Читателски коментари

Доста приятна история. Лесна за четене, оставя приятно настоение.

Поредната страхотна книга от Маринина! Многопластова, нищо не е само черно или бяло, подготовката на престъпленията е перфектна, а комбинацията с младоженския мотив прави деянията още по-страшни. За пръв път разкрих убиеца още в началото на книгата и до края се чудих освен всичко друго и дали съм познала :) Много приятна тръпка.

Много забавна книжка, нежна и неангажираща, чете се леко и бързо! Оценка 5 от 6

Уникална, в топ 3 на всички книги, които съм чела…Абсолютно действителна история, герои и събития.. Точно показва мистичната Индия, в копето се убедих лично миналата година… Пътувайки до Индия, четейки тази книга….. Наистина ми се иска да съм георй и да живея в книгата. Очарована съм!

Книгата е страхотна! Прочетете я!

Страхотна книга! Много забавна.

Не е свързано с книгата, но е интересен факт. Джон Хоу — художникът на книгата е заснет в пролога на филма „Властелина на пръстените“, като един от деветимата човешки крале.

Книгата е много хубава и е за емоционални читатели, които харесват добре разказани човешки истории, докосващи душата .

Хубава книга, макар с много герои, компютърни компании, понякога тотално се обърквах. Но екшън и напрежение има, кара те да четеш все повече за да разбереш развръзката.С главната героиня, Балдачи е пресъздал женският Рамбо, оцелява навсякъде и е най — добрата :-)

Тъкмо започвам частта за Индия. Не ми се беше случвало скоро, но прехвърлям страниците, като така смятам да постъпя с по-голямата част от Индия. Гуру, йога — това напълно е в разрез с моя мироглед, а и въобще с християнското светоусещане. Мир, любов, себепознание могат да се постигнат и по друг начин, като не е нужно така натуралистично да се бърка в душата Липсва ми ефирност, нежност, загадъчност, недоизказаност на моменти. Всичко е като журналистическо отразяване на събития, репортаж.

Книгата е чудесна.Много силни образи.

Много циничност и хирургическа прецизност в описанието на сластта и разврата… Трудно е човек да остане обективен и безучастен в преценката си за прочетеното и описаните сцени…

Перверзия и липса на всякакви задръжки в сексуалното общуване — апогей на разкрепостеността, непознаваща граници като обществена приемливост и морални догми!

Безспорно е, че езикът на Буковски тук (и в повечето му творби) е вулгарен, улично жаргонен и далеч от изказа на дългогодишен салонен посетител или университетски преподавател по класическа литература…

Забележимо обаче е и друго — зад циничната фасада на изказа се забелязват внушенията за образа на претръпналия индивид, живеещ в западното общество (макар и в случая да става дума за конкретно американското общество, идеята е много по-всеобхватна) — преситен от натрапени от общественото развитие консуматорски „ценности“ ("пари, …парцали, …коли — последен модел, скъпи къщи…. цветен телевизор… нови шапки… ботуши… "), вътрешният бунт срещу тези „ценности“, изведен от фасадата на деградацията на индивида-герой на разказа (търсещ смисъл в пиенето и в интимността с кукли) и от неговото отчаяние от действителността (неспособен да намери това, което търси, в истинските жени, които за негово съжаление и омерзение си търсят за „съпруг някой лекар, финансист, сенатор, ченге“ и в това си търсене са се превърнали в ЖИВИ, човешки „машини за е…не“…

Завоалирано, но достатъчно отчетливо, е и презрителното отношение към властимащите, към отговорните за социалния ред и политика, благодарение на които индивидът-герой живее в гореспоменатото общество — „тълпа от разни посерковци — офицери, пожарникари, журналисти, куки, ЦРУ-то, ФБР-то и други разнородни човешки лайна“, " всички проститутки на Виетнам и Вашингтон"…

Малък, обезверен и обезсърчен индивид, загубил връзка с истински значимото и ценното.

Такъв претръпнал индивид вече, за съжаление, е и българинът…

Рядко тъпа и елементарна.

За сетен път се убеждавам, че любовните романчета не са за мен…… толкова блудкаво и досадно, че едвам я приключих

Буквално книгата ме остави без думи за коментар. Гениална- не може да я определи, тази книга е много повече от тази дума.

Чел съм тази повест още като ученик и тя беше една от брънките на веригата, която ме обвърза и ме направи фен на фантастиката и фентъзито и до ден днешен. Много добра фантастика! Завладяващо водене на разказа. Браво! С удоволствие ще я препрочета отново.

Много забавна книжка! Влюбването дойде доста бързо, но това не повлия отрицателно на историята. А главната героиня е страхотна — остроумна, целенасочена и силна.

Не искам да коментирам Суворов. Не съм дорасъл. Искам да споделя с Вас какво аз съм видял специално в тази книга.

За тези, които не са я прочели : прочетете я като част втора на „Освободителят“. Не зная дали автора ги разглежда като „Автобиография“ част 1 и 2. На мен така ми звучат.

За тези които са я прочели: Суворов ни поднася неговите виждания за комунизма в различни аспекти във всичките си произведения. Тук различното е личното. Как отделния човек приема системата. Моето поколение помни комунизма и повечето неща описани тук сме ги видели в една или друга степен и свелина. Това за нас не е ново. Въпроса който леко витае като сянка и над двете книги и ми вгорчи спомените от младежките години беше „А аз какво правех?“

Всички се тупаме по гърдите че сме били бунтари.Ама бяхме ли? Суворов пита (себе си): щях ли да избягам ако не ме бяха притиснали до стената? И си отговаря : НЕ. А аз? А Вие? Най уважаваните от мен книги са 2 типа (не изключващи се) . Тези, от които научаваш нещо и тези, които те карат да се замислиш. Пиша всичко това защото в коментарите по горе все се набляга на фактите ( изключвам коментара на рускобългарски който донякъде съвпада с моята гледна точка, но няка си се е позагубил поради езиковата бариера). Специално в тези два романа за мен фактите не бяха новост. Но ме трогнаха повече от останалите като човечност в най чист вид.

Книгата е много интересна.

Благодаря на преводача!

Надявам се и следващите две части от поредицата да бъдат преведени.