Илиев бих казал — разсъжденията ти имат почва, но от написаното от теб оставам с впечатление, че смяташ метрото за населено от 5–6 хиляди души. Това не е вярно. Едно, че Московския метрополитен е голям и има повече от 200 станции, второ — че в „Метро 2035“ самият Глуховски споменава, че населението на метрото е около 50 хиляди души. Това далеч не е населението на голямо село, а на средноголям български град. Не можеш да опознаеш цял Кюстендил например, както не можеш да познаваш всеки в метрото. Вярно, че режимите в метрополитена са маломерни и мястото е малко, но именно и затова толкова често избухват войни за надмощие. Колкото за паспортите — прав си в това отношение, но останах с впечатление, че в романа те са ползвани основно от Ханза за регулиране на търговския трафик из техните станции. За повечето други неща, които си написал, съм съгласен.

  • 31. А. Илиев (9 септември 2016 в 12:38)

    Към гн. Иванов:

    За общата численост на описаната популация може и да е така. Това е авторово решение, признавам не съм чел следващите романи и не съм попадал на тази цифра. Въпроса е, че едно такова общество би се фрагментирало на малки групи. Само много малък процент от популацията би излизал извън границите на най-близкото си обкръжение. От което следва, че всеки има възможността да познава всеки от близките му станции, а посещението на непознат търговец би било рядко събитие. Това имах предвид. За ханзата съм съгласен, че една такава физически разпръсната, но консолидирана около централно управление структура, би имала полза да отдели време и усилия за административно управление. Както и „червената линия“, но пък за мен самото съществуване на такава идеология в постапокалиптичен свят не е издържано.

    • 32. notman (9 септември 2016 в 23:06), оценка: 5 от 6

      Все пак… „Дмитрий Глуховски започва да пише първия си антиутопичен роман «Метро 2033» още на 18 години.“ ;)

      От друга страна, ти ако мислиш другояче за развитието на събитията в метрото — сядай и пиши. „Вселена Метро 2033“ е отворена система, всякакви нови творби се приемат с интерес. Можеш да пишеш за цялото метро или само за отделна линия, даже станция. Можеш да пишеш продължение или да опишеш събитията, предшестващи историята на Глуховски. Даже ако искаш, можеш да пишеш за софийското метро — и без това го няма отразено във „Вселената“.

      http://www.metro2033.ru/books/

      • 33. д. (6 октомври 2016 в 21:27)

        пубертетският стил затова ли изпъкваше толкова грозно. И бих му го простил. Ама това с пеенето върху вагона и Играта на Ендър на края мина всякакви граници на търпението ми. Защо я прочетох, ли ? Ми точно, за да разбера до къде би потънал автора. Е, доста на дълбоко беше.

        • 34. Багатур Ганьо (6 октомври 2016 в 21:44)

          Уважаеми д.

          За има-нема 10 минути трети злобарски коментар. Бравус!

          Пич, излез от нета, пий една рАкия и бегай да легаш.

          А утре си огледай коментарите и мислено добави липсващите запетаи. Може и словореда да го поизгладиш.

          Па току-виж ти просветнало що за роман е книгата на Глуховски…

          Аре!

          • 35. д. (7 октомври 2016 в 00:19)

            Роман та дрънка ти казвам. Препрочитам Поколение П на Пелевин, че да си оправя вкуса малко от подобни романи. А спамът се дължи на това, че дълго време не бях влизал при коментарите. Смирено поднасям извинения за което.

  • 36. Тролоубиец (26 февруари 2017 в 17:01)

    Много хубав постапокалиптичен киберпънк! Пишман-критици и тролове като д. и Илиев да не ви развалят впечатлението или намерението да я прочетете — просто не им вярвайте! Книгата е празник за любителите на апокалиптичната фантастика и според мене е много по-хубава от нашумели творби в същия жанр като „Сойка присмехулка“ и „Лабиринтът“, да не говорим за Хари Потър. От споменатите бози на човек да му се доповръща и да му се доплаче за „Дългата разходка“… Романът има и слабости, най-вече в литературно отношение, но самата идея е страхотна, един Джак Ванс би я развил перфектно, но и в този вариант си заслужава. Имаме загадки, мистика, екшън, приключения… Философията идва малко в повече на моменти, но това е влиянието на други руски автори. Няма и помен от „Играта на Ендър“, любима моя книга, която съм чел и препрочитал, направо не знам как на предишните „критици“ им е хрумнало нещо подобно! Авторът е описал доста подробно как се изхранват хората в метрото и площите, отделени за отглеждане на животни и гъби, това е поредната безумна критика на Илиев. Господа, престанете да тролите и да си изливате злобата от личните си комплекси в интернет!

  • 37. 222 (25 юни 2017 в 21:39)

    Невероятна книга. Следях приключенията на Артрьом с принтирана карта в ръка.

  • 38. mailsteg (26 септември 2019 в 15:26), оценка: 3 от 6

    Авторът има още много да учи.

    Книгата е като писана на парче, разказ по разказ.

    Абе забавна е малко над средното ниво.

  • 39. Dimityr Borisov (10 октомври 2019 в 00:57), оценка: 6 от 6

    И за мен романът си заслужава да се прочете, много е добър и има поука в него.

Само регистрирани потребители могат да дават коментари.