Не знам дали и други хора го имат този проблем, но аз романи от този жанр трудно чета, тъй като повечето ми идват твърде сладникави, твърде предвидими, а някои са с откровено слаб сюжет, направо „изсмукан от пръстите“, както се казва. Именно поради тази причина този роман доста ме изненада. Защото няма нищо общо с това, което изброих по-горе. Няма нищо сладникаво, историята се развива в дълбочина и при това доста реалистично. Героите са силни характери, всеки от тях в своята собствена борба (понякога и със самия себе си), всеки — със своите амбиции. И макар че някъде по средата на книгата заподозрях какъв ще бъде краят, беше страхотно удоволствие да я дочета. Защото това са истински, пълнокръвни хора, с характерните за човека чувства, слабости, вълнения. Няма нищо пресилено, нищо излишно в образа им. А това, в добавка със сюжета, който (както споменах) не е повърхностен и всъщност отразява самия живот и някои от проблемите в него, с които всички малко или много се сблъскваме, макар и под друга форма, ми е напълно достатъчно, за да ви препоръчам тази книга. Заслужава си, особено за любителите на жанра, а и не само.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.