Читателски коментари

(за „Вагинаторът“ от Алек Попов)

  • 1. TheArcher (24 ноември 2006 в 14:23)

    Интересна гледна точка на въпроса за пресищането и невнимателното отношение към жените.

  • 2. Ироним (14 януари 2007 в 03:59)

    Когато създаването на текст (възприемано като „творческо писане“) се превръне в самоцел, на читателя остава или конформистки да се съгласи, че авторът е предложил „интересна гледна точка“ по също толкова „значим“ проблем или да отмине с безразличие, защото другото би било същото хвърляне на думи в нищото…

    Чудя се, кое е по-нелепо: че през последните десетина години Алек Попов продължава да е „младата надежда на българската литература“ (Не порасна ли този човек за толкова време?! Не се ли появиха други „дарования“?!) или че критика и издатели (а чрез дейността си те създават облика на литературата), продължават да робуват на клишето „модерно мислене“… И навярно така ще бъде поне докато сериозният читател не се завърне в книжарниците… А дотогава в класациите за най-продавани книги челните места ще продължават да се заемат от готварски наръчници и източна псевдомистика… И между тях плахо ще наднича и по някое родно заглавие, също „модерно“… Абе с две думи, добро място за „вагинатора“…

  • 3. Стефанова (23 август 2008 в 00:05)

    Абсолютна простотия! Много глупости съм чела, но това е върхът!

  • 4. Charlie_Kosta (22 юни 2009 в 19:54), оценка: 1 от 6

    Някои хора явно не правят разлика между фантастика и простащина. Не мога да разбера как тази простотия въобще може да се нарече произведение.

  • 5. dancig (9 септември 2009 в 08:16)

    Развинтено въображение, което ми се струва доста наподобява настоящата действителност и консуматорското отношение към нежния пол.Аналогиите в разказа явно не са по разбиранията на всеки.

  • 6. Ади (28 септември 2009 в 18:04)

    Лекар съм по професия,не гинеколог.Рядко посягам към български автор,но понеже името е чувано,реших да прочета нещо от Алек Попов.Съжалявам за времето което отделих!

  • 7. Диа (1 декември 2009 в 21:27)

    Бих казала, че разказът е пълен със съвсем стандартно мъжко символно съдържание, подходящо за психоаналитичен анализ. Това Алек Попов трябва да сподели с терапевта си, а не с читателите :)

  • 8. vesstam (5 декември 2009 в 09:39), оценка: 1 от 6

    Дори леко се притеснявам за психическото състояние на автора. Напълно съм съгласна с горното мнение, както и с останалите, между впрочем.

  • 9. lizbeth (22 април 2010 в 14:21), оценка: 2 от 6

    Всъщност търсех нашумялата „Мисия Лондон“, но ме заинтригуваха коментарите за този разказ и рядко срещаната ниска оценка. Коментарът за психоанализата е право в десятката. Мисля, че не всяка полюция следва да се публикува.

  • 10. Нежна душа (22 август 2010 в 21:31)

    Не ми хареса, ама никак, много клиширани изрази, брутално на моменти.

  • 11. Слав Петин (20 февруари 2011 в 21:42)

    Абе, какво толкова го плюете човека. На първо място не разбирам поради каква точно причина взички се нахвърлят така на автора. Разказът е пределно ясен — прекаляването води да последствия. И го е написал доста професионално. Има много хубави изразни средства и стила е увлекателен и лек. Аз лично виждам в лицето на Алек Попов нова звезда, която ще освети небосклона на българската литература след смъртта на мохикани като Радичков и Емилиян Станев.

  • 12. Спаносем (24 февруари 2011 в 11:38)

    Ако някой сметне това словоблудство за изкуство,това ще означава,че и той,като автора,се нуждае от сериозна терапия! / Спан/

  • 13. Слав Петин (26 февруари 2011 в 14:45)

    Лично аз не разбирам защо толкова плюете човека. Разказът е пределно ясен: пренасищането и прекаляването води до сериозни последствия дори и сюжета да е малко по — осбоен. Не виждам и причина да казвате, че автора се нуждаел от психиатър. Като цяло освен, че идеята е добра е написано доста професионално и с увлекателен стил. В лицето на Алек Попов аз виждам нова звезда, която може да осветли небосклона на българската литература след смъртта на такива комети като Станев, Радичков и Ивайло Петров. Тъй че, подкрепям Попов. Дано да напише още произведения

  • 14. Слав Петин (26 февруари 2011 в 14:48)

    Опа, моя грешка. Написал съм два коментара, защото, когато написах първия той не излезна, а сега не съм го видял. Някой да не си помисли, че рекламирам автора. Само това исках да кажа

  • 15. Димо (21 декември 2011 в 20:15)

    Ами така става когато хората имат прекалено много очаквания към литературата. Това ту си е чисто забавление. За мен лично съзнавайки че това е поредната халтура ми беше много забавно, разсмя ме, да има и нещо извратено, но то си е в реда на нещата, по-старото поколение няма да го разбере. Така че разказчето стойността да забавлява. Това е първото нещо, което прочитам от Попов, надявам се обаче другите му произведения да са на поголяма висота, щото халтурките за забавление също омръзват :)

  • 16. Ива (12 януари 2012 в 12:02)

    Възмутена съм от повечето коментари!! Това показва колко е ограничен българина все още! Поздравления за Алек Попов — разказа е на световно ниво!

  • 17. Heart_Of_Darkness (13 януари 2012 в 16:16), оценка: 6 от 6

    Разказът е страхотен, поздравления за Алек Попов, гласувах на макс!

  • 18. Боряна (15 февруари 2012 в 20:18)

    Един от любимите ми разкази от бълг. автор!!!

  • 19. Conina (3 юни 2012 в 18:43)

    Хахаха, още една невероятна фантазия на г-н Попов!

    Не искам да споря с никой от горните коментатори, но разказът си е добър, особено, ако човек е запознат и с на-моменти-бруталния-му-сборник „Мръсни сънища“. Там също има много измислици, фантазмагории и гнусотии, така че този разказ не ме шокира по никакъв начин :)

  • 20. getodo (29 юни 2012 в 14:29), оценка: 3 от 6

    В първия момент ме шокира. После ми се видя много странен. Но сега усещам, че разказът ми е харесал.

  • 21. Йеронимус Бош (7 септември 2012 в 17:32)

    Четенето на съвременна българска фантастика оставя обикновено лош вкус, а четенето на Алек Попов изобщо, показва още по-лош литературен вкус.

  • 22. макс новембер (12 декември 2014 в 00:37)

    Като оставим настрана това, че не ми се четат разкази за вагини и пениси, трябва да се признае, че наистина се е получил разказ — имам предвид разказ като литературен жанр. Другото обаче, което ме загриза, че преди 15 години в един сборник на съвременна чешка проза прочетох нещо много сходно, много подобно — а бе, посланието беше същото. Героят не беше гинеколог, но пропътува същия път и не се върна. Та с мисля, възможно ли е идеите така да странстват едни и същи и авторите просто да ги откриват независимо един от друг. Възможно е. Има подобни случаи — без да са плагиатство.

  • 23. Марто (14 септември 2016 в 22:02)

    Чел съм го преди 15 години.Доста посредствено четиво

Само регистрирани потребители могат да дават коментари.