Читателски коментари

Любовникът на девицата от Филипа Грегъри


Това е книга 3 от поредицата Тюдорите

Забранена истина от Хедър Греъм

ganiva (24 юли 2017 в 21:17), оценка: 4 от 6

Доста плоска и написана набързо. Авторката има далеч по-добри книги.

Завещанието от Джон Гришам

Дела (24 юли 2017 в 20:50)

С главен герой наркоман и алкохолик!!! Интересна книга.

Библиотечна полиция от Стивън Кинг

Елиана (24 юли 2017 в 15:38)

Великолепно, Възхитително, Прекрасно!!! Обичам Библиотеката!!!

Рицар за Коледа от Донна Хатч

Дидич (24 юли 2017 в 15:05)

Много приятна приказка.

Господари на нощта от Харлан Коубън

ив (24 юли 2017 в 11:59)

Посредствена.

Даркнес от Лорън Донър

Джейнка Остинка (24 юли 2017 в 11:33)

Поредният фантазмен бълвоч словесен лубрикант.

Даркнес от Лорън Донър

ИИИ (24 юли 2017 в 10:46)

Благодаря!!! Страхотни сте!

Обичах я от Анна Гавалда

Belle_White (23 юли 2017 в 23:23), оценка: 4 от 6

Беше добра, въпреки че до средата беше доста скучна.

Даркнес от Лорън Донър

Ейнджъл (23 юли 2017 в 20:19), оценка: 5 от 6

Най накрая да имаоще една книга от поредицата.Благодаря на преводачите:-D

Господари на нощта от Харлан Коубън

Силвия (23 юли 2017 в 17:07)

Страхотна книга, една от най-добрите му!

Чужденецът от Албер Камю

Петър (23 юли 2017 в 16:58)

Тъкмо прочетох книгата, прочетох и коментарите, и ми направи впечатление колко различни са те. Предварително ми беше известно с какво я характеризират — отчуждението и екзистенциализма. Ясно е, че няма да е най-приятно за всички читатели/ки. И на мен самия е за предпочитане да намирам поне някой герой за положителен, или да ми харесва. И самия автор не се асоциира с героя си — та Камю е участник в Съпротивата!? Характерното е, че нито автора, нито Мьорсо някого осъжда. Случаят, обстоятелствата, дори епизодичните герои са описани изключително точно, и до тук. Това дава възможност на всеки и за по-различен прочит /от критиците/.

Мьорсо наистина е безличен, апатичен, изглежда нещастен, неговата визитка са думите „все ми е едно“. Но дали той иска да е така? Той вижда какъв е Ремон, но има нужда от приятели и това става причина за инцидента. А това от своя страна води до там осъждането му да е публично. Истинската цел на Камю е описанието на обществото — жестоко и лицемерно. Ако Мьорсо не беше така искрен /някой вече го е написал/, съдбата му щеше да е друга. Ако само беше по-предпазлив, нямаше никой да пострада. Но тогава абсурдът остава пълен — живее си в кутийката, ходи на някаква скучна работа, някои не го допускат до себе си, а той други…Няма и за какво да се пише, иначе е много реалистично и не е никак единичен случай. Интелектът като цяло не е предимство.

Друга въпрос, до когото стигаме е за смъртното наказание. Самият Камю като хуманист е противник, има и конкретно есе за него. И ние даже сме обсъждали проблема в училище. Интелектуалците — хуманисти са на друга планета от жертвата на чужденеца. Някъде винаги са били на принципа „око за око, зъб за зъб“, и обичат да носят ножове. Ако Мьорсо беше по-богат и „по-съобразителен“, можеше да се оправдан, че е действал „за самозащита“, но щеше да трябва още да се пази от нож. От друга страна, за чувствителния човек да причини смърт, дори и при автокатастрофа, от само себе си ще се смята за наказан. Преди съм смятал, че причината за отмяната на смъртното наказание е самата съдебна система да има повече работа, и да няма такава тежка отговорност. Сигурно не е само това. Традицията го е поддържала, но определени кръгове са се борили за отмяна. Но дали са били прави?

Прекалено либералните закони не дават възможност на обществото да се справи с престъпността, с корупцията и с други проблеми, и това води до промени в самото общество.

Магическото огледало от Корал Смит

galia (23 юли 2017 в 15:18)

Хубава история по мотиви от приказката „Снежанка и седемте джуджета“, само че тук е Джулия и деветте леарда! Пак има зла вещица, отровни гребен и ябълка и разбира се принца който с целувката си я съживява и за повече драматизам и оригиналност- преминаване от едно време в друго, накрая всичко завършва с хепиенд! Очарователно разказана, забавлявах се искрено докато четях!

Ренесанс от Оливър Боудън

vic33 (23 юли 2017 в 14:01), оценка: 6 от 6

Играла съм играта и това ме запали да прочета поредицата. Ясно е — книгата е литературното изпълнение на историята на играта, но определено си заслужава. Авторът е успял да запази магията, да бъде описателен, но без да влиза в разточителни подробности.

Невинни лъжи от Линда Хауърд

ddanielaa (22 юли 2017 в 23:53), оценка: 4 от 6

Не беше лоша, но беше отдадено внимание на някои безинтересни подробности, а там където можеше да се каже нещо повече или беше постно или хич го нямаше…..зор я дочетох.

Към себе си от Марк Аврелий

Иглика Асенова (22 юли 2017 в 20:46)

Прекрасна!

Контесата от Катрин Каултър

diana66 (22 юли 2017 в 16:09), оценка: 4 от 6

Добра книга, но някак бавно ми вървеше, нещо не й достигаше, за да ме грабне и остави без дъх, както други романи. Някои от действията на героите някак си ми се струваха нелогични, прочетете го и сами си преценете.

Алибито от Сандра Браун

Ева (21 юли 2017 в 15:21)

Страхотна история, изпълнена с интриги, борба за власт, довела дори до убийство, продължаваща и след това, любовна история, която дава повод за съмнение в преценката на главния герой, скрити тайни, които излизат на бял свят… Невероятна книга, която си заслужава да се прочете.

Внимавай какво си пожелаваш от Александра Потър


Изключително скучна и тромава, никакви действия, насила я довърших

Убийства в Манхам от Саймън Бекет

Тя (21 юли 2017 в 12:55)

Впечатляващо начало, но в последствие не беше кой знае какво.