Читателски коментари

Изключително скучна и тромава, никакви действия, насила я довърших

Впечатляващо начало, но в последствие не беше кой знае какво.

Много добра книга! Чете се на един дъх и остава дълго в съзнанието.

Наистина много слаба книга. Сякаш е писана от тинейджър.

Ако това тук е адаптация, ще ми бъде много интересно да се запозная с оригинала.

Книгата е страхотна наистина!Заслужава да се прочете.

Гмурнах се без да се замисля,защото обичам КВонегът ."Галипагос" не бях чела .Уви,свърших я ,а не ми се напуска парадоксалния му свят !Колко високо ,достойно е оценено научнофантастичното творчество !Сори,за дългия пост ,но вълнението още ме „държи“ :

"..А дали се притеснявам, че пиша без материален израз, с въздух върху въздух? Не, защото моите думи ще бъдат трайни толкова, колкото всичко, написано от баща ми, от Шекспир, от Бетовен или от Дарвин. Излезе, че всички те са писали с въздух върху въздух, и ето, сега аз грабвам следната мисъл на Дарвин от спокойната атмосфера:

„Прогресът е много по-всеобхватен, отколкото регресът.“

…

Ако човечеството е доведено до състояние на хармония със себе си и с останалата част от Природата от някакви свръхестествени същества или от човечета с летящи чинии (тези любимци на моя баща), аз не съм забелязал такова нещо. Готов съм да заявя под клетва, че ремонтът бе извършен от закона за естествения подбор без всякаква странична помощ.

„…В този миг обаче този швед откри нещо, от което заплаках като дете — най-после, най-после! Когато заплаках, без да мога да се спра, той беше учуден не по-малко от мене. А ето какво ми беше казал:

— Разбрах, че името ти е Траут. Възможно ли е да си роднина на прекрасния научнофантастичен писател Килгор Траут?

Този лекар беше единственият човек извън Коухоуз, щата Ню Йорк, чувал името на баща ми.

Бях отишъл чак до Банкок, Тайланд, за да узная, че поне в очите на един човек моят отчаяно дращещ баща не е живял напразно.“

Най-добрите коментари върху Бхагаватгита са на философа и религиозния реформатор на индуима през IX в. Шанкара Ачаря. В сравнение с тях коментарите на основателя съвременното Световно Кришна движение Свами Прабхупада са най-банална сектантска ню ейдж пропаганда.

Бхагавад Гита е директен допир до Божественото. Няма книга, която да бъде сравнявана с Гита. И Гита на Бяса и Упанишад Шримад Бхагавад Гита са с добър превод и не виждам място за сравнение. След като се разбере същността на съдържанието и се улови есенцията на учението на Господ Кришна към Арджуна разликите в превода губят смисъл, защото същността е на лице. Аз препоръчвам, Бхагавад Гита да се чете с коментари от изтъкнати философи и мъдреци, за хората, които тепърва се захващат с духовенство. Едва тогава тези две издания ще им станат ясни. Коментарите на А.Ч. Бхактиведанта Свами Прабхупада в „Бхагавад Гита такава, каквато е“ са на най-високо ниво.

Определено много силен роман. Държи читателя в напрежение и го кара да се съмнява в главния герой, а и във всички останали герои също. Увлекателно написана история, която не можеш да оставиш, докато не прочетеше.

Интересна адаптация! За пръв път я чета.

Китаец на име Ли, публични домове, проститутки…….. много еднакви ми дойдоха с „На изток от рая“. Липсва ми действие, не ме привлича да я дочета.

Страхотна е книгата много е интересна

Много силни финални думи! Удоволствие да се чете.

Тази банална история е за един женчо, който на който хем му се иска, но не му стиска и една целенасочена разбивачка на семейства. И двамата са представени от автора като жертви, което няколко пъти породи ироничната ми усмивка. Кой смотльо ще чака дете 40 години и когато то се роди няма да отиде да го види 6 месеца, защото майка му е казала, че трябва да отиде там с документите от развода му! Книгата е абсурдна :-)

Типична плажна книжка-доста наивна, неангажираща, удобно развиващ се сюжет и някак абсурдно перфектно нареждане на събитията. Бих казала,че съм малко разочарована, като бледо и претоплено копие на „Сексът и градът“. Ако сте девойка на 15/16/17 г. може и да ви хареса…

Много поучителна книга!!!

Да, толкова правописни грешки има, че за мен — не става за четене (стигнах до първа бележка — в началото, не смятам да си го причинявам нататък, ще търся антиквариатите за печатно издание).

Абсолютна боза. Диалозите не са присъщи за епохата, фабулата и персонажите- жалки. Жалък е и опита на авторката да направи четивото остроумно. Ако искате нещо наистина стойностно, прочетете книга на Филипа Грегъри!

Много лош превод. Бъка от печатни (или правописни) грешки…