Читателски коментари

Разтоварваща розова книжка. Написана с чувство за хумор, служи за разсейване от ежедневието

Да, ама на Гуглето му липсва въображение да направи такъв „свободен“ превод.

Хе… ДОРИ гугъл преводача (който се слави с особено отвратния си превод от английски към български) превежда „zeroth law“ като „нулевият закон“, не като „закон на Зерот“! :D

Хаха! Разсмяхте ме, колеги. Не стреляйте по преводача — той толкова може.

Но иначе предложението е интересно — по аналогия всички закони да се преименуват:

0. Закон на Зерот.

1. Закон на Фирст.

2. Закон на Секонд.

3. Закон на Тирд.

Страхотна книга! Историята е уникална!

Не знам кой идиот е правил превода, но… отвратителен е! Само пример — откъде е измислил този „закон НА Зерот“?!? Явно 1. не е много добре с английския и 2. не си е направил труда да се запознае поне бегло с поредицата, да знае какво и за какво се говори. Типична работа на полуграмотен тийнейджър, или на лаик, заради парите само.

Нестандартна: нестандартен стил на писане, объркваща, задълбочена, богата книга, предизвикваща любопитството, предизвикваща към размисъл. Заслужава си! Препоръчвам я на по-философско настроените читатели. Приятно четене!

Книгата като цяло е от най- простите от жанра. Никакво развитие на героите, противен мъжки персонаж с никакви компенсиращи качества освен външния му вид.. И уж е много интелигентен, но трябваше да му тръснат четири деца, та чак след като ги гледа да осъзнае че може би да имаш шест деца не е шега работа. Аз лично не понасям такива патриархални възгледи и едвам я изтърпях до край. Ако нямате нищо друго в списъка си с книги, става колкото да изгубите няколко часа; в противен случай не си заслужава особено, тъй като в този жанр има стотици произведения.

Култов разказ.Кеф за хората и победата над демоните в главата им.

Много странен разказ.Напомня ми колектвното съзнание на мравките.

Чел съм го преди 15 години.Доста посредствено четиво

Много слаб превод и тотална липса на някои пасажи като например когато Люк споделя с дядо си и баща си за убийството на Ханк, след което дядото казва нещо от рода на ".. so he killed the boy and left with the girl? Man oh man!! "

Както и да е, четете Гришам на Английски, когато се преведе става едно нищо.. :(

Не знам дали и други хора го имат този проблем, но аз романи от този жанр трудно чета, тъй като повечето ми идват твърде сладникави, твърде предвидими, а някои са с откровено слаб сюжет, направо „изсмукан от пръстите“, както се казва. Именно поради тази причина този роман доста ме изненада. Защото няма нищо общо с това, което изброих по-горе. Няма нищо сладникаво, историята се развива в дълбочина и при това доста реалистично. Героите са силни характери, всеки от тях в своята собствена борба (понякога и със самия себе си), всеки — със своите амбиции. И макар че някъде по средата на книгата заподозрях какъв ще бъде краят, беше страхотно удоволствие да я дочета. Защото това са истински, пълнокръвни хора, с характерните за човека чувства, слабости, вълнения. Няма нищо пресилено, нищо излишно в образа им. А това, в добавка със сюжета, който (както споменах) не е повърхностен и всъщност отразява самия живот и някои от проблемите в него, с които всички малко или много се сблъскваме, макар и под друга форма, ми е напълно достатъчно, за да ви препоръчам тази книга. Заслужава си, особено за любителите на жанра, а и не само.

Радвам се, че всички писали дотук оценяват високо книгата. И според мен тя поставя Дилов в компанията на най-добрите фантасти по света, и най-добрите български писатели изобщо. Дано повече младежи се запознаят с него, защото знаем колко ставаме склонни към чуждопоклонство, и не от най- добрите образци.

Четенето на романа е отлично преживяване! Преди години съм чел доста от Бредбъри, но и сега си е доста въздействащ. Признавам си, че книги от този тип понякога са ми минавали през ръцете, без да ги прочета, но това се обяснява с липсата на време и търпение. Всички класически писатели встъпват в историята с много описателност — за да предадат атмосферата си — в случая носталгията и самотата, познати и в доста кътчета на България, които губят поминък и население. След първите 30–50 страници в книгата, вече не можеш да спреш. Силата е не в самия сюжет и загадка, а в споделените впечатления и изграждането на образите. Струва ми се, че е и доста автобиографична. Името на главния герой не се споменава, но личността е на самия Рей.

Не мога да критикувам нищо по историята. Престъпления почти няма, а само злодейство. И това е относително — например прибирането на бездомния луд за някого е полезно!? За да има ред в града.

Не разбирам какво не харесва във финала предишната изказала се читателка. Какво иска — още по-главоломни обрати ли? И какви са тези оценки — ние, обикновените хора, да поставяме четворка на един талантлив, интелигентен хуманист, преминал с творбите си границите на страните и времето.

Това е едно от неговите стихотворения, което помня от 35 години насам.

„За Живота,с изящество“ — това би било моето читателско подзаглавие ,освен „Любовно писмо за едно детство“ — на „Вино от глухарчета“ !

Страхотна книга ,уникална и се чете на един дъх .

„Изпитанието на Аполон“ е първата книга от следващата поредица — Зевс трябва да обвини някого за войната с Гея и затова решава да накаже Аполон (понеже е баща на Октавиан, който доста оплесква нещата) като го прати на земята в човешко тяло — за трети път. Имат проблеми с Делфийския оракул и на Аполон е възложено да оправи кашата. Книгата е страхотна, както и всички други до сега и е едно добро продължение на предишните поредици (и трите са тясно свързани), изясняват се някои неща. Препоръчвам ти я, аз лично не можех да чакам две години, за това си в купих. Доста е забавна, освен всичко друго, предполагам знаеш какъв характер е изградил Риърдън на Аполон. До сега просто не съм намерила слаба книга на този автор, нямам търпение да излезе и втората книга от поредицата за Магнус Чейс, ще си я купя веднага, нищо че вероятно пак ще бъде двайсет лева. Всички книги са страхотни и си струват!

Чета и препрочитам тази книга, еднакво вълшебна и на 14 г и на 41 г.