Читателски коментари

Доста наивна книжка, Сякаш е писана от дете…. Не съм впечатлена,

С предишния си коментар не съм искала да обиждам никого, следователно не разбирам защо трябва да възприемате толкова груб тон. Коментарът е форма, чрез която човек може свободно да изрази мнението си по дадена тема. Нямам претенции за интелигентност, нито бих могла да бъда критерий…но позволете ми да отбележа, че доста от хората на моята възраст дори не биха опитали да прочетат романа. С риск да прозвучи надменно и надуто ще кажа, че го прочетох и не съм очарована. Прочела съм над 400 книги и мисля, че имам право на мнение. Освен това уважавам българските автори дотолкова, доколкото ми позволяват възрастта и опита в сферите, в които творят. Занимавам се с фолклор и неодобрението ми към романа не е свързано с това, с което се оправдават повечето ми връстници- „не разбирам, много диалекти“…но както и да е, щом така ме преценявате това говори лошо за вас. Явно сте от хората, които поставят всички под общ знаменател. Това ли означава за вас българската тийнейджърка? Силикон и чалга?

Много хубава история чудесна книга

Много интересна и забавна книга.

Зарязах всичко и я прочетох на един дъх! Завладяваща!

Прекрасна е, препоръчвам я!

Книгата е….хубава, но главната героиня е отблъскващо дразнеща и забележително глупава.

Така ми се иска да харесам всички коментари, защото, хора, вие сте толкова прави! Обожавам тази книга и вече я имам и като книга, и в телефона си. Никога не бих спряла да харесвам тази книга

Това, че този подценяван шедьовър няма коментари е показателно. Не сме излезли от тез пусти 45 години..Сега ще ревнат почитателите на соц планъорките като Боги Плагиата Райнов и Крум Велков

Наистина ли ви харесва тази книга?? Дори не мога да я дочета. Как може някой, който е написал поредицата "Малъри — Андерсен " , да напише това?! Имам чувството, че не са от един и същ автор.

Вий, господине, явно не ще да сте чели много книжки. Ако беше иначе — щяхте да сте наясно, че за хилядолетен народ като българския леката североизточна треска, която го тресе няма и 100 години, по никакъв начин не отнема от величието му.

Все пак радвам се, че мога да изразя пълното си съгласие с едно от ваште твърдения, господине — жалки сте.

Добрата новина е, че не останахте много ;)

От коментарите по-горе останах с впечатлението, че само утвърдени литературни критици имат право да изразяват мнение за класически произведения. Въпреки това си позволявам да споделя и моето скромно виждане :) По неясни за мен причини прочетох тази книга едва сега, на 30 г., въпреки че чета от 5-годишна, и то непрекъснато. Радвам се, че досега не съм се спряла на нея, защото най-вероятно щях да я изоставя недочетена. Направих такава грешка с „Тютюн“, просто защото не я разбирах достатъчно, когато я зачетох (на 13 г.). А относно „Престъпление и наказание“ смятам, че дори да не съм уловила всички нюанси, общото чувство към го схванала и осмислила. Нямат равни руските автори в изразяването — с едно дори недовършено изречение успяват да предадат толкова информация, настроение и внушение, колкото други писатели описват на поне три страници. Книгата ме развълнува, накара ме много да мисля и да преценявам и през цялото време ми беше трудно да реша харесвам ли Расколников, или напротив. И въпреки ужасния, мрачен и сив декор, през цялото повествование аз трескаво следях и се оглеждах за мъничкия лъч надежда, който се появяваше на най-неочаквани места в книгата.

Чете се на един дъх , препоръчвам!

Безспорен гений с реч като пареща сеч!

Съгласен. Истината е, че ние имаме твърде малко истински велики автори. Иначе — да, в сравнение с Вазов ВСЕКИ друг автор се търпи. Но иди обяснявай после на нашенци, че сме малка и незначителна държавица, когато те УПОРИТО се позовават на миналото, без да гледат настоящето и бъдещето. Твърде малко са положителните неща, които бих казал за нашата литература, и почни никакви положителни неща нямам за страната и народа, който я населява. Това е положението, патриотарите може да се пенят колкото искат, но истината е, че макар в далечното минало (мнооого далечното минало) да сме били велики, сега сме нищо. Което се отнася и за „класаците“ на нашата литература. Не всички, естествено — Йовков е велик. Емилиан Станев също. Хайтов, Елин Пелин — и те. Но Димов и повечето от другите определено не заслужават високия си статус… макар че, като се замисля, в страна като нашата, това е нормално.

А относно другото… „Ние сме най-умни, ние сме най-велики!“ — ще продължават да пискат патриотчетата. Да, ама не сме. Колкото и болезнено да е това за безумните националистчета. Не сме велики. Жалки сме. И докато за повечето държави по света бих могъл да намеря доста добри неща за казване покрай негативите, то за Бг-то просто няма какво положително да се каже. Но това е извън темата. Може би дори целия коментар е извън темата, но… е, така да е! Не ми пука.

Не ще да сме толкова малка и незначителна държавица, след като (почти) успяхме да цивилизоваме диваците от 1/6 територия на сушата.

Ами защото няма с какво друго да го сравняват :) Димитър Димов, колкото и да се напъва, горкият, е на светлинни години разстояние от наистина велики автори като Хемингуей, Стайбек, Ремарк, Достоевски, Херман Хесе, Камю, Сартр, Кърт Вонегът, Сароян, Никос Казандзакис, Жорж Перек… Но в сравнение с назначения приживе за „доайен на българската литература“ Вазов — търпи се. А голяма част от българите страдат от типичния за населението на малки и незначителни държавици комплекс за малоценност, който избиват с истеричен патриотизъм — „От Витоша по-високо нЕма!“, „От ИскърО по-дълбоко нЕма!“, „От Димитър Димов по-гоУЕм нЕма!“ :)

Душа, не го чети. Димов би предпочел да си сложиш силикон и да кажеш два цитата от новата песен на Тони Стораро.

Като ти е скучно, не чети. (На изкопаемо като мен на 14 ми беше свръхинтересно). Та, повтарям, не „губи време“. Но и нямай после претенции, че си „интелигентна“ и „четяща“.

И на 88 да стане, пак ще й е скучно на Тедито Крейзито да чете Димовия „Тютюн“. Колкото и да минава за „четяща“