В тъмните гори от Ричард Леймън
Наистина много слаба книга. Сякаш е писана от тинейджър.
Трите прасенца
Ако това тук е адаптация, ще ми бъде много интересно да се запозная с оригинала.
Живея, за да отмъщавам от Айрис Йохансен
Книгата е страхотна наистина!Заслужава да се прочете.
Галапагос от Кърт Вонегът
Гмурнах се без да се замисля,защото обичам КВонегът ."Галипагос" не бях чела .Уви,свърших я ,а не ми се напуска парадоксалния му свят !Колко високо ,достойно е оценено научнофантастичното творчество !Сори,за дългия пост ,но вълнението още ме „държи“ :
"..А дали се притеснявам, че пиша без материален израз, с въздух върху въздух? Не, защото моите думи ще бъдат трайни толкова, колкото всичко, написано от баща ми, от Шекспир, от Бетовен или от Дарвин. Излезе, че всички те са писали с въздух върху въздух, и ето, сега аз грабвам следната мисъл на Дарвин от спокойната атмосфера:
„Прогресът е много по-всеобхватен, отколкото регресът.“
…
Ако човечеството е доведено до състояние на хармония със себе си и с останалата част от Природата от някакви свръхестествени същества или от човечета с летящи чинии (тези любимци на моя баща), аз не съм забелязал такова нещо. Готов съм да заявя под клетва, че ремонтът бе извършен от закона за естествения подбор без всякаква странична помощ.
„…В този миг обаче този швед откри нещо, от което заплаках като дете — най-после, най-после! Когато заплаках, без да мога да се спра, той беше учуден не по-малко от мене. А ето какво ми беше казал:
— Разбрах, че името ти е Траут. Възможно ли е да си роднина на прекрасния научнофантастичен писател Килгор Траут?
Този лекар беше единственият човек извън Коухоуз, щата Ню Йорк, чувал името на баща ми.
Бях отишъл чак до Банкок, Тайланд, за да узная, че поне в очите на един човек моят отчаяно дращещ баща не е живял напразно.“
Бхагавадгита от Вяса
Най-добрите коментари върху Бхагаватгита са на философа и религиозния реформатор на индуима през IX в. Шанкара Ачаря. В сравнение с тях коментарите на основателя съвременното Световно Кришна движение Свами Прабхупада са най-банална сектантска ню ейдж пропаганда.
Бхагавад Гита е директен допир до Божественото. Няма книга, която да бъде сравнявана с Гита. И Гита на Бяса и Упанишад Шримад Бхагавад Гита са с добър превод и не виждам място за сравнение. След като се разбере същността на съдържанието и се улови есенцията на учението на Господ Кришна към Арджуна разликите в превода губят смисъл, защото същността е на лице. Аз препоръчвам, Бхагавад Гита да се чете с коментари от изтъкнати философи и мъдреци, за хората, които тепърва се захващат с духовенство. Едва тогава тези две издания ще им станат ясни. Коментарите на А.Ч. Бхактиведанта Свами Прабхупада в „Бхагавад Гита такава, каквато е“ са на най-високо ниво.
Буря от Сандра Браун
Определено много силен роман. Държи читателя в напрежение и го кара да се съмнява в главния герой, а и във всички останали герои също. Увлекателно написана история, която не можеш да оставиш, докато не прочетеше.
Интересна адаптация! За пръв път я чета.
Улица „Консервна“ от Джон Стайнбек
Китаец на име Ли, публични домове, проститутки…….. много еднакви ми дойдоха с „На изток от рая“. Липсва ми действие, не ме привлича да я дочета.
Сърце на жена от Лори Фостър
Страхотна е книгата много е интересна
Реквием за две ръце от Сибин Майналовски
Много силни финални думи! Удоволствие да се чете.
Горчиво и сладко от Лавърл Спенсър
Тази банална история е за един женчо, който на който хем му се иска, но не му стиска и една целенасочена разбивачка на семейства. И двамата са представени от автора като жертви, което няколко пъти породи ироничната ми усмивка. Кой смотльо ще чака дете 40 години и когато то се роди няма да отиде да го види 6 месеца, защото майка му е казала, че трябва да отиде там с документите от развода му! Книгата е абсурдна :-)
Аз обичам Ню Йорк от Линдзи Келк
Типична плажна книжка-доста наивна, неангажираща, удобно развиващ се сюжет и някак абсурдно перфектно нареждане на събитията. Бих казала,че съм малко разочарована, като бледо и претоплено копие на „Сексът и градът“. Ако сте девойка на 15/16/17 г. може и да ви хареса…
Малкият принц от Антоан дьо Сент-Екзюпери
Много поучителна книга!!!
В навечерието от Иван Тургенев
Да, толкова правописни грешки има, че за мен — не става за четене (стигнах до първа бележка — в началото, не смятам да си го причинявам нататък, ще търся антиквариатите за печатно издание).
Наследникът от Джоана Линдзи
Абсолютна боза. Диалозите не са присъщи за епохата, фабулата и персонажите- жалки. Жалък е и опита на авторката да направи четивото остроумно. Ако искате нещо наистина стойностно, прочетете книга на Филипа Грегъри!
Безръките от Лари Нивън
Много лош превод. Бъка от печатни (или правописни) грешки…
Завесата от Агата Кристи
Гениално! Току-ще приключих романа и все още съм безмълвна. Обикновено „хващам“ престъпниците на Агата още в началото, но не и мотивите им, нито пък методата им. Беше ми феноменално интересно до последната дума, въпреки, че предполагах кой е убиецът още в 3–4 глава.
Гениална е!!! Меко казано…
Тъмна луна от Карън Робърдс
Прекрасна книга намен много ми хареса
Дневникът на Коля Синицин от Николай Носов
Странно, как възрастен човек може да вярва на такива плоски теории от някога, които са били преподавани с цел. Не казвам, че няма нищо вярно, не става дума за „Капиталът“, а за съответния урок по комунизъм и диамат. В настоящето, с оглед на най-новата история история и на структурата на съвременните общества се вижда, че нещата стоят по съвсем друг начин. В течение на моето образование до едно време ни учеха едно, после друго. Тогава го учех, но като поработиш сам известно време, започваш да мислиш и със собствената си глава. За обществото е добре индивидът да има морал, бил той комунистически, религиозен или викториански, но още по-добре е да го има властимащия. А това изглежда непостижимо. Малкият човек може да е аскет, а пък някой да си сменя колата за милион.
В съвремието има тенденция всяка власт да се бетонира, като се започне от очевидните /и близки/ диктатури, до разните му кланове на запад, че и даже разни /спортни например/ федерации. Контролът е повсеместен. Най-важното са медиите, после разните служби с пълен достъп до информация, и не спираме дотук. Въпросът как се нарича главата, дали е КНР, как се нарича някоя партия, социалисти или не, е на последно място. Контролът, а оттам и богатството, се съсредоточава /отново/ във все по-малка част от хората. Капитализмът не е капитализма, дефиниран в теориите от XIX век.
На запад нещата в образованието не стоят толкова зле, както твърди Фракс. Не са като у нас /също и корупцията/. Но то е различно според финансовите възможности. За гетата си е така. Поначало образованието няма за цел да създава мислещи личности, а служители и потребители. Но медиите и масовата култура създават още повече отвратителни стереотипи.
Чета разни книги, за развлечение, ще напиша по някой коментар за които ги има, и ми прави впечатление, че преди 2–3 поколения и повече е имало идеали, които ръководят делата на лицата, било то и грешни, а днес такива няма. Търся съвременни неща, по-интересно е да се чете за актуалната среда, но при тях, може да са с „Нобел“ или „Пулицър“, не виждам идеи. Дори да е само на книжка.
Организации, които намират публичност, природозащитниците добре /но ги спонсорират обикновено нечии бизнес интереси/, и за други, които да не са гнусни не се сещам. Феминистки и …? Ами то какво остана да не им е разрешено? Виж в Иран не е така, ама там сигурно нямат организация. Отклонявам се, гледам от предишния коментар.
Дърпат се умишлено някои конци. Като пък едно общество стане прекалено хуманно, може лесно да го завладеят диваците.
Няма готови отговори. Фракс е комунист. За утопиите са написани антиутопии, под тях е по-уместно да коментираме.
Оруел е велик.
Читателски коментари