Читателски коментари

Много поучителна книга!!!

Да, толкова правописни грешки има, че за мен — не става за четене (стигнах до първа бележка — в началото, не смятам да си го причинявам нататък, ще търся антиквариатите за печатно издание).

Абсолютна боза. Диалозите не са присъщи за епохата, фабулата и персонажите- жалки. Жалък е и опита на авторката да направи четивото остроумно. Ако искате нещо наистина стойностно, прочетете книга на Филипа Грегъри!

Много лош превод. Бъка от печатни (или правописни) грешки…

Гениално! Току-ще приключих романа и все още съм безмълвна. Обикновено „хващам“ престъпниците на Агата още в началото, но не и мотивите им, нито пък методата им. Беше ми феноменално интересно до последната дума, въпреки, че предполагах кой е убиецът още в 3–4 глава.

Гениална е!!! Меко казано…

Прекрасна книга намен много ми хареса

Странно, как възрастен човек може да вярва на такива плоски теории от някога, които са били преподавани с цел. Не казвам, че няма нищо вярно, не става дума за „Капиталът“, а за съответния урок по комунизъм и диамат. В настоящето, с оглед на най-новата история история и на структурата на съвременните общества се вижда, че нещата стоят по съвсем друг начин. В течение на моето образование до едно време ни учеха едно, после друго. Тогава го учех, но като поработиш сам известно време, започваш да мислиш и със собствената си глава. За обществото е добре индивидът да има морал, бил той комунистически, религиозен или викториански, но още по-добре е да го има властимащия. А това изглежда непостижимо. Малкият човек може да е аскет, а пък някой да си сменя колата за милион.

В съвремието има тенденция всяка власт да се бетонира, като се започне от очевидните /и близки/ диктатури, до разните му кланове на запад, че и даже разни /спортни например/ федерации. Контролът е повсеместен. Най-важното са медиите, после разните служби с пълен достъп до информация, и не спираме дотук. Въпросът как се нарича главата, дали е КНР, как се нарича някоя партия, социалисти или не, е на последно място. Контролът, а оттам и богатството, се съсредоточава /отново/ във все по-малка част от хората. Капитализмът не е капитализма, дефиниран в теориите от XIX век.

На запад нещата в образованието не стоят толкова зле, както твърди Фракс. Не са като у нас /също и корупцията/. Но то е различно според финансовите възможности. За гетата си е така. Поначало образованието няма за цел да създава мислещи личности, а служители и потребители. Но медиите и масовата култура създават още повече отвратителни стереотипи.

Чета разни книги, за развлечение, ще напиша по някой коментар за които ги има, и ми прави впечатление, че преди 2–3 поколения и повече е имало идеали, които ръководят делата на лицата, било то и грешни, а днес такива няма. Търся съвременни неща, по-интересно е да се чете за актуалната среда, но при тях, може да са с „Нобел“ или „Пулицър“, не виждам идеи. Дори да е само на книжка.

Организации, които намират публичност, природозащитниците добре /но ги спонсорират обикновено нечии бизнес интереси/, и за други, които да не са гнусни не се сещам. Феминистки и …? Ами то какво остана да не им е разрешено? Виж в Иран не е така, ама там сигурно нямат организация. Отклонявам се, гледам от предишния коментар.

Дърпат се умишлено някои конци. Като пък едно общество стане прекалено хуманно, може лесно да го завладеят диваците.

Няма готови отговори. Фракс е комунист. За утопиите са написани антиутопии, под тях е по-уместно да коментираме.

Оруел е велик.

Най — любимият ми автор и една от най — любимите ми книги!

Това е най-любимата ми книга на Даниел Стийл.Историята е затрогваща,а героите много истински и лесно можеш да се припознаеш в тях.Препоръчвам я на всеки,който обича книгите на вълшебната Даниел Стийл!

Прекрасно написана книга.Горещо я препоръчвам!

Книгата е невероятна. Смяла съм се с глас. Краят е неочакван.

Поредно страхотно преживяване с книга на Нора Робъртс. Тази жена ме изумява!

Според мен е безсмислено, подобна творба да бъде коментирана, понеже всеки един човек я възприема по свой и вероятно необятен за другите начин. Не мога да кажа много по темата, защото съм едва на 14.

Току-що прочетох „Чародей“… Чела съм я на италиански, под заглавието „Figli del Nilo“, преди 15 години, и ми се искаше да я прочета и на български… разочарована съм… орязана доста… има нужда от много редактиране… Направо я преиздайте, този път цялата

Аз обаче нищо неразбрах от епилога. Някой би ли ми обяснил какво става накрая?

Хиперболоидът на инж. Гарин е доста солидна, далеч не тънка, ирония на своето време с хумористични заметки на всяка втора-четвърта страница. Издадена и написана (1925-)1927 год. от Алексей Толстой (няма общо с ония, другия съфамилник) в СССР. Въпреки че книжката (390 с. <А5 формат) претърпява множество „редакции“ с помощта на съответни отговорни служби, цели шест само за 12 години, това което неминуемо е „пропущено“ или неусетено е иронията по земното кълбо — луд учен желае да осъществи свое собствено открие сам, чрез което да установи контрол над света; същият има множество двойници, които биват методични избивани един по един; писане на изключително важни съобщения върху гърба на момченце, които се доставят две години след написването си; утопично островче осмиващо структурата на модерния свят; революция, която е в толкова неподходящ момент, че убива самата себе си; и пр.

Хич не знам коя е публикуваната версия на български в 1987 от свещенната Библиотека Галактика, обаче тя и тогава, и преди 60 години (от последноспоменатата година) носи едно намигване към читателя за ироничен поглед към света. ;)

нт, в победата на комунизма няма нищо „потресаващо“ или „парадоксално“. Ако беше учил на времето диамат, вместо да скачаш по митинги и да ревеш, че „кой не скача е червен“, щеше да си наясно, че комунизмът е исторически закономерен и неизбежен. Защото обществените отношения се определят от степента на материално-техническо развитие. Количествените натрупвания в един момент водят до качествен скок, а според диалектическия закон за отрицание на отрицанието в един момент на развитието си всяко общество се превръща в своята противоположност. Разликата между социализма и капитализма е само в пътя, по който ще се достигне до комунизъм и скоростта, с която се движим по него. В първия случай научно-техническото развитие е с по-бавни темпове заради липсата на конкуренция. Но пък хората живеят спокойно, сигурно и като цяло — щастливо и безгрижно. При капитализма развитието е с максимална скорост, за сметка на напрегнатия, стресиран и нещастен живот на обикновените хора. Но рано или късно идва момент, в който трудът на хората става излишен, защото бива заменен от машини и изкуствени интелекти. И достигаме до същността на комунизма: „от всеки според способностите, на всеки според потребностите“. Или, казано по-съвременно — до безусловния базов доход.

За мен остава загадка защо приписваш грешките и недостатъците на западните общества на някаква митична „комунистическа пропаганда“. При социализма имаше ред и законност. За всяко престъпление — сурова присъда и наказание. Вкл. и смъртно. Престъпниците бяха в затвори и трудови лагери, а малолетните такива — в ТВУ. В ЕС в момента цари хаос, беззаконие и анархия — за да влезе престъпник зад решетките, трябва да извърши минимум убийство или въоръжен грабеж. А в затворите условията са като в луксозни хотели. Така недолюбваните от теб природозащитни движения, които пречат на любимите ти капиталистически предприемачи да бетонират всяка поляна и да отровят всеки водоем с промишлени отпадъци са естествен заместител на планирането и опазването на околната среда, които бяха неразделна част от грижата на правителството за народа при социализма. Образованието по соц. време беше изключително добро и напълно безплатно (вкл. и висшето), защото законите осигуряваха ред и дисциплина в час. На запад в момента виждаме пълна липса на контрол в училищата под предлог, че това нарушавало правата на учениците. Което води до създаване на цели поколения лесни за контрол безмозъчни идиоти. И комерсиализация на учебния процес в частните учебни заведения, където нивото на знанията е без значение, стига да си плащаш семестриалните такси.

Относно „падането на Швеция“ — как да се изразя по-деликатно… Струва ми се, че изпадаш в положението на котарака, който вървял слкед коча, гледал как му се клатят топките и чакал да паднат ;) Между другото, ти да не би да публикуваш из форумите с ник „Стефан д-р Чолаков“?

Изключителна книга. Прочетох я на един дъх.

Наистина в нашия живот може да се случи събитие, което да ни разтърси и преобърне живота ни.

Elentari,

Ще си позволя да ви напиша нещо като кратък [offtopic] отговор.

Всъщност е потресаващо (и прадоксално), но ’комунизмът’ всъщност спечели Студената война.

Западът е тотално разяден от комунистическата пропаганда, преопакована в модерните от 50-те и 60-те години насам, постмодернизъм, етически релативизъм, тотално инфилтрираното от комунисти природозащитно движение, феминизма и цялата образователна система, медии и до голяма степен — политика.

Никой от младите кретени на Запад и техните професори-идеолози не се интересува от това, че комунистическите експерименти на 20-ия век струваха поне сто милиона човешки живота.

За мен, който ’избягах’ преди много години с илюзията, че се спасявам завинаги от това мракобесие, днешните развития и разговорите ми с повечето ми приятели, които са все образовани, културни и, бих казал, интелигентни хора, ме карат понякога да изпитвам отчаяние от това, че не мога да предупредя никого, нито дори да ги накарам да се усъмнят в своята тотална индоктринация. Никога, когато напусках България, не съм предполагал, че ще има опасност да преживея марксическия ад още веднъж.

Знам че от България Европейския Съюз изглежда като цивилизоваща сила, но всичките безумия с ислямизацията на Европа и тоталната загуба на ориентир и ценностна система на западните общества са следствие от ’деморализацията’ на левите идеи.

Понякога си мисля, че колкото по-бързо падне Швеция, толкова по-голяма надежда има за останалите да се разбудят и да направят нещо преди всичко да е безвъзвратно загубено. Всъщност дали ще е Швеция, Франция, Белгия, Германия или дори Англия няма особено голямо значение. Просто си мисля, че Швеция е най-малка и най-отдалечена и донякъде трагедията ще може да бъде локализирана поради това. А и са най-напреднали в самоубийството.

Тежка история, не е лесна за четене, но е прекрасен урок.